3№ 143/17.06.2020 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д.№ 3451 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК.

Касаторът М. Т. Т. иска съдът да измени своето определение № 46/ 04.02.2020 г. за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване (определението по чл. 288 ГПК) в частта по разноските. Молбата е обоснована с твърденията, че в тежест на касатора е било поставено само адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по касация, а то е прекомерно.

О. Ии университет – Варна, ответник и по касация и по молбата възразява, че е неоснователна.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че с подадената молба, при спазването на срока по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, касаторите допустимо са упражнили правото, признато с чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането за репарация на адвокатското възнаграждение ответникът по касация е направил с писмения отговор на жалбата, тогава е приложил доказателството, че е платено; ГПК не предвижда връчване на препис от отговора, а определението по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд постановява в закрито заседание. Следователно единствената възможност за възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК е в производството по чл. 248 ГПК.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Съображенията са следните:

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). Възражението...