Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. ЧЛЕНОВЕ: М. Г. Ю. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 939 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ф. Ф. БГ ЕООД със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение №5980 от 21.10.2021 г. по адм. д. № 198/2021 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение №РД-489/4.12.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че органът е уведомил бенефициера за направените констатации и му е дал срок за възражения. Твърди, че изложените в акта констатации не изпълват фактическия състав на посоченото в акта правно основание, а препращането към заключението на органа от извършената проверка е незаконосъобразно. Навежда довод за неправилно приложение на Методика за определяне размера на финансовите корекции по проекти, финансирани по Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство (ОПРСР), съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 г. - 2013 г., тъй като същата не е обнародвана, поради което няма белезите на нормативен акт. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че Ф. Ф. БГЕООД е бенефициер по сключен с ИАРА в качеството му на УО на ОПРСР 2007-2013 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В одобреното заявление за кандидатстване с вх. №ЕФР-12-5/21.09.2012 г. за изпълнение на проект Изграждане на ферма за култивиране на змиорка бенефициерът е предвидил технологични мощности за добив и реализация на 30000 кг змиорка през първата производствена година след реализацията на проекта.

Инвестицията, за която е сключен договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е завършена през 2015 г., а окончателното плащане по проекта е извършено на 12.11.2015 г., поради което 2016 г. се явява първа производствена година след реализацията му.

Във връзка с подаден сигнал за нередност от 30.08.2018 г. и извършена от органа проверка за изпълнението на договора е изискана и представена от страна на бенефициера счетоводна документация за периода 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г. След анализ на документацията административният орган е констатирал 100 % неизпълнение на заложените цели. Според ръководителя на УО нарушението се изразява в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма (ПП) в обема, заложен в Таблица № 4 от инвестиционното намерение (ИН), част Б.

С писмо на ИАРА изх. № 26-00-937/12.06.2020 г. е открито производство за определяне на финансова корекция. Бенефициерът е уведомен за констатираното нарушение, размерът на финансовата корекция и основанията за налагането й, като му е дадена възможност в 14-дневен срок да представи писмени възражения и да приложи писмени доказателства. Писмото е връчено на 01.07.2020 г., дружеството не е подало възражение.

С оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД-489/ 4.12.2020 г. изпълнителният директор на ИАРА е определил финансова корекция на дружеството-бенефициер в размер на 5% върху стойността на изплатената и сертифицирана по договора за безвъзмездна финансова помощ субсидия. В акта за финансова корекция като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 3, бр и чл. 96 от Регламент ЕО №1198/2006 на Съвета от 27.07.2006 г., чл. 73, ал. 1, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7, чл. 71, ал. 1, чл. 72, ал. 2 и 3 ЗУСЕСИФ, чл. 6, ал. 4 ЗРА, чл. 46, вр. с чл. 41 от Наредба №6/ 3.05.2012 г. и чл. 19, ал. 1, вр. с чл. 11 от ДБФП №151/28.01.2013 г.

Актът за финансова корекция е издаден за нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Размерът на финансовата корекция е определен съгласно Методиката за определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство, съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007-2013 г.

След анализ на доказателствата по административната преписка съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Ф. Ф. БГ ЕООД като неоснователна.

Решението е неправилно.

В оспорения акт изпълнителният директор на ИАРА е посочил, че актът е издаден и на основание чл. 46, вр. с чл. 41 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. Производствени инвестиции в аквакултурата по Приоритетна ос № 2 Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура от Оперативната програма за развитие на сектор Рибарство на Р. Б. финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г. Съгласно чл. 41 от Наредба № 6 от 03.05.2012 г. ИАРА осъществява последващ контрол върху целевото използване на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ за срока по чл. 40, ал.1 - за 5 години от датата на сключване на договора за БФП. Съгласно чл. 46 от Наредбата, при неспазване на условията по чл. 40 - чл. 44 получената по реда на тази наредба безвъзмездна финансова помощ се обявява за изискуема от изпълнителния директор на ИАРА и се открива процедура по възстановяването й. Следователно, с подзаконов нормативен акт е установено осъществяването на контрол върху целевото използване на предоставената БФП за 5-годишен период от сключване на договора за БФП.

Договорът е сключен на 28.01.2013 г. Периодът, в който може да се осъществява последващ контрол или мониторинг, е до 28.01.2018 г. В случая обаче производството е образувано не поради осъществен последващ контрол върху целевото използване на безвъзмездната финансова помощ, а по регистриран сигнал за нередност, поради което цитираните в титулната част на акта разпоредби на наредбата са неотносими.

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Производството по администриране на нередности и извършване на финансови корекции е уредено в глава пета, раздел трети от ЗУСЕСИФ. В конкретния случай то е започнало по инициатива на компетентния административен орган за извършване на периодични проверки за изпълнение на заложената в договора за безвъзмездна финансова помощ производствена програма. Констатациите на органа са обективирани в писмо и са изпратени на бенефициера с възможност да даде възражения по тях. Предвид представеното по преписката писмо, връчено на дружеството по надлежния ред, неоснователно е касационното възражение за нарушение на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

Националният законодател е дефинирал лимитативно основанията за определяне на финансова корекция в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Оспореният административен акт е обоснован от фактическа страна с констатацията, че бенефициерът е допуснал нарушение, изразяващо се в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма в обема, заложен в Таблица № 4 от инвестиционното намерение, част Б. Като правно основание за определяне на финансова корекция е посочил чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Посочената разпоредба въвежда основание за определяне на корекция при неизпълнение на одобрените индикатори. В случая производствената програма представлява неразделна част от инвестиционното намерение и е одобрен индикатор, който подлежи на проверка от Управляващия орган по програмата и може да обоснове от фактическа страна нередност, за която да бъде определена финансова корекция.

При описанието на нарушението от фактическа страна обаче административният орган е обвързал неизползването на придобитите въз основа на проекта активи по предназначение и в определен обем с неизпълнението на производствената програма за 2016 г. Това са различни факти, като само един от тях може да се приеме за индикатор и при обвързването им в едно общо фактическо основание се поражда неяснота какво точно органът приема за нарушение. Още повече, че такова специфично обвързване - неизползване на активите поради неизпълнение на производствената програма вместо непостигане на заложената програма поради неизползване на придобитите активи, ако е необходимо да се установи причината, обръща логиката на производствения процес. Активът се използва, за да се произведе продукт, а не продуктът не се произвежда, за да не се използва активът и то при положение, че целта на проекта е да се произвежда продукт. Тази неяснота препятства адресата на акта да разбере волята на органа и съответно да се защити, препятства и съда да извърши проверка на законосъобразността на акта.

Ако се приеме, че фактическо основание на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ е придобитите въз основа на одобрения проект активи не се ползват по предназначение в обема, заложен в Таблица 4 на инвестиционното намерение, част Б, така описаното нарушение не покрива хипотезата на нередност поради неизпълнение на одобрените индикатори. Начинът на използване на активите по проекта не е посочен като одобрен индикатор (показател). Начинът на използване на активите би могъл да има отношение към изискването за дълготрайност на инвестициите, което не е сред посочените в акта правни основания.

Нарушенията, представляващи нередности, за които се определят финансови корекции, следва да бъдат изрично посочени в нормативен акт. Противното би означавало, че всяко нарушение на бенефициера би могло да бъде основание за определяне на финансова корекция, а това несъмнено застрашава правната сигурност. Само нередност, която е нормативно установена, може да бъде основание за определяне на финансова корекция на бенефициерите. С финансовите корекции се засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициерите, поради което за тях, като участници в процедурите по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ трябва да бъде установено нормативно предвидимо поведение и правни последици.

Освен допуснатите от органа нарушения при посочване на основанията за определяне на корекцията, административният акт е опорочен и в частта относно определения размер на корекцията. Административният орган се е позовал на Методиката за определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор Рибарство, съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г. Неоснователен е доводът на касатора за неприложимостта й, тъй като не е обнародната. Методиката е обнародвана в ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г. и е част от действащото право, приложим нормативен акт към датата на издаване на оспореното решение, но при определяне на финансовата корекция по основание и размер органът е цитирал само нейното заглавие, което не е достатъчно, за да се обоснове приложимият ред за определяне на размера на финансовата корекция. Издателят на акта не е посочил точно приложимата разпоредба, която съдържа правилото за определяне размера на корекцията. Фактическите изчисления на посочения от органа размер следва да бъдат подведени под точните правни разпоредби на приложимия нормативен акт.

Предвид изложеното касационната инстанция приема, че административният орган не е изпълнил задължението си да посочи ясно, точно и обосновано фактическите и правните основания за определяне на финансовата корекция, което е довело до постановяване на административния акт в противоречие с материалноправните разпоредби. При това положение първоинстанционният съд не е бил длъжен да изследва по същество дали бенефициерът е изпълнил или не производствената програма за 2016 г. и на какви причини се дължи нейното евентуално неизпълнение. Като е обосновал извод за законосъобразност на административиня акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което решение №РД-489/4.12.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за разноски, в полза на Ф. Ф. БГ ЕООД следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 4536 лв., от които 1386 лв. заплатени държавни такси и 3150 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 4.01.2021 г. (л. 9 от делото на АССГ). Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не е направено.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №5980 от 21.10.2021 г. по адм. д. № 198/2021 г. на Административен съд София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение №РД-489/4.12.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

ОСЪЖДА Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, [улица], да заплати на Ф. Ф. БГ ЕООД, гр. София, [улица], ет. [номер], направените в производството разноски в размер на 4536 лв. (четири хиляди петстотин тридесет и шест лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

/п/ ЮЛИЯ РАЕВА