Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 17368/06.06.2019 г. на Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Н. Т., и касационна жалба с вх. № 17167/05.06.2019 г. на Х. Д. Х. и В. Х. Д., [населено място], чрез пълномощника им адвокат С. С., срещу въззивно решение № 526/24.04.2019г., постановено по гр. д. № 2730/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационна жалба с вх. № 17368/06.06.2019 г. са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1./ Допустим ли е иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от собственик на възстановен по реда на чл. § 4к, ал. 7 от ПРЗ ЗСПЗЗ недвижим имот срещу заварен в имота ползвател, ако нито цената на земята е заплатена от ползвателя, нито стойността на подобренията, включително и на изградените в имота сгради, е заплатена от собственика на имота. 2./ Подлежат ли на премахване или следва да бъдат оценени и заплатени заварените във възстановените по реда на ЗСПЗЗ имоти строежи, ако същите не са законно изградени от лицата, на които имотите са предоставени за ползване с оглед разпоредбите на ПМС № 4/1988 г. и § 4л от ПЗР ЗСПЗЗ. Поддържа се противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с решение № 81/14.07.2016 г. по гр. д. № 3529/2015г. на ВКС и решение № 876/20.12.2010 г. по гр. д. № 218/2010 г. на ВКС.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към първата касационна жалба са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се противоречие на въззивното решение с ТР № 2/2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК, ВКС. Твърди се и вероятна недопустимост на решението по съображения, че същото е постановено по отношение на ненадлежна страна в процеса въпреки изрично направените в този смисъл възражения пред двете предходни инстанции. Според касаторите въззивното решение е постановено в противоречие със задължителните постановки на ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС и на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК, ВКС. Твърдят наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК на въззивното решение. Сочат, че претенциите на ищеца, заявени в рамките на настоящето производство по чл. 109 ЗС, са недопустими предвид наличието на специален ред за разглеждане на отношенията между страните, регламентиран в разпоредбите на § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ. Считат, че в противоречие с ТР № 9/2012 г. на ОСГК, ВКС въззивният съд не е упражнил косвен съдебен контрол по отношение на представеното решение № 533/1998 г., поправено с решение № 716/2000 г., на ПК В., вследствие на което е достигнал до погрешния извод за наличие на конститутивно действие на посоченото решение, легитимиращо ищеца като собственик на съответна идеална част от процесния недвижим имот.По отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД се сочи, че решението е необосновано. Не са взети предвид доводите на касаторите, че Хр.Х. все още е записан като собственик на процесния имот и по негова жалба е висящо административно дело пред АС-Варна.

Ответникът по касационните жалби С. С. П. оспорва жалбите и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, и са постъпили в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 4081/15.10.2018 г., по гр. д. № 3118/2017 г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от С. С. П. против Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на постройка с идентификатор **** с площ от 38, 21 кв. м. и сграда 3 с площ от 32, 78 кв. м. по схема на вещото лице по изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ, както и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за имуществени вреди за периода от 08.03.2012 г. до 08.03.2017 г. за ползване на площта под сграда с идентификатор ****, постройка с идентификатор **** и сграда 3 с площ от 32, 78 кв. м. по схема на вещото лице. Постановено е решение, с което са уважени исковете с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], р-н А., СО „Зеленика“, като премахнат постройка с идентификатор **** с площ от 38, 21 кв. м. и сграда 3 с площ от 32, 78 кв. м. по схема на вещото лице по изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ и с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на 1/4 ид. ч. от застроената част от 138, 78 кв. м. от имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място] за периода от 08.03.2012 г. до 08.03.2017 г.

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът, в качеството си на наследник на починалия на 28.01.1985 г. М. С. П., притежава 1/4 от възстановеното на наследниците на последния с решение № 533 от 15.07.1998 г., допълнено с решение № 716 от 07.07.2000 г. на Поземлена комисия – [населено място], право на собственост върху ПИ * по КП/1959 г. /в съществуващи стари реални граници/ на местност „Б. Т“ /понастоящем „Зеленика“/, кв. Г., [населено място], в който се включват няколко имота, включително ПИ * с площ от 829 кв. м. С влязлото в сила решение № 774/11.04.2013 г. по гр. д. № 3014/2012 г. на Окръжен съд – Варна е установено в отношенията между ищеца и ответниците, че на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 829 кв. м. в м. „Зеленика“, кв. Г., [населено място], включващ имот № * по ПНИ от 2002 г. с площ от 600 кв. м. и западната част с площ от 229 кв. м. от ПИ № *, като ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението върху описания имот, а направеното от тях възражение за заплащане на извършени подобрения в имота на основание чл. 72, ал. 1 ЗС вр. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ е отхвърлено. Съобразно приетото в това решение в производството по чл. 108 ЗС ответниците не са представили доказателства за валидно учредено право на ползване върху имота и със сила на пресъдено нещо е отречено и правото им на задържане върху него. С протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 20.02.2015 г. на ЧСИ С. С. П., Б. Т. М. и Н. Т. М. са въведени във владение на имота в м. „Зеленика“ срещу длъжниците Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д.. С влязло в сила решение по гр. д. № 1408/2016 г. на Окръжен съд – Варна същите С. С. П., Б. Т. М. и Н. Т. М. са осъдени на основание чл. 75 ЗС да предадат на ответниците владението върху находящите се в процесния недвижим имот двуетажна жилищна сграда, състояща се от първи етаж с идентификатор **** със застроена площ от 68, 40 кв. м. и втори етаж на сградата с идентификатор **** с площ от 52, 25 кв. м., ведно с пристройка – гараж и обслужващо помещение с площ от 38 кв. м. От заключението по изслушаната съдебно – техническа експертиза по делото са установени видът и разположението на процесните постройки.

Въззивният съд е приел, че въпросът за правото на собственост върху земята е разрешен между страните с влязло в сила съдебно решение по предявен от ищеца срещу настоящите ответници иск с правно основание чл. 108 ЗС / решение № 774/11.04.2013 г. по гр. д. № 3014/2012 г. на Окръжен съд – Варна/, поради което същият въпрос не може да бъде преразглеждан в рамките на настоящето производство. С решението са отречени правата на ответниците в качеството им на ползуватели на имота. От заключението на СТЕ е установено, че общо застроената площ от процесния имот е 138, 29 кв. м., а площта на постройките, чието премахване се иска, е общо 70, 99 кв. м. Извършеното от ответниците строителство несъмнено ограничава правото на собственост на ищеца, като същият е лишен от възможност да строи в собствения си имот. По делото липсват ангажирани доказателства за основателно държане на постройките от страна на ответниците, като последните не се доказали наличие на валидно предоставено им право на ползване върху земята, нито пък учредено им право на строеж върху нея.За да има право да държи постройка в чужд имот ответникът трябва да притежава валидно учредено право на строеж. Възраженията на ответниците срещу правото на собственост на ищците върху земята са преклудирани и този въпрос е решен със СПН като е отречено и качеството им на владелци. С решението по чл. 75 ЗС на ответниците е дадена защита единствено на упражняваното от тях владение върху постройките срещу извършвания от съдебния изпълнител въвод във владение, но не им е признато право на собственост.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Въпросите в изложението към касационна жалба с вх. № 17368/06.06.2019 г. са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд. При преценката си за основателност на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, съдът е приел, че липсват доказателства за валидно предоставено право на ползване върху земята в полза на ответниците въз основа на актове по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и §63 ПЗР ППЗСПЗЗ, като с влязло в сила съдебно решение са отречени правата им по чл. 72 ЗС за заплащане на подобрения /в т. ч. и процесните постройки/ и правото им на задържане върху имота. Предвид изложеното, поставените въпроси във връзка с притежавано от касаторите качество на ползватели по смисъла на ЗСПЗЗ, не кореспондират с установеното по делото и изводите на съда, поради което и не могат да обосноват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид липсата на общо основание за достъп до касация не се дължи произнасяне относно наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поддържани от касаторите, а посочената практика на ВКС е неотносима.

В изложението към касационна жалба с вх. № 17167/05.06.2019 г. касаторите не са формулирали конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК с обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд и предопределил изхода на делото. Наведените оплаквания за неправилност на решението, касаещи преценката и обсъждането на доказателствата, съответно обосноваността на изводите на съда, не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, както и като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Това е така, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Липсата на общата предпоставка – конкретно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и включен в предмета на спора, сама по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на решението, без да е необходимо произнасяне по посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така поддържаното наличие на висящ административен процес, не може да обоснове извод за наличие на преюдициален спор, обуславящ изхода на делото. Доводите относно постановяване на решението срещу ненадлежна страна не могат да предпоставят допускане касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280 ГПК. Липсват решаващи мотиви относно наличието или не на качеството на наследник на касатора В. Д. на майка си Ц. Х., поради отказ от наследството.Този въпрос не е включен в предмета на спора пред въззивния съд и по него не са излагани съображения. Същевременно той не засяга процесуалната легитимация на този ответник, поради което не води до недопустимост на решението.Липсват релевантни въпроси по отношение на решението в частта по иска по чл. 59 ЗЗД. Изложеното представлява касационни оплаквания за необоснованост на съдебния акт, които не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.Следва да се има предвид, че всички изложени от касаторите доводи срещу материалноправната легитимация на ищците като собственици на имота на основание реституция и наследяване, вкл. материалната незаконосъобразност на решението на ОСЗ, не подлежат на обсъждане поради наличие на СПН по успешно проведен срещу тях иск по чл. 108 ЗС.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая това основание се мотивира от касаторите основно с доводи, че съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол. Не се установява поддържаната недопустимост на въззивното решение като постановено по отношение на ненадлежен ответник. Съгласно константната практика на ВКС /в този смисъл решение № 215 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 874/2010 г., I г. о., ГК/ пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 109 от ЗС е този, който извършва или поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост. Това може да е всяко лице, които извърша смущаващите правото на собственост действия/бездействия. В случая не се установява отклонение на въззивното решение от възприетото правно разрешение.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

При този изход на делото на ответника по касация С. С. П. следва да се присъдят сторените в настоящото производство и надлежно удостоверени разноски в размер на сумата от 1000 лв. /за реализирана процесуална защита по касационна жалба с вх. № 17368/06.06.2019 г. и по касационна жалба с вх. № 17167/05.06.2019 г./

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 526/24.04.2019 г., постановено по гр. д. № 2730/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. да заплатят на С. С. П. разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: