Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните срещу въззивно решение № 428 от 29.10.2019г., постановено по в. гр. д.№ 296/2019г. на Смолянския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение Смолянският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция по жалба на касатора, е потвърдил решение № 95 от 17.06.2019г. по гр. д.№ 220/2018г.(в решението погрешно е посочена 2019г.) на Златоградския районен съд, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на [община] и Министерство на земеделието, храните и горите, че М. Б. Ч. е собственик на подробно описаните в решението земеделски земи - ливади в землището на [населено място], общ. *, изобразени графично на приложени към решението скици, неразделна част от него. Първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен по отношение на първия ответник, не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесните земеделски имоти са актувани като общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и включени във фонда на [община] по чл. 19 ЗСПЗЗ. Имотите са оградени с телена ограда, като в един от тях има къща за живеене, стопанска сграда и сеновал. Имотите са обработвани от родителите на ищеца, а впоследствие и от него в продължение на повече от 40 години и не са заявявани за реституция. Те не са били част от кооперативното земеползване, не са били одържавени или отнети по друг начин, поради което съдът е приел, че не са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и че по отношение на тях не е съществувала забраната на чл. 86 ЗС за придобиванетто им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 31/1990г., както и че в полза на ищеца е осъществен фактическият състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, респ. че предпоставките за включването на имотите във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ не са били налице.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост.

Ответникът по жалбата М. Б. Ч. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение на изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос и не се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а счита, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, тъй като процесните имоти са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тъй като попадат в картата на възстановената собственост, и след като ищецът не е заявил правата си в предвидените в закона срокове, той не може да иска възстановяване на същите по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. Тези доводи обаче нямат отношение към допустимостта на предявения иск, а са свързани с неговата основателност, която не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Предявеният иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е установителен по своя характер и няма за предмет възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори от горския фонд, като в случая с него ищецът е поискал да му бъдат признати вече придобити права на собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност, а не по реституция. Не са налице и останалите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.

С оглед изложеното касационно обжалване на обжалваното решение не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 428 от 29.10.2019г., постановено по в. гр. д.№ 296/2019г. на Смолянския окръжен съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: