Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 12.05.2009 г. по ч. гр. д. № 1143/2009, с което е потвърдено определението на Пловдивския районен съд от 27.03.2009 г. по гр. д. № 247/2008, с което е оставена без разглеждане молба за постановяване на допълнително решение.

Недоволна от определението е касаторката адв. Н. В. А. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължителната сила на определението, с които по-горен съд отменява определение на по-долен съд, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците по жалбата община П. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че са предявени искове за установяване на нарушение, за преустановяване на нарушението, възстановяване на предишното положение и въздържане от нарушения, както и за обезщетение за вреди от дискриминация. Първоинстанционният съд е прекратил производството по иска за обезщетение, като го е изпратил за разглеждане от административния съд. На 21.05.2008 г. това определение е отменено от Върховния касационен съд. Междувременно на 27.03.2009 г. първоинстанционният съд е постановил решение по останалите искове и е образувал отделно дело по иска за обезщетение, като е спрял разглеждането му. Молбата за постановяване на допълнително решение по иска за обезщетение е недопустима, тъй като производството по иска за обезщетение е отделено с неподлежащо на обжалване определение и съдът ще се произнесе по него в отделно производство.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя съдържанието на обжалвания акт и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но се разрешава противоречиво от съдилищата.

В нарушение на закона въззивният съд е приел, че производството по иска за обезщетение е разделено с определение по чл. 103, ал. 2 ГПК отм., което не подлежи на инстанционен контрол. Такова разделяне е възможно, ако съдът прецени, че съвместното разглеждане на исковете ще бъде значително затруднено, но само докато производството по всички обективно съединени искове е било висящо пред първоинстанционния съд. Настоящият случай не е такъв. На 11.03.2009 г. – в срока за допълване на решението е подадена молба за произнасяне и по обективно съединения иск, който съдът е длъжен да разгледа по същество в изпълнение на определението на Върховния касационен съд от 21.05.2008 г. Този иск би следвало да бъде разгледан в отделно производство, само ако възможността за допълване на решението е била преклудирана.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд от 12.05.2009 г. по ч. гр. д. № 1143/2009.

ОТМЕНЯ определението на Пловдивския окръжен съд от 12.05.2009 г. по ч. гр. д. № 1143/2009.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за постановяване на допълнително решение по предявения иск за обезщетение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.