Производство по чл. 303 и сл. ГПК.

Делото е образувано по молба от 29.11.2019г. подадена от „Б. К“ ЕООД, ЕИК 102058366, чрез пълномощника адв. Б. Т., с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № IV-146 от 17.12.2015г. по гр. д.№1851/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение от 02.07.2015г. по гр. д. № 930/2013г. на Бургаски районен съд, молителят е осъден да заплати на Г. Щ. Х. на основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС сумата 14 514, 40 лв., представляваща полагащия му се дял от събраните от дружеството наеми от съсобствения им недвижим имот за периода 10.06.2010г. - 17.10.2013г., ведно със законната лихва от 17.10.2013г. до окончателното изплащане.

В молбата се твърди, че са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се излагат доводи, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, а именно: договор за наем между „Ехнатон Ко“ ООД - наемател и Р. С. Л. и С. М. Л. - наемодатели, за периода 01.07.2012г. - 01.07.2015г. за обект, представляващ беседка във вътрешен двор, изградена в [населено място], [улица]; годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012г., подадена от Р. С. Л., ведно с Приложение № 4; Служебна бележка за изплатен наем за месец декември 2012г., издадена от „Ехнатон Ко“ ООД; Служебна бележка за изплатен наем за месец януари 2013г., издадена от „Ехнатон Ко“ ООД, които доказателства според молителя са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са му били известни, респективно не са станали достояние на съда, а в същото време са от съществено значение за спора, тъй като ако са били приобщени като доказателства по делото, то би се стигнало до правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска.

Ответникът по молбата Г. Щ. Х., чрез пълномощника адв. С. Т., твърди, че молбата за отмяна е неоснователна.

С определение № 50 от 21.04.2020г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане.

По основателността й съдът намира следното:

С решението, чиято отмяна се иска, съдът е уважил претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявена по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на делбата, от Г. Щ. Х. на против „Б. К“ ЕООД. Приел е, че исковия период от 10.06.2010г. до 17.10.2013г. дружеството е реализирало доходи от събрани наеми от трето лице на основание сключен договор от 1.07.2009 год., който е бил за срок от три години, но е продължил да действа и след изтичането му поради липсата на доказателства да е прекратен по предвидения в него ред със сключване на анекс. Съдът се е позовал и на събрани свидетелски показания, че наемателят „Ехнатон ко“ООД все още ползва имота, както и на приетата счетоводна експертиза, която установява, че за периода 10.06.2010г. - 17.10.2013г. са изплатени наемни вноски от „Ехнатон Ко“ООД на „Биосет комерс“ ЕООД в размер на 4 764 лв. като за извършените плащания са издадени платежни документи - разходни касови ордери. Поради това съдът е заключил, че договорните отношения са в сила и към момента на първото заседание от фазата по извършване на делбата - 17.10.2013 г. и е уважил претенцията за целия исков период.

Установява се, че преди настоящето дело е приключило друго производство по отмяна на същото влязло в сила решение, поискано от същия молител на същото основание. С решение № 4 от 13.03.2018г. по гр. д. № 3296/2017г. на ВКС, II г. о. е оставена без уважение молбата на „Б. К“ ЕООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение по гр. д.№ 1851/2015 год. на Бургаски окръжен съд. В това производство като ново доказателство е бил представен договор за наем от 01.07.2012г. между „Ехнатон Ко” ООД като наемател и „Бургас 10” АД като наемодател относно обект кафе-партер, подробно описан в нотариален акт № 61, том ІІ от 1999г. За да откаже уважаването на молбата съдът е приел, че договорът за наем, сключен между трети лица, не представлява ново писмено доказателство, тъй като при разглеждане на делото молителят не е поддържал довод за сключването на такъв договор. Поради това е намерил това писмено доказателство /заедно с другите, представени със същата молба/ за неотносими към предмета на делото.

Представеният в настоящето производство договор за наем е от същата дата и за същия период; сключен е със същия наемател „Ехнатон Ко“ ООД, но наемодатели са Р. С. Л. и С. М. Л. /двамата бивши съдружници в „Биосет комерс” ЕООД/, а предмет на договора е обект, представляващ беседка във вътрешен двор, изградена в [населено място], [улица]. Останалите представени доказателства - годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012г., подадена от Р. С. Л., ведно с Приложение № 4; Служебна бележка за изплатен наем за месец декември 2012г., издадена от „Ехнатон Ко“ ООД; Служебна бележка за изплатен наем за месец януари 2013г., издадена от „Ехнатон Ко“ ООД, са свързани с договора, тъй като целят да установят плащането и получаването на наемна цена.

За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая писмените доказателства, на които се позовава молителя, основното сред които е договора за наем, не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.Дорът за наем е сключен между неучастващи в спора лица и касае обект, различен от спорния. Обезщетението по чл. 30, ал. 3 ЗС е присъдено за съсобствения делбен имот, представляващ търговски обект - склад с идентификатор **** с площ 67 кв. м., изграден в поземлен имот с идентификатор *** с адрес: [населено място], [улица]. Установено е в делбеното производство, че имотът е неподеляем и е функционално свързан с магазина, към който е долепен. Новопредставеният договор касае друг обект - беседка във вътрешния двор, поради което няма отношение към спора по делото. В хода на производството молителят не е навеждал твърдения във връзка с този обект и този договор, които да е бил препятстван да докаже поради това, че не е разполагал с договора. Поради изложеното молбата за отмяна е неоснователна.

Следва да се отбележи, че настоящата молба е трета по ред, с която молителят се домогва да постигне отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът не претендира разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Б. К“ ЕООД, ЕИК 102058366, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № IV-146 от 17.12.2015г. по гр. д.№1851/2015г. на Бургаски окръжен съд в осъдителната му част по претенцията на по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.