Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Т. С. ЕАД и „Диагностично – консултативен център XXIX - София” ЕООД срещу решение № 903/19.04.2019 г. по в. т. д. № 4644/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 4/04.01.2017 г. по т. д. № 8665/2014 г. на Софийски градски съд. С последното е признато за установено по иск с правно основание чл. 422 ГПК, че „Диагностично – консултативен център XXIX - София” ЕООД дължи на „Т. С. ЕАД сума в размер 108 046, 04 лв. – цена на предоставена топлинна енергия за абонатен № 2418 и период м. ноември 2011 г. – м. март 2013 г., както и сума в размер 11 869, 37 лв. – лихва за забава върху главницата за период 01.01.2012 г. – 17.02.2014 г., а исковете за установяване дължимост на главницата до предявения размер от 127 030, 69 лв. и за установяване дължимост на мораторна лихва до предявения размер от 13 954, 21 лв. са отхвърлени като неоснователни.

С подадената от „Т. С. ЕАД касационна жалба се обжалва решението на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от дружеството иск по чл. 422 ГПК срещу „Диагностично консултативен център XXIX - София” ЕООД. В жалбата се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практика на ВКС и актове на Съда на Европейския съюз, евентуално отговорът им е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Формулирани са следните два въпроса:

1. „Налице ли е облигационна връзка между ищеца и ответника при липса на подписан договор за доставка на топлоенергия при липса на изявление за прекратяване на топлоподаването на определена топлоснабдена сграда и липса на противопоставяне от страна на потребителя на топлинна енергия?”

2. „Постановеното въззивно решение противоречи ли на решение на Съда на ЕС, което се отнася към задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация?”

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, а предявеният иск бъде уважен изцяло.

От ответника по касация е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи относно липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация.

С касационната жалба на „Диагностично - консултативен център XXIX - София” ЕООД се оспорва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от „Т. С. ЕАД иск. Излагат се твърдения, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и е необосновано. Въззивният съд се е произнесъл за претендираните суми извън посочения от ищеца период, включвайки целия м. март 2013 г., поради което е налице произнасяне свръхпетитум. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че апелативният съд се е произнесъл по въпрос от значение за изхода на делото, чийто отговор ще допринесе за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросът е:

1. „Налице ли е облигационно отношение между доставчик/топлопреносно предприятие, производител/и потребител на топлоенергия за стопански/небитови нужди при липса на писмен договор, предвид императивната норма на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА)?”

Поставен е и въпрос относно присъдените с въззивното решение разноски, който според касатора е разрешен в отклонение от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС:

2. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе със специален диспозитив в съдебното решение относно присъдените от първоинстанционния съд разноски като е бил сезиран във въззивната жалба с нарочно възражение за прекомерност, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК?”

В касационната жалба е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, а предявеният иск бъде отхвърлен изцяло и пререшен въпросът за разноските пред първа инстанция.

От ответника по касация е подаден отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Заявява се, че няма основание решението на Апелативен съд София да бъде допуснато до касационен контрол. Направено е позоваване на ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС и е посочено, че не отговаря на действителността твърдението на касатора, че липсва задължителна практика по поставения от него въпрос.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явяват процесуално допустими.

След преценка за неоснователност на повдигнатото от „Диагностично – консултативен център XXIX – София“ ЕООД възражение за недопустимост на постановеното от Софийски градски съд решение, от въззивния съд е потвърдено атакуваното и от двете страни първоинстанционно решение. Преценено е, че между страните по делото е съществувала договорна връзка за два абонатни номера - 2418 и 5132 до 2008 г. На 08.12.2008 г. от ответника по делото „Диагностично – консултативен център XXIX – София“ ЕООД е подадено заявление за сключване на договор с „Т. С. ЕАД, но само за абонатен номер 2418, поради което е направен извод за мълчаливо изключване на абонатен номер 5132 от предметния обхват на договора. Този извод е подкрепен и с установената по делото липса на реално ползване от страна на „Диагностично – консултативен център XXIX – София“ ЕООД на доставяна от „Т. С. ЕАД топлинна енергия в обекта, за който е отреден абонатен № 5132. Добавянето в договора на този номер е счетено от съда за извършено без наличие на съгласие от страна на ответника по делото. Прието е още в мотивите на въззивното решение, че след изтичане срока на договора на 31.12.2010 г. потребителят на топлинна енергия за абонатен номер 2418 не се е противопоставил на доставката й, нито е направил искане за преустановяване на топлоснабдяването, поради което, предвид правно - организационната му форма /еднолично дружество с ограничена отговорност/, е приложено правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ, вр. с чл. 292 ТЗ и е прието наличието на сключен с конклудентни действия нов договор. Изводът за частична основателност на предявения иск по чл. 422 ГПК, касаещ доставката на топлинна енергия, е рефлектирал и в извод за частична основателност на иска относно установяване дължимост на обезщетението за забавено плащане. Прието е за недопустимо оплакването на въззивника – ответник в първоинстанционното производство за неправилност на обжалваното решение в частта му за разноските с мотив, че вече е осъществен инстанционен контрол по реда на чл. 274 ГПК по този въпрос.

По касационната жалба на „Т. С. ЕАД:

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Във фазата на селекция правилността на въззивното решение не се проверява.

В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантен материално-правен или процесуално-правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение. На практика посоченият в изложението първи въпрос представлява оплакване за неправилност на постановения съдебен акт и е обусловен от разминаването между счетените от касатора за релевантни факти, и тези, счетени за такива от решаващия състав на съда. Вторият въпрос, касаещ задължението на потребителите в режим на етажна собственост да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, не е намерил място в мотивите на въззивното решение, тъй като не е включен в предмета на спора. При липса на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК безпредметно са явява обсъждането на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

По касационната жалба на „Диагностично – консултативен център XXIX - София” ЕООД:

Не са налице основания да се приеме, че решението на Апелативен съд София страда от порока недопустимост, за който касационната инстанция следи и служебно съобразно разрешението, дадено с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. И двете предходни инстанции са се произнесли съобразно заявените в исковата молба факти, а изложеният в касационната жалба довод не може да обоснове извод за произнасяне свръх петитум или установяване на вземане по непредявен иск. Изводите на касатора в тази насока са произволни.

Първият въпрос е хипотетично зададен, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд не са изведени от приложението на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), а от приложение на друга материално правна норма – чл. 293, ал. 3 ТЗ. Съгласно сочената разпоредба забраната за позоваване на нищожността на договора е по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора. Следователно, неизправната страна не разполага с възражението за нищожност на договора, а дължи изпълнение на поетите задължения. Въззивният съд е анализирал качеството търговец на касатора „Диагностично – консултативен център XXIX – София“ ЕООД и правилото, че търговските сделки, с оглед бързината на търговския оборот, принципно обвързват страните по тях и възражение за тяхната недействителност не може валидно да бъде направено, ако е налице приемане на изпълнението. По приложение на чл. 293, ал. 3 ТЗ съществува и константна практика на ВКС - напр. решение № 94/2015 г., постановено по т. д. № 2094/2014 г. на II ТО на ВКС, и решение № 71/2009 г., постановено по т. д. № 11/2009 г. на I ТО на ВКС, от която не е налице отклонение. Въпросът, поставен под номер едно, не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и формално посочения от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросът, касаещ разпределение на отговорността за разноски в рамките на първоинстанционното производство, също не е обусловил изводите на въззивната инстанция, доколкото в мотивите на решението е посочено, че този въпрос е недопустимо да бъде разгледан, предвид изчерпаната възможност за контрол върху определение на Софийски градски съд № 7778/19.12.2017 г. с влизане в сила на определение № 2138/09.07.2018 г. по ч. т. д. № 2040/2018 г. на Апелативен съд София. Наред с това, следва да се посочи, че оплакванията на касатора не могат да бъдат приети като искане по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, нито като частна жалба срещу определение № 2138/09.07.2018 г. по ч. т. д. № 2040/2018 г. на Апелативен съд София, доколкото последното представлява стабилен съдебен акт.

Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. II ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено от Апелативен съд София.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 903/19.04.2019 г. по в. т. д. № 4644/2018 г. на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.