О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 15.06.2020 год.
В. К. С – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: К. Е
Членове: Б. Й
Е. С
като изслуша докладваното от съдията Е.С т. д. №2044/2019г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК, образувано по молба на „Ив Тур” ООД с вх.№3086/23.04.2020г, с която се иска да бъде изменено и допълнено определение №159/23.03.2020г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските, като бъде осъден касатора „Д. И“ ЕООД да заплати на „Ив Тур” ООД, разноски за производството пред ВКС в размер на 2 850лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. В молбата се сочи, че от представения с отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие е видно, че молителят е направил разноски за адвокат – „за изготвяне на отговор на касационната жалба” в размер на 2 850лв. и че същите са поискани именно на соченото в договора основание. Излагат се доводи, че от направеното преждевременно процесуално искане за присъждане на разноски при допускане на касационното обжалване не следва, че разноски се дължат единствено при допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от „Д. И“ ЕООД, в който се поддържа, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважение по изложените в определението на ВКС съображения като се акцентира върху изрично заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касация и същото бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните, приема следното:
С определението №159/23.03.2020г. по т. д №2044/2019г. на ВКС, ІІ т. о, настоящият касационен състав не е допуснал касационно обжалване на решение №123/17.05.2019г., постановено по в. т.д.№134/2019г. на Варненски апелативен съд. С определението не са присъдени поисканите от ответника по касация разноски в размер на 2 850лв., тъй като в отговора на касационната жалба изрично е посочено, че ответното по касация дружество претендира сторените от него разноски за касационната инстанция „в случай, че бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване и същото бъде потвърдено” и с оглед факта, че в приложения списък за разноски, същите са поискани да бъдат присъдени с постановяване на решението. В определението е отразено, че доколкото ответникът по касация е претендирал разноски под условие, което не се е сбъднало (въззивното решение не е допуснато до касация и не е потвърдено с решение), касационният състав няма основание за тяхното присъждане.
Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При постановяване на определението по чл. 288 ГПК и произнасяйки се по искането на ответника по жалбата „Ив Тур” ООД за присъждане на разноски, касационният състав е взел предвид твърдените в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК обстоятелства, а именно, че искането е направено своевременно и е конкретизирано по размер в представения списък по чл. 80 ГПК и че с отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие за изготвяне на отговор на касационната жалба, от който е видно че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 850лв. е заплатено. Както бе посочено, решаващият и единствен аргумент на касационния състав да не присъди претендираните разноски, въпреки горните обстоятелства, е несбъдването на условието, посочено в отговора на касационната жалба и в представения списък по чл. 80 ГПК, за присъждане на разноски в полза на „Ив Тур” ООД – допускане на касационно обжалване и потвърждаване на въззивното решение.
Нито един от доводите в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК не опровергава горния извод. За разноските съдът не следи служебно и присъждането им е обусловено от това дали са поискани и от начина, по който са поискани. Това е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В тази връзка съдът няма право, позовавайки се на представените по делото доказателства, да търси различна воля на молителя, променяйки съдържанието на направеното искане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ив Тур” ООД по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх.№3086/23.04.2020г. за изменение и допълване на определение №159/23.03.2020г., постановено по т. д.№2044/2019г. на ВКС, ІІ т. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: