Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

С определение № 20366 от 04.11.2013 г. по ч. гр. д. № 12649/2013 г. на Софийски градски съд е оставено без разглеждане възражението на И. Т. Ч. по чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д. № 19423/2012 г. на Софийски районен съд.

Против това определение е подадена касационна жалба от адв. З. Н. като пълномощник на И. Ч.. Жалбоподателката счита, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. В частната жалба не са изложени конкретни доводи във връзка с така заявените оплаквания.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да остави без разглеждане възражението на жалбоподателката по чл. 423 ГПК, въззивният съд е приел, че същото е направено след изтичане на посочения в закона едномесечен срок, който е преклузивен. Изводът е обоснован с това, че жалбоподателката е получила съобщението за издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 18.10.2012 г. лично. На 05.11.2012 г. е подала възражение по чл. 414 ГПК, което е прието от заповедния съд за просрочено и е издаден изпълнителен лист. Възражението по чл. 423 ГПК е постъпило в Софийски градски съд на 14.06.2013 г.

Определението е правилно.

Началният момент на течението на едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК е установен от закона и е свързан с момента на узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение, а не с предприетите против него изпълнителни действия. От този момент длъжникът има възможност да се запознае с развилото се заповедно производство, да подаде възражение по чл. 414 ГПК или ако счита, че е налице някое от основанията по чл. 423, ал. 1 ГПК, да подаде пред въззивния съд възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК.

В случая жалбоподателката е узнала за заповедта за изпълнение на 18.10.2012 г., когато е получила лично препис от същата. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че възражението по чл. 423 ГПК, което е подадено на 14.06.2013 г., е просрочено и е оставил същото без разглеждане. Датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение - 10.05.2013 г., е ирелевантна за преценката за спазване на преклузивния срок. Тя би имала значение само ако липсват данни жалбоподателката да е узнала за издадената заповед за изпълнение по друг начин в по - ранен момент. Пропускането на едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 18.10.2012 г. и е изтекъл на 18.11.2012 г., понеделник, работен ден, е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК, което е подадено на 14.06.2013 г. Затова, като е оставил възражението без разглеждане като просрочено, въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20366 от 04.11.2013 г. по ч. гр. д. № 12649/2013 г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: