Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. К. против решение № 1497 от 06.12.2010г. по гр. д.№ 2204/2009г на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение 2671 от 07.08.2009г. по гр. д.№ 7399//2006г. на Варненски РС. С последното е отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от касаторката да се признае за установено, че ответникът Ж. М. Ж. не е собственик на реална част от имот 210 по плана на новообразуваните имоти, с. о. “В.-север”, с площ на тази част 692 кв. м.,

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – пар. 4а от ЗСПЗЗ, пар. 4з, ал. 2, за нарушение на процесуалните павила при преценката на доказателствата и за необоснованост на решението относно извода, че ответникът е трансформирал правото на ползване вправо на собственост.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК е формулиран въпроса: как съдът следва да процедира за разликата над 600 кв. м., когато имота е изкупен на основание пар. 4а, и над 1000 кв. м., когато е приложен пар. 4б, предвид нормата на пар. 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 28, ал. 5-7 от ППЗСПЗЗ и пар. 31 от ПМС № 234/16.12.1999г. Счита, че по този въпрос, въззивното решение е в противоречие със задължителната съдебна практика, формирана с решения по чл. 290 от ГПК: Р № 225/10 от 02.07.2010г. по гр. д.№ 210/2009г. на І гр. о. и Р № 292/30.07.2010г. по гр. д.№ 896/2009г. на ІІ гр. о.

Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като поставеният въпрос е неотносим към спора. Според ответника, иска е отхвърлен поради това, че ищцата не доказва, че е собственик на имот 460, който се покрива с имот 210 с 692 кв. м.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното: С решение № 966/24.07.2003г. е признато на ищцата С. С. К., като наследник на Я. Г. Я. правото на възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници върху нива от 3 дка., находяща се в държавния горски фонд на “В. м. “Я.”, доказана с н. а. № 7/1953г. По преписката е било представено удостоверение за наследници на братовчед на наследодателя със същото име, а вещото лице е установило че е налице идентичност предвид позоваването на нот. акт, с който наследодателят на ищцата е купил нивата. Купеният имот е идентифициран по плана на крайбрежието от 1956г. и анкетиране като имот 460, но той е с по-голяма площ – 4, 626. Безспорно е, че ищцата е наследник на Я. Г. К., записан в регистрите още с името Я. Г. Я., роден 1912г., починал на 07.01.1975г., записан в акта за смърт с това име. СТЕ установява, че признатия за възстановяване имот не попада в Д., но от свидетелските показания се установява, че имот 210 е до гора. Затова съдът е приел, че изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищцата има права върху част от имот 210, което обосновава правния й интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Тъй като правото на собственост се възстановява само ако бившите ползуватели не изкупят терена, съдът е разгледал наличието на предпоставките за изкупуване и е намерил, че на наследодателя на ответника М. Ж. М. е предоставено право на ползване на осн ПМС № 21/1963г. и решение № 4/04.11.1968г., взето с протокол № 20 на ИК на ОНС. Върху 0, 8 дка. Искане за изкупуване е направено в срок от наследодателя, като е нанесена корекция върху заявлението след смъртта му през 1993г., имота е оценен и е заплатена стойността на терена. В имота е построена вилна сграда на площ около 12 кв. м., но с каменни основи. Съдът е приел, че ответникът се легитимира като собственик на релано определената площ на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ, тъй като възраженията, че протокола е подписан от зам. председател е такова по пар. 4и, за предявяването на какъвто иск има срок и той е изтекъл. Оценени са 600 кв. м. при изготвяне на оценката. Имота реално съдържа 800 кв. м., колкото са предоставени за ползване, но от тях в имот 460, записан по ПНИ на ищцата попадат само 692 кв. м..

Формулираният въпрос: как съдът следва да процедира за разликата над 600 кв. м., когато имота е изкупен на основание пар. 4а, и над 1000 кв. м., когато е приложен пар. 4б, предвид нормата на пар. 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и пар. 31 от ПМС № 234/16.12.1999г. е относим към предмета на спора, защото има отношение към крайния резултат по предявения отрицателен установителен иск. С Р № 225/10 от 02.07.2010г. по гр. д.№ 210/2009г. на І гр. о. и Р № 292/30.07.2010г. по гр. д.№ 896/2009г. на ІІ гр. о., постановени по чл. 290 от ГПК и на основание пар. 4з, ал. 2, съдът е приел в тези решения, че бившия ползувател може да придобие до 600 кв. м. на основание пар. 4а, а разликата се възстановява на собствениците, като се оформят парцели не по-малки от 250 кв. м. Съгласно чл. 28, ал. 7, изр. 2 от ППЗСПЗЗ “Всеки имот се образува от една, или повече разлики, които се възстановяват на един и същ собственик”, поради което е без значение, че разликата от 92 кв. м. е по-малко от 250 кв. м., в какъвто смисъл възражение за недопускане прави ответника.. Когато не може да се образува от разликите имот с площ 250 кв. м., тази площ в повече се заплаща от бившите ползуватели на собствениците по пазари цени в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. Съдът не се е занимал с този въпрос, а искът е уважен за имот с повече от 600 кв. м. без да е установено плащане на площта в повече по пазарни цени на ищцата. Предвид това противоречие с цитираните решения на ВКС, следва да се допусне касация по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 1497 от 06.12.2010г. по гр. д.№ 2204/2009г на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. С. К..

Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 35 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: