Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е определението на Варненския апелативен съд от 24.03.2009 г. по ч. гр. д. № 83/2009, с което е потвърдено определението на Варненския окръжен съд от 09.12.2008 г. за определяне размера на таксата по делото.

Недоволна от определението е касаторката Д. Г. З., представлявана от адв. Х от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за основата, върху която се определя размерът на таксата по искове с предмет права върху недвижим имот, който е релевантен за делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение прегражда развитието на дело с обжалваем интерес пред въззивната инстанция над 1.000 лева, намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос има отношение към правото на защита. Той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но се разрешава противоречиво от съдилищата.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното определение съдът е прел, че цената на иска, който има за предмет права върху недвижим се имот се определя върху от данъчната оценка, само когато недвижимият имот е обект на договор за покупко-продажба. Когато правото върху недвижим имот е обект на друга разпоредителна сделка, цената на иска е пълната стойност на договора или най-малко данъчната оценка на имота.

В нарушение на закона въвззивният съд е приел, че стойността на договора се определя от оценката на имота към деня на предявяване на иска. Стойността на договора съгласно чл. 55, ал. 1, б. г ГПК отм. е цената (интересът), която (който) е посочена в него, а цената на иска съгласно чл. 55, ал. 2, б. б ГПК отм. е 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, както е посочена в удостоверението от Данъчната служба, съответно от пазарната цена, определена по преценка на съда по реда на чл. 57 ГПК отм.,

Цената на иска се определя по б. б не само по исковете за собственост и по исковете за сключване на окончателен договор, които имат за предмет недвижим имот, но също и по исковете за съществуване, прогласяване на нищожността, установяване и обявяване недействителността, унищожаване, отменяване и разваляне на договори, които имат за предмет прехвърлянето на недвижим имот независимо от вида на договора: наименовани – продажба, дарение, замяна, апорт и др. или ненаименовани – за издръжка и гледане, за рента и др.

Предявеният иск е за недействителност на дарение, извършено от мним представител, което соченият като дарител и неговата наследница по закон отказват да потвърдят (чл. 42, ал. 2 ЗЗД). Цената на този иск се определя от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата 50.105, 40 лева, 1/4 от която възлиза на 12.526, 36 лева, т. е. над 10.000, лева.

Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на Варненския окръжен съд за разглеждането му като първа инстанция, тъй като за родовата подсъдност съдът следи служебно. Дължимата държавна такса по предявения иск е в размер на 501, 05 лева.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд от 24.03.2009 г. по ч. гр. д. № 83/2009.

ОТМЕНЯ определението на Варненския апелативен съд от 24.03.2009 г. по ч. гр. д. № 83/2009.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.