Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Г. К. по административно дело № 883 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция по горите - Шумен, чрез процесуалния му представител юрк. Е. Г., срещу решение № 6552 от 10.11.2021 г. на Административен съд - София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 8382/2021 г., с което е отменена негова заповед №РД-05-00147 от 19.07.20221 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че процесния имот следва да се стопанисва като горска територия по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ). Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „АГРОЕНЕРДЖИ“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. М., в писмен отговор, оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол пред АССГ е заповед № РД05-00147 от 19.07.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Шумен (РДГ – Шумен), с която на основание чл. 13, ал. 3 и ал. 8, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) във вр. чл. 9, ал. 2 от Наредба № 18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии и решение № 7051/08.12.2020 г. по адм. дело № 4437/2020 г. по описа на АССГ, на „АГРОЕНЕРДЖИ“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София е постановен отказ за утвърждаване на Горскостопанска програма за Поземлен имот (ПИ) с идентификатор 46735.11.24 от 9,048 дка, находящ се в землището на с. Малоградец, общ. Антоново, обл. Търговище в местността „П. К. с трайно предназначение на територията: земеделска. Като мотиви за отказа е посочено, че за да се извърши ползване на имота по реда на Закона за горите, съответно да се изготви и утвърди горскостопанска програма, следва да бъде променено предназначението на имота от земеделска земя в гора по реда на чл. 81 ЗГ или параграф 49 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (ДВ, брой 60 от 2015 г.)

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора. Установено е, че правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 46735.11.24 от 9,048 дка, находящ се в землището на с. Малоградец, общ. Антоново, обл. Търговище е придобито през 2008 година от „АГРОЕНЕРДЖИ“ ЕАД, чрез възмездна сделка. Съгласно влязлата в сила Кадастралната карта и кадастралните регистри на съответното землище, имотът е определен с начин на трайно предназначение на територията - „Земеделска"; начин на трайно ползване: „Пасище" и категория на земята - „шеста". Към датата на изготвяне на горскостопанската програма, ПИ е придобил характеристиката на гора по смисъла на Закона за горите и е устроен в подотдел 60-г от Горскостопанския план на Териториално поделение ДГС Омуртаг от 2013 г. Тези данни относно характера на имота се съдържат в и в заключение на комисията, назначена със заповед № РД05-00038/17.02.2020 г., посочено в протокол от 26.02.2020 г. В цитирания протокол, комисията е отразила и данните, при извършена проверка на място, като е посочила, че имота не следва да се почиства, а да се стопанисва по реда на чл. 101 ЗГ. Безспорно е установено, че процесният имот не е включен в баланса на горските територии.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно.

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, при условията на чл. 221, ал. 1 АПК.

При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Обжалваната заповед правилно е преценена като незаконосъобразна, като изложените в касационната жалба съображения не намират опора в събраните по делото доказателства и нормативната уредба.

Административният съд обосновано е приел за доказано, че процесният имот, въпреки, че към настоящия момент е придобил характеристиката на „гора" по смисъла на ЗГ, същият, по силата на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), и действащите Кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на с. Малоградец, е със статута на „земеделска територия" и с начин на трайно ползване „Пасище", при шеста категория на земята.

Съгласно разпоредбите на чл. 13 от Закона за горите горскостопански планове и програми се изработват и утвърждават за горски територии. Съгласно чл. 13, ал. 3 от същия закон „за горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, се изработват горскостопански планове или програми." Съгласно т. 1 на ал. 8 от посочената разпоредба, горскостопанските планове и програми се утвърждават от изпълнителния директор на изпълнителна агенция по горите за горски територии - държавна собственост, а съгласно т. 2 за горските територии извън случаите по т. 1 се утвърждават от директора на РДГ, в чийто териториален обхват попадат.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съгласно приложената скица на имота, за който е изготвена селскостопанска програма, същият представлява земеделска територия - частна собственост пасище, поради което не попада в обхвата на разпоредбите на чл. 13 от Закона за горите и в случаите, в които, когато имота е придобил характеристика на гора след 1991г. собственика на имота има право по реда на чл. 83, чл. 84 и чл. 85 да ползва имота като земеделски - да го почисти след предприемане необходимите действия по реда на посочените разпоредби. Правилно съдът е приел, че процесният имот не попада под режима на урегулиране по чл. 83 - чл. 84 от Закона за горите, доколкото разпоредбите на тези норми касаят територии, които макар и да не са горски територии по трайно предназначение, са придобили характеристиката на „гора“ след 01.03.1991 г.

Видно от доказателствата по делото се обосновава извода, приет и от съда, че процесният поземлен имот е със статута на „земеделска територия“ и с начин на трайно ползване „пасище“, при шеста категория на земята, която „земеделска територия“, с оглед извършената инвентаризация, записите на действащата към момента горскостопанска програма на Държавно горско стопанство Омуртаг и установената възраст на наличната дървесна растителност, е придобила характеристиката на гора преди 01.03.1991 г. Гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗГ са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че състоянието на насажденията е широколистни култури на възраст над 30 (37) години, височина – 10 м, пълнота – 0,7 , които изцяло покриват характеристиката за гора, съгласно правната уредба на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

На основание гореизложеното и противно на твърденията на касатора следва да се направи извод за неприложимост на процедурите по чл. 83 и чл. 84 от Закона за горите. В настоящия случай се касае за имот с трайно предназначение „земеделска земя“ към датата на придобиване с акт за собственост, но към датата на издаване на оспорената заповед той не е предназначен за производство на растителна продукция и паша на добитък. Процесният имот не е включен в баланса на горските територии. Съдът правилно е приел, че посоченото като основание от административният орган, да не утвърди горскостопанска програма за процесния имот - а именно, одобрението на лесоустройствената програма за поземлен имот да се предхожда от промяна на трайното предназначение на територията, за която се отнася, не намира опора в Закона за горите и Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране на горските територии. Това изискване на административният орган противоречи и на нормата на чл. 2 ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи, който се явява специален в случая, предвид трайното предназначение на територията на процесния поземлен имот.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като противоречи и на разпоредбата на 9 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), чрез която законодателят едновременно е дал правото и е вменил задължение на собственика на имота, без да променя начина на трайно предназначение на територията, да осъществява ползването на дървесината от тези земеделски територии, по реда разписан в Закона за горите.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6552 от 10.11.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 8382/2021 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА