Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. В. ЧЛЕНОВЕ: Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Р. В. по административно дело № 905 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. П., от гр.София, подадена чрез пълномощника адвокат А. М. против решение № 7028 от 26.11.2021г. по адм. дело № 1037/2021г. на Административен съдСофия-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-21-142 от 21.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № РНП-1-4-21-00838184 от 09.11.2020 г., на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 98, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 113 и 114, ап. 1 от КСО е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване /И03 в размер 15 177, 88 лв., от които главница за периода от 01.01.2010 г. до 30.11.2019 г. в размер 9016, 20 лв. и законна лихва в размер 6 161. 68 лв. начислена до 09.11.2020 г., като е посочено, че лихвата по чл. 113 от КСО продължавала да се начислява до окончателното погасяване на задължението, и са присъдени разноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Счита, че не са налице предпоставките за възстановяване на сумите поради добросъвестността на жалбоподателя. По подробно изложените в жалбата и съдебно заседание съображения касаторът моли решението да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение, като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна, да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Административен съд-София-град е отхвърлил жалбата на С. П. против решение № 2153-21-142 от 21.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № РНП-1-4-21-00838184 от 09.11.2020 г., на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 98, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 113 и 114, ап. 1 от КСО е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване /И03 в размер 15 177, 88 лв., от които главница за периода от 01.01.2010 г. до 30.11.2019 г. в размер 9016, 20 лв. и законна лихва в размер 6 161. 68 лв. начислена до 09.11.2020 г., като е посочено, че лихвата по чл. 113 от КСО продължавала да се начислява до окончателното погасяване на задължението. Съдът е приел, че е доказана недобросъвестността на жалбоподателя, тъй като същият се е възползвал от приложеното към заявлението за отпускане на пенсия УП 2 № 1416 от 08.12.2004г., което е с невярно съдържание, с цел да му бъде отпусната пенсия в по-голям размер. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Установено е от фактическа страна, че на С. П. въз основа на подадено заявление № 134 от 14.01.2005 г., с разпореждане [номер]/02.03.2005 г. са му отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /И03/, изчислена по индивидуален коефициент 1, 046, и социална пенсия за инвалидност. Във връзка с подаден в ТП на НОИ София - град сигнал била извършена служебна проверка на пенсионното досие на жалбоподателя, при която от Технотест АД е представен образец УП-2 № 1416/08.12.2004 г. за осигурителен доход 9535, 59 лева, който бил различен в сравнение с представения от лицето със заявлението му за отпускане на пенсия образец УП-2 със същия номер, но за осигурителен доход 22 121, 58 лв. Била изпратено на 27.09.2019 г. писмо до осигурителя, като от дружеството изрично било посочено, че не се потвърждава сумата 22 121, 58 лева, а сумата от 9 535. 59 лв. Извършена е проверка на разплащателните ведомости за периода от 01.10.1981 г. до 01.10.1993 г., като от Технотест АД е издаден и образец УП-3 № 446/25.09.2019 г. за осигурителен стаж 11 години, 03 месеца и 05 дни, в който били вписани периодите на неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж, с общ размер 08 месеца и 25 дни. С оглед на новите доказателства, с разпореждане [номер]/247 от 25.10.2019 г. е отменено разпореждането от 02.03.2005 г. за отпускане на пенсията и всички последващи, като са определени нови размери на зачетените осигурителен стаж и осигурителен доход, както и нов индивидуален коефициент- 0,608. Разпореждането от 25.10.2019 г. е било обжалвано от страна на жалбоподателя по административен ред, като в тази връзка е постановено Решение № 2153-21-61/23.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ С. - град, с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна. Видно от известие за доставяне, решението е връчено лично на жалбоподателя на 27.03.2020 г.

С последващо разпореждане № РНП-1-4-21-00754767/15.05.2020г. е наредено С. П. да възстанови недобросъвестно получената сума за пенсия за ИОЗ в размер 14 731, 96 лв., от които главница за периода от 01.01.2010 г. до 30.11.2019 г. в размер 9016, 20 лв. и законна лихва в размер 5 715. 76 лв. начислена до 15.05.2020 г. Това разпореждане също е било обжалвано от страна на Пенков, като в тази връзка е постановено Решение № Ц2153-21-47/02.09.2020 г., с което контролният орган по чл. 117 от КСО е установил, че съгласно чл. 10, ал. 7 от НПОС разпореждането по чл. 98, ал. 2 от КСО за събиране на надвзетата пенсия се издава в едноседмичен срок от влизане в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО, но в случая този срок спира съгласно чл. 3а, ал. 1. т. I от КСО от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. - за времето на обявеното извънредно положение в страната. В тази връзка, разпореждането от 15.05.2020 г. било отменено и пенсионната преписка е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО за ново произнасяне. С оглед на горното е постановено Разпореждане № РНП-1-4-21-00838184/09.11.2020 г., за възстановяване от жалбоподателя на недобросъвестно получената от същия сума за лична пенсия за ИОЗ в размер 15 177, 88 лв., от които главница за периода от 01.01.2010 г. до 30.11.2019 г. в размер 9016, 20 лв. и лихва в размер 6161, 68 лв., начислена до 09.11.2020 г. - датата на постановяване на разпореждането. Срещу разпореждането е подадена жалба вх. № 1012-21-1356 от 03. 12, 2020 г., въз основа на която е постановено Решение № Ц2153-21-142/21.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което същата е оставена без уважение като неоснователна и е потвърдено обжалваното разпореждане. По делото е представена и заповед № 1015-21-52 от 01.02.2021 г. на директора на ТП НОИ София - град, с което е наредено да бъде заличен дълга на Пенков за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 905. 28 лева главница, 1190. 52 лева, лихва и 13. 08 лева, лихва за просрочие, поради изтекла погасителна давност.

При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателят във връзка влязло в сила разпореждане № [номер] от 25.10.2019 г. е възникнало задължение за възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване /И03 в размер 15 177, 88 лв., от които главница за периода от 01.01.2010 г. до 30.11.2019 г. в размер 9016, 20 лв. и законна лихва в размер 6 161. 68 лв. начислена до 09.11.2020 г. Както бе посочено по-горе това решението на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено това разпореждане, не е било обжалвано и е влязло в сила. При влязло в сила разпореждане, с което се изменя и намалява първоначално определения размер на пенсията за ОСВ на жалбоподателя, спорен по-делото остава въпроса, дали недължимо получените от него суми са добросъвестно получавани или не, респективно дали същите подлежат на връщане, тъй като самото наличие на такива неправомерно получени суми вече е безспорно установено от влязлото в сила разпореждане.

В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието добросъвестност при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в настоящият случай недобросъвестността на Пенков е доказана по категоричен начин. Обосновано е прието, че с представянето на документ - образец УП-2 № 1416/08.12.2004 г. за осигурителен доход 22 121, 58 лв., вместо действителен такъв от 9535, 59 лева, жалбоподателят се възползвал от документ с невярно съдържание, за да му бъде отпусната пенсия в по-висок размер. С представената невярна информация относно положения от него труд при посочения работодател жалбоподателят е целял да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Обстоятелството, че жалбоподателят не е понесъл отговорност за съставянето на документа с невярно съдържание, не изключва недобросъвестността му. С представяне на документ с оформен осигурителен стаж, за който Пенков е знаел, че не е положен действително, същият е проявил недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, поради което следва да възстанови неоснователно получените суми от пенсия, ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. В настоящето производство не може да бъде преразглеждан въпроса за дължимостта на посочените парични суми, която е била предмет на първото разпореждане.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7028 от 26.11.2021г. по адм. дело № 1037/2021г. на Административен съдСофия-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА