Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 1037 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от „Мистрал 04“ ООД гр. Приморско, представлявано от управителя Д. Г. /към настоящия момент вече "Мистрал 04" ЕООД/, против решение № 1747/11.11.2021г., постановено по адм. Дело № 1572/2021г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-178/31.05.2021г., издаден от Изпълнителния директор на „ИАРА“ гр. Бургас, с който на дружеството е определена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 45 817.39лв.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Касаторът твърди, че в подаденото заявление с вх. № ЕФР-02-40/27.12.2012г., за кандидатстване за одобрение по предоставяне на безвъзмездна помощ по приоритетна ос № 1“Мерки за приспособяване на българския риболовен флот“ от ОП „Рибарство“ и в придружаващите го документи не е налице представяне или затаяване на неверни сведения от страна на дружеството. В АУПДВ не е установено безспорно въз основа на кои декларирани „неверни данни“ и към кой момент е извършено нарушение на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 21/24.09.2009г. От страна на дружеството не е извършвана измама, каквато се изисква съобразно действащата нормативна уредба за да се търси административна отговорност респек. не са налице законовите предпоставки за издаване на АУПДВ.
Съдът не се е съобразил с нормата на чл. 96 от Регламент /ЕО/ № 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006г. изискваща държавата-членка да вземе в предвид естеството и тежестта на нередностите и финансовите загуби за ЕФР.
Неправилно съдът е приел, че не е налице никое от основанията за налагане на финансова корекция, посочени в чл. 71, т. 1 от ЗУСЕСИФ.
Твърди се още, че АС – Бургас не е направил и анализ относно твърдяното за изтичане на сроковете за ангажиране на административна отговорност на дружеството.
Моли съда да отмени оспореното решение и да отмени издадения АУПДВ.
Ответникът – изпълнителен директор на „ИАРА“ гр. Бургас в писмен отговор оспорва касационната жалба, като е счита за неоснователна. Моли съда да потвърди решението на АС – Бургас и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима но неоснователна.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-178/31.05.2021г. издаден от Изпълнителния директор на „ИАРА“ гр. Бургас, с който на „Мистрал 04“ ООД /вече ЕООД/, е определена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 45 817.39лв., на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чл. 162, ал. 2, т. 8 вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 3, бук. „р“ и чл. 96 от Регламент /ЕО/ № 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006г., чл. 6, ал. 5 от ЗРА, чл. 20, ал. 1 вр. чл. 30, чл. 35 и чл. 36 от ДБФП № 162/26.02.2013г.
За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган – Изпълнителния директор на „ИАРА“ гр. Бургас, в рамките на неговата териториална и материална компетентност. Актът е издаден в писмена форма при спазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл. 6, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и предвид обстоятелството, че не попада в обсега на ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция, съдът е обосновал извод, че законосъобразно е приложен общият ред за установяване на публичните държавни вземания с АУПДВ на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Според АС – Бургас в конкретния случай, нарушението, поради което се търси възстановяване на платеното плащане по договора, е неизпълнение както на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 21/24.09.2009г., така и на договорните задължения по сключения ДБФП.
Решението е правилно.
Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.02.2013г. е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между „ИАРА“ гр. Бургас и касатора. Видно от чл. 20, ал. 1 от сключения договор е, че при неспазването на условията по договора, получената помощ се обявява за изискуема и се открива производство по възстановяване на помощта. По силата на чл. 30 от договора при представяне на документи с невярна съдържание и подправени такива от бенефициера, последния връща на управителния орган предоставената му помощ със законната лихва от момента на извършване на нарушението или от момента на неговото установяване.
В чл. 36 от ДБФП страните са уговорили, че помощта се отпуска при условията на действащите нормативни актове.
Действащия нормативен акт имащ отношение към конкретния случай е Наредба № 21/24.09.2009г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 1.1. "Безвъзмездна финансова помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности" по Приоритетна ос № 1 "Мерки за приспособяване на българския риболовен флот" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на Р. Б. финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007 - 2013г., издадена от министъра на земеделието и храните /обн. ДВ бр. 79/06.10.2009г., в сила от същата дата/. В Раздел IV „Изисквания към проектите“ в чл. 18 е посочено, че безвъзмездна финансова помощ се предоставя за риболовни кораби, които: 1. са на възраст не по-малка от 10 години; 2. са регистрирани като действащи такива за последните две години; 3. са упражнявали риболовна дейност най-малко 15 дни годишно за последните две години; 4. не са били подпомагани и/или субсидирани за модернизация с друга финансова помощ или по реда на чл. 11 за последните 5 години и 5. отговарят на специфичните критерии, заложени в действащата национална схема за изваждане от експлоатация на кораби от българския риболовен флот.
От събраните доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба от 02.03.2012г. риболовен кораб „Перун“ е бил продаден на дружеството-касатор. За да отпусне съответната помощ управляващия орган е взел в предвид предоставените от капитана на кораба дневници от които е установено, че сумарно риболовната дейност с кораба предхождащите ДБФП две години са 17 дни за 2011г. и 23 дни за 2012г.
Видно от препис от влязло в сила решение № 117/07.07.2017г. по АНД № 3073/2017г. на РС – Бургас е, че за периода 2011-2012г. риболовния кораб не е извършвал никаква дейност, не е бил на вода до скрапирането му, като капитан на кораба е подавал неверни данни пред ИАРА и по този начин е създал документална привидност за изпълнение на част от изискванията за отпускане на БФП.
Преди издаване на процесния АУПДВ е издадено Решение № РД-269/11.05.2015г. на изпълнителния директор на ИАРА за регистриране на нередност, изразяваща се в нарушение на правилата за допустимост на разходите.
С оглед посоченото по-горе, правилни са изводите на АС – Бургас за приложение разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 3 от Наредба № 21/24.09.2009г. Необходимо условие за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 1.1. "Безвъзмездна финансова помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности" по Приоритетна ос № 1 "Мерки за приспособяване на българския риболовен флот" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на Р. Б. финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007 - 2013г. е съответната риболовна дейност да е била упражнявана най-малко 15 дни през последните две години /имат се предвид годините преди сключване на договора/. Бенефициера при подаване на заявление с вх. № ЕФР-02-40/27.12.2012г. и в придружаващите го документи е декларирал горното обстоятелство, което е било и причина за отпускане на безвъзмездната финансова помощ. Липсата на тази предпоставка, респек. на която и да е от изброените в чл. 18, ал. 1 от Наредбата, води и до отказ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Установеното чрез решението на РС – Бургас за подаване на неверни данни от капитана на риболовния кораб относно упражняваната риболовна дейност рефлектира пряко върху допустимостта на тази помощ т. е. последната не е следвало да бъде отпусната, ако дружеството бенефициер не е извършвало реално риболовна дейност за последните 2 години за период от 15 дни годишно. Както правилно е посочил и АС – Бургас изискването за отпускане на помощта е упражняване реално на рибарска дейност от страна на дружеството. Установеното неизвършване на риболовна дейност за периода 2011-2012г. от дружеството е юридическия факт от който за него възниква задължението да върне неправилно ползваната безвъзмездна помощ т. е. помощ която не би се предоставила на дружеството при установените факти и обстоятелства.
Налице е предпоставката на чл. 30 от договора с оглед факта на предоставяне на неверни данни от дружеството касаещи извършване на рибарска дейност и помощта следва да се върне. Както правилно е отбелязал и решаващия съд в конкретния случай не се касае за извършване на административно нарушение, а на договорно такова, поради което и наведените в жалбата доводи за изтичане на процесуални срокове за ангажиране на такава отговорност на дружеството са неоснователни.
Неоснователен е и довода, че е следвало да се приложи чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. По този закон предоставената финансова помощ може да се отмени или намали чрез извършване на финансова корекция. Основанията за да се приеме наличие на финансова корекция са изброени изчерпателно в чл. 70, ал. 1, т. 1-10, като конкретния случай не попада в нито една от тях, тъй като касае допустимостта на помощта т. е. последната не би била допустима при установяване на действителните факти и обстоятелства при подаване на заявлението за финансиране. Правилно решаващия съд е приел, че производството по издаване на акта следва да се развие по реда на чл. 6, ал. от ЗРА, а не по ал. 4 от с. з., предвид на това, че не се определя финансова корекция, а помощта е била недопустима, поради липсата на предпоставки за отпускането и.
По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че решението, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и претенцията на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се осъди касатора да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас сума в размер на 200лв., на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1747/11.11.2021г., постановено по адм. дело № 1572/2021г. на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Мистрал 04“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Приморско, [улица], представлявано от управителя Д. Г. да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас сума в размер на 200.00лв. /двеста/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