Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 948 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив срещу решение № 898/06.12.2021 г., постановено по адм. д. № 142/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменен ревизионен акт № Р-16001619008514-091-001/19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "Данистил 2014" ЕООД, е установена отговорността на Й. П. за ДДС за период 20.02.2014 г. - 15.06.2017 г. в размер на 15 921, 39 лева и лихва от 8203, 19 лева; за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г. в размер на 105, 43 лева и лихви за забава в размер на 48, 71 лева; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2014 г. -31.12.2016 г. в размер на 6202, 72 лева и лихви за забава в размер на 3498, 02 лева; вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 18786, 82 лева и лихви за забава в размер на 10689, 82 лева; вноски за здравно осигуряване - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 7278, 82 лева и лихви за забава в размер на 4105, 02 лева; и вноски за универсален пенсионен фонд (УПФ) - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. -31.12.2016 г. в размер на 3021, 26 лева и лихви за забава в размер на 1745, 22 лева., потвърден с решение № 24/07.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – Й. П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619008514-020-001/23.12.2019 г., изменена със заповед № Р-16001619008514-020-002/23.04.2020 г., заповед № Р-1600169008514-020-003/21.05.2020 г., издадени от началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на ревизия на Й. П. за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството й на управител на „Данистил 2014“ ЕООД за задължения на дружеството за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., за вноски за ДОО – за осигурители за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., за вноски за УПФ – за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., за задължения за ДДС за периода от 20.02.2014 г. до 15.06.2017 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад № Р-16001619008514-092-001/17.09.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-16001619008514-091-001/19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "Данистил 2014" ЕООД, е установена отговорността на Й. П. за ДДС за период 20.02.2014 г. - 15.06.2017 г. в размер на 15 921, 39 лева и лихва от 8203, 19 лева; за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г. в размер на 105, 43 лева и лихви за забава в размер на 48, 71 лева; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 6202, 72 лева и лихви за забава в размер на 3498, 02 лева; вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 18 786, 82 лева и лихви за забава в размер на 10 689, 82 лева; вноски за здравно осигуряване - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 7278, 82 лева и лихви за забава в размер на 4105, 02 лева; и вноски за универсален пенсионен фонд (УПФ) - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. -31.12.2016 г. в размер на 3021, 26 лева и лихви за забава в размер на 1745, 22 лева. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 24/07.01.2021 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на ревизионното производство е установено, че Й. П. е управител и едноличен собственик на капитала на "Данистил 2014" ЕООД, през периода от 28.02.2014 г. до 15.06.2017 г. От 15.06.2017 г. нов собственик на капитала и управител на "Данистил 2014" ЕООД е Г. Н.. С протокол № 1560156/01.09.2020 г. в ревизионното производство са присъединени като доказателства документи и справки от информационната система на НАП, от търговския регистър, от Агенцията по вписванията, описани в ревизионния доклад. Установено е, че „Данистил“ ЕООД има публични задължения общо в размер на 69 483, 66 лв. За неизплатените публични задължения е било образувано изпълнително дело № 13150000454/2015 г. Издадено е съобщение за доброволно изпълнение № 00454/2015/00001/29.01.2015 г. От събраните по делото доказателства се установява, че е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки № 0454-000009/27.10.2015 г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки № С 1600013-022-0005376/25.04.2016 г. върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството. Публичният изпълнител е извършвал съответните служебни действия по обезпечаване, изпълнение на задълженията. Налице са данни за извършени опис, разпределение на постъпили суми, разрешения за изплащане на трудови възнаграждения и неотложни плащания през 2015 г. и 2016 г. Издадено е разпореждане № С180016-035-0311948/17.09.2018 г. за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК. Органите по приходите са анализирали наличието на банкови сметки на дружеството в банки в страната, като съответно са изискали от Уникредитбулбанк и Райфайзенбанк извлечения за движението по сметките на дружеството. От представеното извлечение от банковата сметка на дружеството в ТБ „Р. Б. ЕАД, се установява теглене на суми от банковата сметка на дружеството за периода 25.06.2014 г. – 18.12.2015 г. общо в размер на 122 495 лв. От представеното извлечение от банковата сметка на дружеството в ТБ „У. Б. ЕАД, се установява теглене на суми от банковата сметка на дружеството за периода 05.01.2016 г. – 08.01.2016 г. общо в размер на 1635 лв. От представените документи е било установено, че средствата по сметките се теглят само от Й. П.. Установено е също, че през 2015 г. съгласно публикувания отчет на паричните потоци и ГФО са отразени данни за плащания към собственика на дружеството в размер на 32 000 лв. Извършена е насрещна проверка на "Данистил 2014" ЕООД, като е съставен протокол за извършена насрещна проверка № П-16001620107532-141-001/31.08.2020 г. На адреса на дружеството не е намерен управителят Г. Н.. Той е открит на адреса по местоживеене, като дава обяснения, че е закупил фирмата от Й. П. за 400 лева, тъй като е в затруднено положение и се е съгласил, не е получавал счетоводни, банкови и други документи. По данни от банките, където дружеството има сметки, се установява, че единствено Й. П. е оперирала със средствата. В ревизионния доклад е направено извлечение за движението по сметките. След анализ на събраните в хода на ревизионното производството документи, писмени обяснения, установяване на факти и обстоятелства, ревизиращият екип е приел, че следва да бъда ангажирана отговорността на Й. П. за задълженията на "Данистил 2014" ЕООД на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК, от датата на регистрацията на дружеството - 28.02.2014 г. до 15.06.2017 г. - датата на прехвърляне на всички дялове на Г. Н.. След анализиране на отчет за паричните потоци на "Данистил 2014" ЕООД за периоди 2015 г. и преглед на отчета за паричните потоци по прекия метод за 2015 г. ревизиращите органи са приели, че 32 000 лв. са изтеглени от Й. П., като не се доказва, че са свързани с дейността на дружеството. Не се установяват налични пари в каса и в банкови сметки, които да съответстват на изтеглените суми от банковите сметки на "Данистил 2014" ЕООД или някаква отчетност на получените суми в брой. Установено е, че Й. П. е регистрирала на 14.09.2018 г. в търговския регистър дружество – "Дани" ЕООД, на което е управител и едноличен собственик, с регистрация по ЗДДС от 20.06.2019 г. Подавани са декларации по ЗДДС, ЗКПО, КСО и ЗЗО, като не се внасят от лицето задължителните суми, заради което е образувано изпълнително дело през 2019 г. Ревизиращите органи са приели, че извършването на действия от Й. П., при които тя не се е съобразила с икономическото състояние на дружество, са довели в причинно-следствена връзка до намаляване на имуществото на дружеството, като това е препятствало изплащането на публичните му задължения. Това е прието за целен противоправен резултат от отчуждаването на имуществото, поради което прилагат правната норма на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Изводите на органите по приходите са, че Й. П., в качеството й на управител на дружеството "Данистил 2014" ЕООД (лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК) недобросъвестно се е разпоредила с наличните парични средства по банковите сметки и в касата на дружеството, в своя полза, безвъзмездно, под формата на скрито разпределение на печалбата, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Установена е отговорността на Й. П. за задължения на "Данистил 2014" ЕООД за ДДС за период 20.02.2014 г. - 15.06.2017 г. в размер на 15 921, 39 лева и лихва от 8203, 19 лева; за корпоративен данък за 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г. в размер на 105, 43 лева и лихви за забава в размер на 48, 71 лева; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 6202, 72 лева и лихви за забава в размер на 3498, 02 лева; вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 18 786, 82 лева и лихви за забава в размер на 10 689, 82 лева; вноски за здравно осигуряване - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 7278, 82 лева и лихви за забава в размер на 4105, 02 лева; и вноски за универсален пенсионен фонд (УПФ) - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 3021, 26 лева и лихви за забава в размер на 1745, 22 лева.

При осъществен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение № 898/06.12.2021 г., постановено по адм. д. № 142/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, е отменен ревизионен акт Р-16001619008514-091-001/19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "Данистил 2014" ЕООД, е установена отговорността на Й. П. за ДДС за период 20.02.2014 г. - 15.06.2017 г. в размер на 15 921, 39 лева и лихва от 8203, 19 лева; за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г. в размер на 105, 43 лева и лихви за забава в размер на 48, 71 лева; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 6202, 72 лева и лихви за забава в размер на 3498, 02 лева; вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 18 786, 82 лева и лихви за забава в размер на 10 689, 82 лева; вноски за здравно осигуряване - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 7278, 82 лева и лихви за забава в размер на 4105, 02 лева; и вноски за универсален пенсионен фонд (УПФ) - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 3021, 26 лева и лихви за забава в размер на 1745, 22 лева., потвърден с решение № 24/07.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.

Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Приел е, че в процесния случай е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, като, за да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, следва да са налице кумулативно посочените в разпоредбата предпоставки: субект на отговорността да е физическо лице, което към момента, за който са установени публичните задължения на юридическото лице, има качеството на управител или член на орган на управление на това задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; това физическо лице да е извършило плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждило имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; действието да е извършено недобросъвестно; вследствие на това недобросъвестно действие имуществото на дружеството да е намаляло и като резултат да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; В съдебната практика се говори за т. нар. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. Приел е, че Й. П. е била управител на задълженото дружество - "Данистил 2014" ЕООД, през периода от 01.01.2014 г. до 15.06.2017 г. Приел е, че в производство, в което доказателствената тежест е за приходните органи по силата на общата разпоредба на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК, е проявена пасивност (в цялото ревизионно и съдебно производство), която има за резултат недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Приел е, че не са налице кумулативните предпоставки за отговорността на Й. П. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Приел е, че по делото няма каквито и да е преки доказателства, че сумите, изтеглени от банковите сметки на дружеството са начислени, изплатени или разпределени под каквато и да било форма в полза на Й. П. или че е налице нарастване на нейното лично имущество. В тази връзка се явява необоснован изводът на органите по приходи, че тези суми са използвани от ревизираното лице за лични нужди и с тях е извършено намаление на имущественото състояние на дружеството. Приел е, че за да се реализира отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, трябва да е налице и недобросъвестност, която не се презюмира, а следва да бъде доказана от ответника. Съдът приема, че от представените доказателства не може да се направи извода, че Й. П. е действала недобросъвестно, с цел намаляване имуществото на "Данистил 2014" ЕООД - че същата е теглила суми през 2014-2015 г., съответно след 15.06.2017 г. ще спре да изплаща своите задължения. Лицето е теглило суми от сметките на дружеството, но видно от експертизата по делото за 2014 г. общо изразходваните парични средства са в размер на 43 704, 27 лв. съгласно приложените първични счетоводни документи. Всички те са за дейността на дружеството, доколкото органите по приходите не са доказали да са използвани от лицето за лични нужди. Ревизиращият екип е приел, че Й. П. е намалила паричните средства на дружеството, като е извършил скрито разпределение на печалба чрез отразяване в ГФО за 2015 г., че 32 хиляди лева са отразени за плащане към собствени сметки. Това парично плащане от имуществото на дружеството, в размер на 32 хиляди лева, което органите по приходите твърдят, че представлява скрито разпределение на печалба, според съда, не се доказва по делото нито чрез преки, нито чрез косвени доказателства. Този факт подлежи на пълно и главно доказване от страна на органите по приходите при издаването на ревизионния акт по чл. 21, ал. 1 от ДОПК. Приел е, че по делото не са налице доказателства, че сумата е начислена, изплатена или разпределена под каквато и да било форма в полза на Й. П.. Приел е, че отразяването на сумата в разход не може да се приеме на равнозначно на извършено скрито разпределение на печалба в полза на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството. Приел е, че твърденията, че са изплащани заплати от изтеглените суми на служителите в дружеството, чиято основна дейност е услуги на ишлеме, е логически и житейски възможна, доколкото в малки населени места, където няма банкови офиси, това е начинът за заплащане на трудови възнаграждения. Приел е, че не е налице и причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и несъбраните публични задължения. Решението е неправилно.

С решение № 898/06.12.2021 г., постановено по адм. д. № 142/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, е отменен ревизионен акт Р-16001619008514-091-001/19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "Данистил 2014" ЕООД, е установена отговорността на Й. П. за ДДС за период 20.02.2014 г. - 15.06.2017 г. в размер на 15 921, 39 лева и лихва от 8203, 19 лева; за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г. в размер на 105, 43 лева и лихви за забава в размер на 48, 71 лева; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 6202, 72 лева и лихви за забава в размер на 3498, 02 лева; вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 18 786, 82 лева и лихви за забава в размер на 10 689, 82 лева; вноски за здравно осигуряване - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 7278, 82 лева и лихви за забава в размер на 4105, 02 лева; и вноски за универсален пенсионен фонд (УПФ) - за осигурители, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. в размер на 3021, 26 лева и лихви за забава в размер на 1745, 22 лева., потвърден с решение № 24/07.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал.1, във връзка с ал. 2 от ДОПК предпоставят, че посоченото за солидарно отговорно лице трябва да има качеството на управител или член на орган на управление на юридическото лице длъжник за невнесения ДДС, и в този смисъл може да се смята за участник във вземането на решения в това юридическо лице. Посоченото за солидарно отговорно лице трябва недобросъвестно да е извършило плащания от имуществото на юридическото лице, които може да се окачествят като скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждило цялото или част от имуществото на юридическото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице и неспособността на юридическото лице да плати ДДС, за който е лице платец. Обемът на солидарната отговорност е ограничен до сумата, с която е намаляло имуществото на юридическото лице поради недобросъвестно извършените действия. Тази отговорност се реализира само субсидиарно когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице. По делото съществуват обстоятелства, които несъмнено се установяват от събраните по делото доказателства и по които страните не спорят това са обстоятелствата на установени публични задължения на „Данистил 2014“ ЕООД за ревизираните периоди и обстоятелството, че за ревизираните периоди управител на търговското дружество е Й. П.. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява обстоятелството че „Данистил 2014“ ЕООД има изискуеми публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, общо в размер на 69 483, 66 лв. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че в периода на формиране на тези задължения, управител на търговското дружество е Й. П.. Установява се също така невъзможността да се съберат дължимите суми от юридическото лице. Следователно са налице първите две предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ДОПК – за процесните периоди лицето е управител на търговското дружество, за процесните периоди дружеството има неизплатени данъци или задължителни осигурителни вноски на търговското дружество. Подлежи на изследване въпроса дали може да се направи извода за недобросъвестно извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Доколкото органите по приходите не са установили обстоятелства на недобросъвестно извършени плащания в натура или в пари от имуществото на дружеството, както и отчуждаване на имущество на търговското дружество по цени, значително по-ниски от пазарните, това са обстоятелства, които тази съдебна инстанция не следва да изследва. Обстоятелството, на което основават изводите си органите по приходите и което подлежи на изследване от тази съдебна инстанция е това дали е налице отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или пък недобросъвестно извършени плащания в пари от имуществото на търговското дружество, представляващо скрито разпределение на печалбата. От събраните по делото доказателства се установява и наличието на тази предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Изводите си съдът съобразява и с нормата на 1, т. 5, б. „а“ от ЗКПО, съгласно която скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". От представеното извлечение от банковата сметка на дружеството в ТБ „Р. Б. ЕАД, се установява теглене на суми от банковата сметка на дружеството за периода 25.06.2014 г. – 18.12.2015 г. общо в размер на 122 495 лв. От представеното извлечение от банковата сметка на дружеството в ТБ „У. Б. ЕАД, се установява теглене на суми от банковата сметка на дружеството за периода 05.01.2016 г. – 08.01.2016 г. общо в размер на 1635 лв. Следва да се съобрази обстоятелството, че запорът на банковите сметки на дружеството в ТБ „Р. Б. АД е наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 27.10.2015 г., а запорът на банковите сметки на дружеството в ТБ „У. Б. АД е наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 20.11.2015 г. (датите на теглене на сумите от банковите сметки са 25.06.2014 г., 25.07.2014 г., 06.08.2014 г., 24.09-2014 г., 25.09.2014 г., 05.11.2014 г., 18.12.2014 г., 23.12.2014 г., 08.01.2015 г., 05.02.2015 г., 19.02.2015 г., 09.03.2015 г., 25.03.2015 г., 02.04.2015 г., 09.04.2015 г., 23.04.2015 г., 30.04.2015 г., 15.05.2015 г., 22.05.2015 г., 04.06.2015 г., 05.06.2015 г., 