О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 421

София, 15.06 2020 година

В. К. С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

изслуша докладваното от съдия Е.С т. д.№3019/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тих труд” ЕООД – [населено място], срещу решение №172 от 12.07.2019г., постановено по в. т.д.№268/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №106/01.02.2019г. по т. д.№1600/2017г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която „Тих труд” ЕООД е осъдено на осн. чл. 92 ЗЗД да заплати на „Галена” ЕООД сумата 54 100лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че ищецът е доказал наличието на валидни правоотношения между страните по договор за консигнация като се излагат доводи, че такива отношение не се установяват нито от заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, нито от факта на плащането на сумата от 3 000лв., нито от приложения по делото опис (Приложение №1 към договора за консигнация от 18.11.2013г.), нито от показанията на заинтересованите свидетели. В тази връзка се твърди, че неправилно съдът е приел, че касаторът дължи неустойка по чл. 92 ЗЗД. Отделно се излагат съображения, че неустойката е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1...