Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 946 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. С. срещу Решение № 6998 от 26.11.2021 г. по адм. д. № 4595/2021 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) по заявление рег. № 55-02-17/30.03.2018 г.

В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Твърди се, че мълчаливият отказ и съдебното решение са основани на разпоредба на подзаконов нормативен акт, който противоречи на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което съдът да отмени административния акт и преписката да бъде изпратена на органа. Претендира разноски.

Ответникът – главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на обжалване пред административния съд е мълчалив отказ на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) по заявление рег. № 55-02-17/30.03.2018 г.

По делото е установено от фактическа страна, че на 30.03.2018 г. административният орган е сезиран с искане на С. С. за вписване на сделка по прехвърляне на собствеността на въздухоплавателно средство (ВС) – самолет, тип Piper PA-38-112, MSN 38-80-A0102, рег. знак LZ-SBB, с максимална излетна маса 757 кг. Искането е обективирано в заявление за издаване на удостоверение за регистрация. Заявлението е със съдържание съгласно образеца от Приложението към чл. 21 от Наредба № 7 от 14.01.1999 г. за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в Р. Б. (Наредба № 7 от 14.01.1999 г./наредбата).

Към заявлението са приложени два договора във връзка с прехвърляне на собствеността на самолета. Първият е от 02.02.2018 г. със страни „Българска авиационна академия“ ЕООД [ЕИК] в качеството на продавач и „Омега гранд“ ЕООД [ЕИК] в качеството на купувач. Вторият е от 13.03.2018 г. със страни „Омега гранд“ ЕООД в качеството на продавач и С. С. в качеството на купувач.

На 30.04.2018 г. на заявителя са дадени указания да представи заявление от досегашния собственик, придружено от удостоверение за регистрация, удостоверенията за летателна годност, шум и газови емисии на авиационните двигатели (ако ВС е притежавало такива).

На същата дата с входящ № 40-05-33/30.04.2018 г. е постъпило становище на „Българска авиационна академия“ ЕООД, в което се оспорва фактът на прехвърляне на собствеността на самолета в полза на Стоилов. Твърди се, че „Българска авиационна академия“ ЕООД е продала самолета с още четири други самолета на 28.11.2017 г. на литовското дружество „Ю ЕЙ БИ АВИОСЕРВИСО ГРУПЕ“.

На 25.05.2018 г. за отписване на процесния самолет е подадено заявление от „Българска авиационна академия“ ЕООД с рег. № 40-05-43/25.05.2018 г. Към заявлението е приложен договор от 28.11.2017 г. за покупко-продажба на 5 броя въздухоплавателни средства, сключен между „Българска авиационна академия“ ЕООД в качеството на продавач и литовското дружество „Ю ЕЙ БИ АВИОСЕРВИСО ГРУПЕ“ в качеството на купувач. Един от тези пет самолета е процесният. За останалите четири самолета от „Българска авиационна академия“ ЕООД също са подадени заявления за отписване.

По процесното заявление липсва произнасяне на административния орган с изричен акт.

От правна страна съдът е посочил, че съгласно чл. 2 от Наредба № 7 от 14.01.1999 г. всички обстоятелства, свързани с учредяването на право на собственост върху гражданско ВС и всички промени, свързани с прехвърляне правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни или облигационни права и учредяването на вещни тежести, подлежат на вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Р. Б. Наредбата регламентира три режима на регистрация: вписване (раздел III), пререгистрация (раздел IV) и отписване (раздел V). При всички случаи, независимо дали се касае за първоначално регистриране, за промяна в регистрацията или за отписване (с изключение при служебно отписване), заявителят следва да представи съответен документ, удостоверяващ правото на собственост върху ВС (чл. 23, чл. 29, ал. 1, т. 2, чл. 31, ал. 4 от Наредба № 7 от 14.01.1999 г.). Вписването в регистъра не създава право на собственост, а отразява правото на собственост, както е заявено, поради което е необходимо представяне на документ, удостоверяващ собствеността върху ВС. В производството по регистрация административният орган няма компетентност да преценява вещните права, придобивните основания и титулите за собственост. Директорът няма правомощия да преценява доказателствената сила на документите за собственост, давайки приоритет на един документ за собственост пред друг. Конкуренцията на правата се решава само по съдебен ред и е в правомощията на гражданския съд.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредба № 7 от 14.01.1999 г. вписването в регистъра на сделките по прехвърляне правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни или облигационни права и учредяването на вещни тежести върху гражданско въздухоплавателно средство (в рамките на Р. Б. се извършва на базата на: 1. заявление от досегашния собственик, владелец или държател на ВС, придружено от удостоверението за регистрация; 2. заявление от новия собственик, владелец или държател на ВС, придружено от договор за прехвърляне на собствеността или друг документ, който дава основание за вписване на промяна в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства.

