О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1406
София, 29.05.2024г.
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2129 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадената чрез адв.П. Н. от АК - Варна касационна жалба на З. Д. срещу решение № 2251/25.07.2023г. по възз. т.д. № 35/2023г. на АС - Варна в частта, с която, след отмяна на решение № 4836/02.11.2022г. по т. д.№ 450/2022г. на ОС - Варна за уважаване на иска, с правно основание чл.439 ГПК, за размера от 14 547.35щ. д., е постановено друго за отхвърляне на предявения от З. Д. против „Банка ДСК“ АД иск, с правно основание чл.439 ГПК, за установяване недължимостта, поради доброволно изплащане, на основание споразумение от 28.11.2014г., на част от изпълняемото право по изпълнителен лист от 20.05.2014г., издаден по ч. гр. д.№ 6226/2014г. на ВРС, а именно за част от лихвоносната главница в остатъчен размер от 14 547.35щ. д., с левова равностойност 26 153.22лв. към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция
В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК.Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.Претендира се за присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК преди всичко е въведено основанието по чл.280, ал.2, предл.3 – очевидна неправилност.
Поддържано е основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:
1.Допустимо ли е съдът да се произнесе по същество по възражение на ответника, което за първи път е релевирано едва във въззивната инстанция, като въззивникът за първи път въвежда твърдение за дължимост на дълг с възражение, което не е посочено в ОИМ, при положение, че по делото няма новонастъпили факти?По този въпрос касаторът се позовава на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
2.Следва ли въззивният съд да основава решението си на преклудирано възражение, наведено едва във второинстанционното производство, което въззивникът е можел да въведе още с ОИМ?
3.В производството по чл.439 ГПК длъжен ли е въззивният съд, без да е надлежно сезиран от страните, да изследва как се е стигнало до сформиране на дълга, при наличието на подписано между страните извънсъдебно споразумение, в което са определени – размерът на задължението, размерът на вноските, редът и начинът на погасяване на задължението?
4.Допустимо ли е в производството по чл.439 ГПК, при наличие на споразумение между страните за определяне на дълга, вноските и реда на погасяване, въззивният съд самостоятелно да определя волята на страните, преизчислявайки дължимия остатък и по този начин изменяйки отношенията между страните?
С подадения чрез юрисконсулт Х. Д. писмен отговор ответникът по касация „Банка ДСК“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка:
Между ищцата, която е един от двамата кредитополучатели, солидарни длъжници, и кредитор„С. Ж. Е. АД, чийто универсален правоприемник е „Банка ДСК“АД, е сключен договор за ипотечен кредит № 231/18.12.2008г. На 15.05.2014г., по заявление на кредитора по чл.417 ГПК срещу двамата солидарни длъжници са издадени заповед за изпълнение, срещу която не са постъпили възражения, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане, представляващо олихвяема главница в размер на 41 439.43щ. д., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2014г., и неолихвяеми възнаградителна и наказателна лихва и разноски.Въз основа на издадения изпълнителен лист в заповедното производство по чл.417 ГПК, по молба на кредитора против двамата солидарни длъжници е образувано изп. д.№ 543/2014г. на ЧСИ № 711.Това изпълнително дело е висящо към 23.08.2021г., когато е предявен искът, с правно основание чл.439 ГПК, на ищцата З. Д., един от двамата солидарни длъжници против универсалния правоприемник на кредитора - „Банка ДСК“АД, за признаване за установено несъществуване на изпълняемото вземане, поради погасяването му чрез плащане.Оспореното изпълняемо право е за олихвяема главница, чийто размер от 51 026.23лв. е определен въз основа на посоченото от ЧСИ в писмо, изх.№ 17536/11.08.2020г., за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.По време на висящността на изп. д.№ 543/2014г. на ЧСИ № 711, на 17.11.2014г., длъжниците са заплатили доброволно пряко на взискателя по неговата сметка сумата 18 000лв., която е превалутирана по курс „продава“ на банката и с тази сума е намалена частично главницата, а с останалата част са погасени направените разноски.Непосредствено след това между взискателя и ищцата З. Д. е сключено извънсъдебно споразумение от 28.11.2014г., чийто предмет е присъденото задължение, за събирането на което е образувано изп. д.№ 543/2014г.С него страните са установили размера на задължението и начинът, по който ще бъде погасено чрез плащане.По молба на взискателя на 04.12.2014г. публичната продан е спряна.След това по сметката на ЧСИ по изпълнителното дело не са постъпили суми по приложени изпълнителни способи до постъпване на молбата на взискателя от 27.01.2016г., въз основа на която изпълнението е подновено с насрочване на нова публична продан. В хода на настоящото производство, в периода след подаване на ИМ, по молба на взискателя от 26.11.2021г., изп. д.№ 543/2014г. на ЧСИ № 711 е прекратено.Въз основа на същия изпълнителен лист взискателят е образувал ново изп. д.№ 1046/2021г. на ЧСИ № 711, признавайки частично погасяване на главницата в размер на 15 064.44щ. д.
От правна страна въззивният съд е приел следното:
При тълкуване на волята на страните в споразумението от 28.11.2014г. съставът на апелативния съд е приел, че посочената в споразумението сума от 18 000лв. не е първа вноска по редуциран дълг, а е първи етап от доброволното изпълнение на изпълняемото вземане.Счел е, че в споразумението няма никаква индиция за опрощаване на каквато и да е част от дълга, конкретно със сумата 18 000лв., нито новационно намерение, заявено чрез воля за заместване на един дълг с друг.Изложени са съображения, че целта на споразумението е основание за временно преустановяване, а не – за изоставяне на принудата и за съхраняване на правата на взискателя, докато не получи изцяло заместващото доброволно изпълнение, съответно - за възобновяване на спряното изпълнение при всеки случай на неизпълнение.Съставът на апелативния съд е намерил, че споразумението е предназначено да съхрани изцяло материалните права на кредитора в присъдените размери, но и да позволи на длъжниците/ които, поради учредената ипотека, са лишени от облекчението по чл.454 ГПК/ да предложат извънсъдебно по-удобния за тях размер на доброволни регулярни вноски, като алтернатива на принудителното изпълнение.Изложил е съображения, че споразумението ползва преимуществено длъжника, спестявайки на взискателя само допълнителни разноски за издирване на друго имущество на длъжника и за прилагане на други изпълнителни способи.Ето защо, за периода на действие на споразумението от 28.11.2014г. до 01.06.2020г./ когато взискателят е поискал възобновяване на изпълнението/ съставът на апелативния съд е приел, че всички заплатени директно на банката суми следва да се приспаднат за погасяване на главницата, след превалутиране на съответната вноска в лева по официалния курс на БНБ в деня на плащане, съответно – тези суми не следва да се отчитат за погасяване на лихви и разноски.
За периода след 01.06.2020г. съставът на апелативния съд е приел, че липсва изявление или поведение на банката, индикиращо съгласие за приемане и занапред на извънсъдебно изпълнение от длъжниците.Изтъкнал е, че, тъй като предложеното от длъжниците неизпълнение е забавено и в недостатъчен обем, всяко пропускане на вноска, само по себе си, е фактическо основание за отпадане на ефекта на споразумението за заместващо принудата алтернативно изпълнение, като това е не само изрично уговорено между страните, но и е изцяло в духа на закона/ чл.454, ал.2 ГПК/.Изложени са съображения, че неизправният длъжник не може само по своя воля да налага на органа по принудително изпълнение съобразяването на постигнатото с взискателя извънсъдебно споразумение, съответно - само пълното изпълнение в количествено и качествено отношение дава основание за игнориране на волята на взискателя.Посочено е, че в случая не се касае за прекратяване на договорна връзка, създаваща материалноправна облигация, поради което са неприложими правилата за разваляне или прекратяване на договори.Изложени са съображения, че споразумението поражда временно процедурно облекчение, предоставено по волята на взискателя, което съществува само, докато съответства на интереса на кредитора, съответно - действието му отпада при промяна на волята на взискателя и е достатъчно той само да уведоми за товасъдебния изпълнител.Посочено е, че при установената забава на месечни вноски и недостатъчен обем на доброволно внасяните суми/ за изтеклите 5г.5м. кредиторът е получил 17 149.47щ. д. вместо минимално уговорените 27 300щ. д./ от значение за отпадане на облекчението е единствено волята на новия взискател, универсален правоприемник както в процесуалното правоотношение, така и на материалното право.За неоснователен е счетен доводът на ищцата за злоупотреба с право.Прието е, че той не намира основание в закона, тъй като кредиторът не е бил длъжен и занапред да толерира неточното изпълнение и е имал право по общия ред да поиска възобновяване на принудителното изпълнение, без да е било необходимо да предупреждава за това когото и да е от длъжниците.Направен е извод, че след възобновяване на изпълнението значението на споразумението отпада в цялост и липсва законово основание за съхраняване на уговорения облеикчен ред за прихващане на изпълнението или след 01.06.2020г. прилаганият начин на отчитане на алтернативното доброволно изпълнение вече не е приложим и всички плащания следва да се приспадат като погашения по общите правила.С позоваване на ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че за този период всички постъпили суми като доброволни вноски и плащания, насочени от съдебния изпълнител по двете дела, подлежат на приспадане от неплатените до момента лихви и то като се започне от най-рано начислените договорни и наказателни лихви, след това текущите и отсрочени законни лихви за срока на споразумението и накрая – законните лихви, новоначислени в хода на изпълнението върху остатъчната главница.
По всички тези съображения, като е възприел заключението на ССЕ и Приложение № 2 към него, въззивният състав е достигнал до извода, че непогасена както към момента на предявяване на иска, така и към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция е част от лихвоносната главница в размер на 14 547.35щ. д. с левова равностойност, изчислена към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд по официален курс на БНБ в размер на 26 153.22лв., за която предявената отрицателна установителна претенция е неоснователна.
Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.
При служебната проверка, за която съставът на касационния съд не е ограничен от посочените от касатора основания/ мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо/ в обжалваната част/.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и за който е налице някое от въведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно общото основание за селектиране на касационните жалби е изяснено следното: Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по всички поставени от касатора въпроси произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в мотивите към т.1 на ТР № 1 /2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК.
Процесуалноправните въпроси № 1 и № 2 са относими за всяко въззивно производство, но не са значими за изхода по конкретното дело, тъй като касаторът не е конкретизирал преклудираното според него възражение, по което въззивният съд се е произнесъл. Въпросите са и некоректно поставени, тъй като съдържат неверното твърдение, че по делото няма новонастъпили факти.
Въпроси № 3 и № 4 са изцяло фактически, а не правни.Те изискват проверка на правилността на изводите на въззивния съд във връзка с постигнатото в хода на изпълнението споразумение с взискателя. Правилността на обжалвания акт е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство, съответно не може да обоснове допускането на касационен контрол.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 предл. 3 от ГПК. За да е налице очевидна неправилност, като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо тя да е установима пряко от самите мотиви на въззивния съдебен акт. Очевидно неправилен е въззивният акт, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, приложена е несъществуваща или отменена норма или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.Видно от мотивите на обжалваното решение, не се установява да е налице хипотеза на очевидна неправилност.Не е налице нито грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито решението се основава на приложена несъществуваща или отменена норма, нито на приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените от касатора аргументи предполагат проверка на фактическите изводи на въззивния съд след повторна преценка на данните по делото, поради което не могат да обосноват очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
По всички тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед на този изход, разноски на касатора не се дължат.
На ответника по касация се присъждат, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 100лв.
Мотивиран от това, съставът на I т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2251/25.07.2023г. по възз. т.д. № 35/2023г. на Апелативен съд - Варна.
Осъжда З. Д. Д. да заплати на „Банка ДСК“АД разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 100лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: