Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Г. В. Ч. и А. Р. Т. срещу решение № 5429 от 29.06.2016 г. по в. гр. д.№ 1511 от 2016 г. на Софийския градски съд, II-А състав.

Съделителката Г. В. Ч. обжалва решението на Софийския градски съд в частта му, с която е оставено в сила решение от 11.11.2014 г. по гр. д.№ 1948 от 2008 г. на Софийския районен съд, 67 състав за обявяване за окончателен на проект за разделителен протокол, предявен на съделителите на 07.10.2014 г., както и е оставено в сила решение № II-67-64 от 26.05.2015 г. по същото дело за отхвърляне молбата на съделителката за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 11.11.2014 г.

В жалбата си Г. Ч. твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваните части е неправилно, тъй като потвърждавало нищожни първоинстанционни решения /страдащи от липса на писмена форма и постановено при фрапантни съществени процесуални нарушения/- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди противоречие с посочена от нея задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 23 от 14.02.2013 г. по гр. д.№ 564 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г. о., решение № 296 от 29.11.2011 г. по гр. д.№ 442 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г. о., решение № 652 от 01.04.2011 г. по гр. д.№ 999 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г. о., решение № 20 от 29.01.1985 г. по гр. д.№ 714 от 1984 г. на ВС, решение № 816 от 07.07.2011 г. по гр. д.№ 2028 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г. о., решение № 296 от 09.01.2014 г. по гр. д.№ 4456 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г. о., определение № 814 от 10.12.2013 г. по ч. гр. д.№ 6948 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о., определение № 165 от 05.03.2014 г. по ч. гр. д.№ 47 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о., определение № 336 от 06.06.2012 г. по гр. д.№ 274 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г. о., решение № 1332 от 21.06.1976 г. по гр. д.№ 853 от 1976 г. на ВС, Първо г. о., решение № 1247 от 03.06.1976 г. по гр. д.№ 748 от 1976 г. на ВС, Първо г. о., решение № 1819 от 08.12.1994 г. по гр. д.№ 1704 от 1993 г. на ВС, Четвърто г. о., решение № 1010 от 29.04.1977 г. по гр. д.№ 261 от 1977 г. на ВС, Първо г. о., решение № 546 от 15.03.1977 г. по гр. д.№ 2896 от 1976 г. на ВС, Първо г. о., решение № 492 от 24.03.1962 г. по гр. д.№ 314 от 1962 на ВС, Първо г. о., решение № 625 от 24.04.2014, г по в. гр. д.№ 555 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, Тълкувателно решение № 45 от 01.04.1960 г. по гр. д.№ 21 от 1960 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 4 от 30.10.1964 г., т. 2, ППВС № 2 от 04.05.1982 г., т. 1 и решение № 296 от 09.01.2014 г. по гр. д.№ 4456 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г. о./ по следните въпроси, уточнени от ВКС както следва:

1. Нищожно ли е съдебно решение, което не съдържа имената и адресите на страните и в което имотите - предмет на делото не са надлежно индивидуализирани и следва ли в решението за обявяване на окончателния разделителен протокол да се посочи кои имоти се включват в дяловете и какви суми за уравнение са дължими между получателите на отделните дялове?

2. Може ли да бъде разделено дворното място, в което са изградени няколко сгради?

3. При извършване на делба на дворно място и изградени в него няколко сгради чрез обособяване и разпределение на дялове и жребий, как следва да се определи размера на притежаваните към всяка от сградите идеални части от мястото: по реда на чл. 40 ЗС според стойността на всяка от сградите; според притежаваните от съсобствениците квоти или според вида на застрояването, за което е предвидено мястото - малкоетажно, средноетажно, многоетажно или комплексно застрояване?

4. Може ли дворното място, върху което е построена сграда - етажна собственост или няколко самостоятелни сгради, по уговорка на етажните собственици или на съсобствениците да не се ползва като обща част на сградата /сградите/?

Освен това касаторката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съделителят А. Р. Т. обжалва решение № 5429 от 29.06.2016 г. по в. гр. д.№ 1511 от 2016 г. на Софийския градски съд, II-А състав в частта му, с която е отменено решение № II-67-64 от 26.05.2015 г. по гр. д.№ 1948 от 2008 г. на Софийския районен съд, 67 състав за отхвърляне на искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и вместо него е постановено решение за осъждане на А. Т. да заплати на Г. Ч. сумата 84 630 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в [населено място] за периода от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г. и сумата 12 617 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в [населено място] за периода от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 24.01.2014 г. до окончателното им изплащане.

Твърди, че в тази част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди противоречие със задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д.№ 3204 от 2008 г. на ВКС, ГК, Второ г. о., решение № 163 от 20.03.2002 г. по гр. д.№ 622 от 2001 г. на ВКС, ГК, Първо г. о., Тълкувателно решение № 129 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС/ по следните правни въпроси:

1. Има ли право съсобственикът да претендира за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато е отказал приемането на ключове от съсобствения имот и поради това сам се е лишил от ползването на имота?

2. Дължи ли се обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, ако съсобствената вещ е негодна за ползване съобразно нейното предназначение?

3. В кои случаи съгласно чл. 266 ГПК е допустимо въззивният съд да допуска нови доказателства и по-специално свидетелски показания?

Освен това счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

I. По поставените от касаторката Г. Ч. правни въпроси:

1. По първия поставен въпрос /дали е нищожно съдебно решение, което не съдържа имената и адресите на страните и в което имотите - предмет на делото не са надлежно индивидуализирани и следва ли в окончателния разделителен протокол да се посочи кои имоти се включват в дяловете и какви суми за уравнение са дължими между получателите на отделните дялове/ обжалваното решение не противоречи на посочената практика. В случая решението за обявяване на проекта за разделителен протокол за окончателен от 11.11.2014 г. съдържа всички необходими реквизити по чл. 189 ГПК отм., респ. чл. 236 от новия ГПК. Доколкото това решение е обективирано в протокол от съдебно заседание, за негова титулна част се счита титулната част на съдебния протокол. В решението са посочени имената на двамата съделители и техните ЕГН и е постановен надлежен диспозитив на решение по чл. 289 ГПК отм., респ. чл. 350 ГПК - за обявяване за окончателен на проект за разделителен протокол, предявен на страните на 07.10.2014 г. В обявения на 07.10.2014 г. проект подробно са описани и индивидуализирани имотите, които са включени във всеки един от дяловете и сумите за уравнение, които са дължими между получателите на отделните дялове. Поради това няма съмнение, че потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение по чл. 289 ГПК отм. не е нищожно.

2. Вторият поставен въпрос дали е допустима делба на дворно място, когато в него са изградени две или повече сгради /в случая две сгради - близнаци/ е въпрос, касаещ първата фаза на съдебната делба. Именно поради това този въпрос е разгледан и разрешен с влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата и не може да се пререшава в настоящото производството по обжалване на решението по чл. 289 ГПК отм., респ. чл. 350 ГПК /нов/ за обявяване за окончателен на проект за разделителен протокол.

3. По третия поставен въпрос /при извършване на делба на дворно място и изградени в него няколко сгради чрез обособяване и разпределение на дялове и жребий, как следва да се определи размера на притежаваните към всяка от сградите идеални части от мястото: по реда на чл. 40 ЗС според стойността на всяка от сградите; според квотите на съсобствениците или според вида на застрояването, за който е предвидено мястото - малкоетажно, средноетажно, многоетажно или комплексно застрояване/ обжалваното решение не противоречи, а напълно съответства на константната съдебна практика, включително и на част от посочената от самата касаторка практика, според която при делба размерът на притежаваните към всяка от сградите идеални части от съсобственото място се определя по аналогия на чл. 40 ЗС според стойността на сградите, които са включени в отделните дялове.

Единствено в решение № 20 от 29.01.1985 г. по гр. д.№ 714 от 1984 г. на ВКС, ГК, Първо г. о. е прието нещо различно, но то е неприложимо към настоящия случай, тъй като е постановено при действието и се основава на отменен закон. В него съдът е приел, че квотите на съсобствениците в дворното място следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 31 З отм., уреждаща квотите на собствениците в съсобствен парцел, образуван от два маломерни имота или маломерни части от два имота, собственост на различни лица, тоест според вида застрояване, за което е предвидено дворното място - ако е предвидено за малкоетажно или средноетажно застрояване, квотите са равни, а ако е предвидено за многоетажно и комплексно застрояване, квотите са според стойността на изградените в това дворно място сгради. Към настоящия момент обаче З. е отменен, поради което тази норма не може да бъде прилагана по аналогия към делби, извършвани след неговата отмяна. От друга страна, в сегадействащия благоустройствен закон /Закона за устройство на територията/ няма аналогична норма на нормата на чл. 31 З отм., тъй като ЗУТ въобще не предвижда възможност по силата на регулацията да възниква съсобственост върху урегулирани поземлени имоти /УПИ/.

Доколкото в случая се касае за делба, а не за разпределение на ползването на дворно място, неотносими към настоящото дело са и представените от касаторката Г. Ч. съдебните решения, касаещи разпределение на ползването на съсобствени имоти по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.

4. Четвъртият поставен въпрос /може ли дворното място, върху което е построена сграда - етажна собственост или няколко самостоятелни сгради, по уговорка на етажните собственици или на съсобствениците да не се ползва като обща част на сградата /сградите/ не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По него съдът не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнася, тъй като делото е за делба, а не за разпределение на ползването на дворното място и по него е безспорно установено, че няма уговорка между съсобствениците за това как следва да се ползва съсобственото място.

II. По поставените от касатора А. Т. правни въпроси: По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС във въззивното решение е прието, че съсобственика Г. Ч. е отправила писмена покана до бившия си съпруг А. Т. да й бъде заплащано обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствените имоти /апартамента в [населено място],[жк]и имота в [населено място]/, която покана е получена от Т. на 26.11.2008 г. Съдът е приел, че А. Т. дължи обезщетение на Г. Ч. по чл. 31, ал. 2 ЗС, въпреки събраните по делото доказателства, че Т. не е пречел на Ч. да ползва лично съсобствените имоти и е предложил да й предаде ключовете за тях.

1. Предвид на тези мотиви на съда първият поставен правен въпрос /има ли право съсобственикът да претендира за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато е отказал приемането на ключове от съсобствения имот и поради това сам се е лишил от ползването на имота/ е обусловил изводите на съда в обжалваното решение, поради което е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д.№ 3204 от 2008 г. на ВКС, ГК, Второ г. о., както и в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по гр. д.№ 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената му от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Поради това касационното обжалване на решението на Софийския градски съд по иска за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

2. Вторият поставен въпрос /дължи ли се обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, ако съсобствената вещ е негодна за ползване съобразно нейното предназначение/ не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Въззивният съд въобще не е приел за установено по делото, че в периода, за който се претендира обезщетение, съсобствените имоти или един от тях не са били годни за ползване по тяхното предназначение, поради което и не е обсъждал и не се е произнасял по въпроса дали когато съсобствената вещ не е годна за използване по предназначението й, се дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.

3. Третият поставен въпрос /в кои случаи съгласно чл. 266 ГПК е допустимо въззивният съд да допуска нови доказателства и по-специално свидетелски показания/ е напълно неотносим към настоящото дело, исковата молба по което е подаден при действието на ГПК отм., поради което съгласно пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК делото пред първата и пред въззивната инстанция се разглежда по правилата на ГПК отм., които не предвиждат ограничения за въззивния съд да събира доказателства, вкл. и свидетелски показания.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Г. В. Ч. срещу решение № 5429 от 29.06.2016 г. по в. гр. д.№ 1511 от 2016 г. на Софийския градски съд, II-А състав В ЧАСТТА МУ, с която е оставено в сила решение от 11.11.2014 г. по гр. д.№ 1948 от 2008 г. на Софийския районен съд, 67 състав за обявяване за окончателен на проект за разделителен протокол, предявен на съделителите на 07.10.2014 г., както и е оставено в сила решение № II-67-64 от 26.05.2015 г. по същото дело за отхвърляне молбата на съделителката за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 11.11.2014 г.

ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на А. Р. Т. срещу решение № 5429 от 29.06.2016 г. по в. гр. д.№ 1511 от 2016 г. на Софийския градски съд, II-А състав В ЧАСТТА МУ, с която е отменено решение № II-67-64 от 26.05.2015 г. по гр. д.№ 1948 от 2008 г. на Софийския районен съд, 67 състав за отхвърляне на искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и вместо него е постановено решение за осъждане на А. Т. да заплати на Г. Ч. сумата 84 630 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в [населено място] за периода от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г. и сумата 12 617 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в [населено място] за периода от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 24.01.2014 г. до окончателното им изплащане.

ДАВА едноседмичен срок на касатора А. Р. Т. да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 1 924, 94 лв. /хиляда деветстотин двадесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/.

УКАЗВА на А. Т., че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната му жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.