12.06.2015 г., 25.06.2015 г., 02.07.2015 г., 24.07.2015 г., 30.07.2015 г., 07.08.2015 г., 14.08.2015 г., 02.09.2015 г., 11.09.2015 г., 14.09.2015 г., 23.09.2015 г., 23.10.2015 г., 24.11.2015 г., 02.12.2015 г., 10.12.2015 г., 18.12.2015 г.). Тези доказателства не се отричат от изслушаната в производството пред първата съдебна инстанция съдебна експертиза, доколкото оценка, направена вследствие на експертиза, при необходимост може да допълни посочените доказателства или да подсили тяхната надеждност, но не и да ги замени. От представените документи е било установено, че средствата по сметките се теглят само от Й. П.. Установено е също, че през 2015 г. съгласно публикувания отчет на паричните потоци и ГФО са отразени данни за плащания към собственика на дружеството в размер на 32 000 лв. Не се установяват налични пари в каса и в банкови сметки, които да съответстват на изтеглените суми от банковите сметки на "Данистил 2014" ЕООД или някаква отчетност на получените суми в брой. Следователно е налице и втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице, в резултат на изтеглени парични суми от банковите сметки на дружеството, без да се удостовери с каква цел са теглените суми. При защитна теза на ответника в това съдебно производство, че тези суми са използвани за покриване на задължения на дружеството, се обосновава извод, че именно той е оперирал с парите от сметките на търговското дружество, в каквато насока са и данните от всички насрещни проверки в хода на ревизията, а на следващо място се поставя в доказателствената му тежест да удостовери, факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни правни последици. Подобно доказване не бе проведено успешно от лицето. Както в хода на административното производство, така и пред съда лицето не ангажира каквито и да е доказателства, от които да е възможно проследяване на посочения паричен ресурс, така че да се приеме за безспорно същият да е бил използван за погасяване на задължения на дружеството на дружеството. При това положение се обоснова извод, че средствата изтеглени от сметките на дружеството по същество представляват именно "скрито разпределение на печалбата", който не е свързан с осъществяваната стопанска дейност на дружеството. След като не се обосновава спор по това, че решенията за управление на дружеството са вземани от управителя на дружеството, то присъщо е изтеглените суми да са в полза на това лице, при липсата на доказателства да са предоставяни в полза на трети лица. Налице е и втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице. По отношение на третата и четвъртата предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се съобрази, че причинно-следствената връзка, представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряката последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. В съдебната практика без противоречия се приема, че съставът на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения на дружеството. Тоест следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. Тоест извършените действия по разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбирането на задълженията. В този смисъл е от значение имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК преди и след твърдяното недобросъвестно поведение. По делото не се представиха доказателства тези разходи да са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Решението единствено на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, освен действията на управителя. Й. П. несъмнено е знаела за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на дружеството действия. Доказан и осъществен е и четвъртият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно "недобросъвестност" при извършване на действията от оспорващия. При липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено обстоятелство. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на определени обстоятелства. В случая на хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице.

Ревизионният акт е законосъобразен и в частта му на начислените лихви. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Съгласно чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Съобразно мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 13 октомври 2022 г., по дело С-1/21, член 273 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност трябва де се тълкуват, в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност като описания в точка 1 от диспозитива на настоящото решение, който обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на данъка върху добавената стойност в императивните срокове, установени с разпоредбите на тази директива, в резултат на недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, в размер на 8000 лв., както и държавна такса в размер на 636, 85 лв.

При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 898 от 06.12.2021 г., постановено по адм. дело № 142 от 2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. П. срещу ревизионен акт № Р-16001619008514-091-001/19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 24/07.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.

ОСЪЖДА Й. П. да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 8636, 85 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, както и внесена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА