О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№310

гр. София, 16.06.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на 11 май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

разгледа докладваното от съдия Г. Н гражданско дело № 232 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „МЦД 02” ЕООД чрез адвокат С. Р. срещу решение № 192 от 28.10.2019 г. по гр. д.№ 487/2019 г. на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено решение № 887 от 29.07.2019 г. по гр. д.№ 1040/2019 г. на Районен съд - Сливен, с което е признато за установено по отношение на, ,МЦД 02” ЕООД, че Г. Т. Г. е собственик на ПИ с № ****, представляващ овощна градина в землището на [населено място], общ. С., м., ,К. т.” с площ 4 дка, при граници: № *****, № *****, *****, *****.

Ответникът по касация Г. Т. Г. е подал писмен отговор. Поддържа, че въззивното решение е правилно и липсват основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира разноски.

Третите лица – помагачи на касатора - „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „ЕВА” ЕООД и „Р. Б. ЕАД не са взели становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд се е произнесъл по положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот – овощна градина с площ от 4.000 дка, находяща се в м. „К. т. в землището на [населено място], общ. С.. Ищецът се е позовал на деривативен способ за придобиване правото на собственост – договор за покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията на 23.04.2010 г. Ответното дружество „МЦД 02” също се е позовало на деривативен способ – договор за покупко-продажба от 02.04.2018 г., сключен между него и „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „ЕВА” ЕООД. Последното придобило правото на собственост по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ П. Г. в резултат на публична продан, вписано в Служба по вписванията на 06.08.2012 г. Въззивният съд e споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, че ищецът в първоинстанционното производство е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт, вписан на 23.04.2010 г. с вх. рег.№ 1741, акт № 62, том VІ, дело № 958/2010 г. При отразяване предмета на сделката по партидата на продавача Г. М. Й., служителят в Служба по вписванията - Сливен е допуснал грешка - пропуснал е да отрази втория имот, предмет на сделката, а именно - процесната овощна градина. Грешката е коригирана едва с протокол от 28.12.2018 г. Процесният имот, обаче, безспорно е предмет на сделката по вписания нотариален акт (оформен с № 135, том ІІ, рег. № 3874, дело № 308/2010 г. на нотариус Е. Ш.). Съдът е приел, че по силата на тази сделка ищецът Г. е придобил правото на собственост върху процесния имот от собственика Г. Й., а извършените впоследствие през 2012 г. действия по принудително изпълнение върху този имот, в т. ч. вписване на възбрана и публична продан, не засягат така придобитото право. Тъй като публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права и длъжникът по изпълнението Г. Й. не е притежавала правото на собственост, то и купувачът от публичната продан – САГБАЛ „ЕВА” ЕООД не е могъл да придобие това право (арг. чл. 496, ал. 2, изр. първо ГПК), тъй като правата на ищеца са придобити преди вписване на възбраната, по силата на надлежна сделка, вписана и следователно - противопоставима на взискателя по изпълнението.

Въззивният съд се е произнесъл и по направеното от ответника възражение за придобиване правото на собственост от страна на неговия праводател - САГБАЛ „ЕВА” ЕООД по силата на добросъвестно давностно владение в периода след възлагане на имота от ЧСИ Г. от 06.08.2012 г. до 02.04.2018 г. (датата на договора за покупко-продажба с ответното дружество). Прието е, че тежестта на доказване се носи изцяло от ответното дружество, което следва по пътя на пълното пряко и главно доказване да установи този твърдян факт – придобиване правото на собственост по силата на установено постоянно, спокойно, явно, непрекъснато и несъмнително владение с намерение да го свои от страна на САГБАЛ „ЕВА” ЕООД. Споделен е изводът на районния съд за недоказаност на това твърдение, тъй като по делото няма ангажирани никакви доказателства (нито писмени, нито гласни) относно това дали и кога САГБАЛ „ЕВА” ЕООД е въведено във владение върху процесния имот от съдебния изпълнител по силата на соченото /също непредставено като документ по делото/ постановление за възлагане на недвижим имот. Следователно, не е доказано това дружество изобщо да е установило владение върху имота, респ. - кога. Сключените договори за отдаване под наем на имота между ответното дружество и третото лице помагач, сами по себе си, неподкрепени от никакви други доказателства, в т. ч. гласни, не могат да установят по безспорен и категоричен начин твърдения факт на установено и осъществявано владение от страна на САГБАЛ „ЕВА” ЕООД върху имота. Поради това в случая е без значение въпросът за срока – 5 или 10 годишен, тъй като не е установено владение и неговият начален момент. Същевременно, от представените от ищеца писмени доказателства, подкрепени от гласните такива, е доказано от ищеца Г., че той владее процесния недвижим имот още от 2010 г. (показанията на свид. М.), като през 2015 г. го е отдал под наем на дружеството ответник „МЦД 02” ЕООД, а през 2017 г. и 2018 г. е бил предмет на декларации по чл. 69, ал. 1 ППЗСПЗЗ, подадени от Г.. Предходните години 2015 г. – 2017 г. е бил предмет на подадени заявления за ползване по чл. 70 ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37в ЗСПЗЗ, подадени от ползвателя. Съдът е направил извод, че през периода, за който е направено възражение за давностно владение от страна на праводателя на ответното дружество, е установено всъщност владение на имота от страна на ищеца Г., който през целия период го е предоставял за ползване и е участвал в споразумения за ползването му на земеделски производители. Чрез проведеното от ищеца доказване е оборено твърдението на ответното дружество за владение върху имота от страна на неговия праводател САГБАЛ „ЕВА” ЕООД.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 113 ЗС. Иска допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос:, ,Налице ли е вписване за имот по чл. 113 от ЗС, когато в имотния регистър е вписан нотариалния акт, но за други имоти? ” с довод, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр. д.№ 719/2011 г. на ВКС, І г. о. и решение № 1229 от 09.03.2009 г. по гр. д.№ 5349/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Поставеният от касатора въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Мотивите на обжалваното въззивно решение не съдържат извод, според който допуснатата техническа грешка по смисъла на чл. 33в от Правилник за вписванията (несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди) променя установения факт на вписване на нотариалния акт, от който ищецът черпи права, по съответния ред, извършено на 23.04.2010 г., с вх. рег.№ 1741, акт № 62, том VІ, дело № 958/2010 г. Напротив - съдът е приел, че процесният имот е предмет на надлежна сделка по нотариален акт № 135, том ІІ, рег.№ 3784, дело 308/2010 г. на нотариус Е. Ш., който нотариален акт е вписан в Служба по вписванията - Сливен на 23.04.2010 г. (датата, следваща датата на сключване на договора за покупко-продажба). Поставеният от касатора въпрос, предпоставя липса на извършено вписванe, релевантно за възникване на правните последици по чл. 113 ЗС, на нотариалния акт, с който ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот, какъвто извод отсъства в мотивите на обжалваното решение, поради което питането не отговаря на общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК.Отелността на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е обусловена от решаващите изводи на въззивния съд, че ищецът е придобил право на собственост върху процесния имот по силата на вписания договор за покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт и че последващите действия, извършени през 2012 г., по вписване на възбрана и на постановление за възлагане при публична продан, не засягат правата, които ищецът притежава върху имота. Съображенията на въззивния съд, че по-ранното по време вписване на нотариален акт № 135 от 22.04.2010 г. осигурява на правата, придобити от ищеца, противопоставимост по отношение на взискателя по изпълнението и третото лице-купувач, съответно по отношение на правата, които касаторът черпи от последващо вписаното постановление за възлагане на неговия праводател, съответстват на съдържащото се в посочената от касатора съдебна практика становище по въпроса за конкуренцията на вписани актове в хипотезата на чл. 113 ЗС. Изводът на въззивния съд, че постановлението за възлагане не е произвело транслативен вещноправен ефект, следва от характера на публичната продан като деривативен придобивен способ, и извършеното от ищеца първо по време и по ред вписване на нотариалния акт, с който той е придобил правото на собственост върху имота. Не е налице отклонение от цитираната от касатора практика на ВКС, съобразно която, в случаите, при които спорещите страни са придобили вещни права върху един и същ имот от различни праводатели, за решаването на спора за собственост от значение е чий праводател е бил действителен собственик на имота, а не кой от тях е вписал по-рано акта за придобиване на собствеността, с който се легитимира. В този случай вписването не дава защита на несобствениците или на лицата, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици, спрямо действителните собственици на спорния имот. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие и с разпоредбата на чл. 49 ПВп, съгласно която при несъответствие между вписването по смисъла на чл. 7 ПВп и нанесените данни по партиди, значение има съдържанието на вписания акт.

Освен предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отсъстват и тези по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което не е налице основание въззивното решение да се допусне до касационен контрол.

С оглед настоящото произнасяне, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските за защитата му пред ВКС, т. е. сумата 900 лв. - договорено и заплатено в брой възнаграждение съобразно ДПЗС от 28.11.2019 г. (л. 11).

Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 28.10.2019 г. по гр. д.№ 487/2019 г. на Окръжен съд – Сливен.

ОСЪЖДА „МЦД 02” ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Г. сумата 900 (деветстотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: