О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1440

[населено място], 31.05.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 28 май , през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 640 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на П. Л. Д. [ЕГН] срещу определение №10/ 09.01.2024 г. по т. д. № 436/2023 на АС-Варна, с което е обезсилено определение от съдебно заседание от 20.06.2023г. по търг. дело № 188/23г. по описа на Варненски ОС, с което възражението на ответника П. Л. Д. за прекратяване на производството по делото пред ОС – Варна и изпращането му по подсъдност на ОС – Търговище е оставено без уважение и вместо това въззивният съд е оставил без разглеждане възражението на ответника за местна неподсъдност на спора пред ОС – Варна, като направено след срока по чл.119 ал.4 от ГПК.

Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.

Частният касатор счита, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд, се е позовал на следното:

Първоинстанционното производство по търг. дело № 188/23г. по описа на Варненски ОС е образувано по предявен осъдителен иск от „ДЗИ – О. З. ЕАД срещу ответника П. Л. Д. с правно основание чл.411 от КЗ - за сума, претендирана като платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вреди, причинени на застрахован в дружеството автомобил. Исковата молба, с доказателствата към нея е връчена на ответника чрез неговата майка на настоящия му и постоянен адрес на 19.04.2023г. В срока по чл.367 от ГПК от ответника няма постъпил отговор на исковата молба. Съдът е постановил определение № 679 от 09.05.2023г. по чл.374 от ГПК, връчено чрез майката на Д. на 12.05.2023г. В насроченото за 20.06.2023г. първо съдебно заседание, за което няма спор, че страните са били редовно призовани, от процесуалния представител на ответника е направено искане за възстановяване на срока за отговор на исковата молба и възражение за местна подсъдност, като е представена и писмена молба, приложена към хартиеното дело. Двете искания за оставени от първоинстанционния съд без уважение с обжалваните пред САС определения. Последният се е произнесъл с обжалвания по реда на чл.274 ал.3 ГПК в настоящото производство пред ВКС съдебен акт като е обезсилил определение от съдебно заседание от 20.06.2023г. по търг. дело № 188/23г. по описа на Варненски ОС, с което възражението на ответника П. Л. Д. за прекратяване на производството по делото пред ОС – Варна и изпращането му по подсъдност на ОС – Търговище е било оставено без уважение и е и е постановил друго, с което оставил без разглеждане възражението на ответника за местна неподсъдност на спора пред ОС – Варна като направено след срока по чл.119 ал.4 от ГПК.

Позовал се на това, че с предходно влязло в сила определение № 697 от 28.09.2023г. по същото дело, съставът на въззивния съд е бил обезсилил определението на първоинстанционния съд от съдебно заседание от 20.06.2023г., с което молбата за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба е била оставена без уважение и е прекратил производството по молбата по чл.64 от ГПК за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба. Съгласно чл.119 ал.4 от ГПК възражение за местна неподсъдност на делото може да бъде направено от ответника най-късно до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Поради което и предвид стабилизирането на определението за отказ по искането за възстановяване на срока за отговор, съставът на въззивния съд е приел, че възражението на ответника за местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд – Варна е направено, след изтичането на срока за отговор на исковата молба.

Изложени са и съображения за това, че в случая е предявен регресен иск по чл.411 от КЗ от застраховател, който е изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, за вреди, причинени на застрахован в дружеството автомобил, срещу виновния водач, поради което не става въпрос за местна подсъдност по чл.113 и чл.115 ал.2 от ГПК, при които би била допустима и служебна проверка на местната подсъдност съобразно чл.119 ал.3 от ГПК.

С оглед на изложеното, съставът на въззивния съд е обобщил, че възражението за местна неподсъдност на спора пред ОС-Варна, направено в с. з. на 20.06.2023г. е направено след срока по чл.119 ал.4 от ГПК и по него съдът не се дължи разглеждане и произнасяне. Ето защо, според въззивния съд, определението, постановено от ОС-Варна, по същество на искането следвало да бъде обезсилено и производството по възражението прекратено.

По отношение преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т. о. намира следното:

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК.

В случая са формулирани въпроси за приложението на чл.115 ал.2 ГПК спрямо настоящия спор, който е по регресен иск по чл.411 от КЗ от застраховател, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, за вреди, причинени на застрахован в дружеството автомобил, срещу виновния водач и за реда, по който се разглежда такъв спор.

Следва веднага да се отбележи, че липсва каквото и да е позоваване от частния жалбоподател на някое / или на всичките/ допълнителните предпоставки за допускане до касация изчерпателно и точно уредени в отделните хипотези на нормите в чл.280 ал.1,т. т.1-3 ГПК, което не позволява извършването на дискреция за допускане на касационно обжалване, съответно последното следва да се откаже.

Въпреки това, следва само да се маркира, че съдържанието на нормата в чл.115 ал.2 ГПК е ясна по своето съдържание и обхват и се отнася до искове за обезщетение на увреденото лице срещу застраховател и уредената в тази разпоредба местна подсъдност ползва само ищци по такива искове, но не и ответник по регресен иск по чл.411 от КЗ от застраховател, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, за вреди, причинени на застрахован в дружеството автомобил, срещу виновния водач . Евентуален отговор на втория въпрос, при конкретните обстоятелства, изложени по-горе, по никакъв начин не би се отразил на изхода по спора, с оглед пропускането на срока за възражение за местна неподсъдност, независимо дали спорът се разглежда по общия ред или като търговски такъв.

С оглед изложеното не се установява наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, с оглед на което Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№10/ 09.01.2024 г. по т. д. № 436/2023 на АС-Варна .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.