Административният орган проверява тези предпоставки по чл. 29, ал. 1 от Наредба № 7 от 14.01.1999 г. – подадени заявления от съответните лица (досегашния и новия собственик) и приложени документи (удостоверението за регистрация и документ, установяващ прехвърлянето на собствеността). Поради липсата на тези предпоставки не може да се удовлетвори заявлението за вписване на промени в регистъра, което налага даване на указания за отстраняване на нередовността, а при неизпълнение – да се постанови отказ за исканата регистрация. В настоящия случай не е представено заявление от досегашния собственик, придружено с удостоверение за регистрация на процесния самолет. Дадените указания на органа не са изпълнени, което налага извод за законосъобразност на мълчаливия отказ вписване на промени (пререгистрация) в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Р. Б.

Съдът е преценил като неоснователен довода на жалбоподателя, че не е необходимо представянето на удостоверение за регистрация на процесния самолет, тъй като административният орган го е издал. Според съда в настоящия случай не намира приложение чл. 13а, вр. 1, т. 5 от ДР на АПК. Съгласно чл. 29, б. „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване на борда на всяко въздухоплавателно средство на договаряща държава, заето в международно въздухоплаване, трябва да се намира свидетелство за регистрация. Задължение за наличие на удостоверение за регистрация се съдържа и в чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗГВ, който предвижда, че всяко въздухоплавателно средство, изпълняващо международни полети, както и всяко въздухоплавателно средство с максимална излетна маса над 750 кг, изпълняващо вътрешни полети, по време на полет има на борда си удостоверение за регистрация. Става дума за документ, който следва да бъде в един екземпляр, тъй като легитимира съответното лице като собственик пред трети лица, при което е недопустимо съществуването на противоречащи документи. Изискването на този оригинален документ е с цел неговото унищожаване съгласно чл. 29, ал. 2 от Наредба № 7 от 14.01.1999 г. и след това да се издаде ново удостоверение на името на новия собственик. В тази връзка е необходимо предоставянето на документа при пререгистрацията на ВС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При проверка на законосъобразността на отказа съдът е установил релевантните факти и правилно е приложил закона. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на висящността на съдебното производство, образувано по негова жалба срещу чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. Първо, съдебното решение, с което се обявява нищожността или се отменя подзаконов нормативен акт, действа само занапред - чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК. До настъпването на този юридически факт породените от действието на подзаконовия акт висящи правоотношения се регулират според неговите норми. Въз основа на тях се преценява и законосъобразността на издадените индивидуални актове. Второ, съгласно чл. 20, ал. 2 ЗГВ вписването в регистъра и отписването от него се извършват по заявление на собственика, владелеца или държателя на въздухоплавателното средство. В случая заявителят е декларирал, че е собственик на самолета, като не само не разполага с удостоверението за регистрация, издадено на предишния собственик, но и последният оспорва факта на прехвърляне на собствеността в полза на заявителя. Съдът правилно е посочил, че административният орган не разполага с правомощие да реши спора за собственост, а само да извърши проверка дали представените документи удостоверяват правото на собственост на заявителя. Наличието на спор за собствеността на самолета е достатъчно основание за постановяване на отказ по заявлението, с който е сезиран административният орган.

По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6998 от 26.11.2021 г. по адм. д. № 4595/2021 г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА