№ 218

[населено място], 09.05.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д.№ 808 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 325/31.01.2017 год. по ч. гр. д.№ 2474/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение № 1931 / 06.04.2016 год. по т. д.№ 5189 / 2015 год. на Софийски градски съд, с което е било прекратено производството по предявените от жалбоподателя против [фирма] и [фирма] искове, като процесуално недопустимо.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, по отношение извода за недопустимост на ревандикационния иск за предаване от ответника [фирма] на ищеца владението на налични акции, както и на иска му за установяване право на собственост върху същите по отношение ответника [фирма]. Обосновава липса на друг правен способ да принуди формалният собственик да му предаде фактическата власт върху акциите, освен чрез установяване нищожност на придобивното му основание, легитимиращо го като собственик. Мотивира липса на правен интерес от иск по чл. 71 ТЗ спрямо дружеството, акции формиращи капитала на което са предмет на спора. Дори да би бил предявен такъв иск, според касатора той не би овластил ищеца да получи държаните от конституирания ответник акции. Същевременно жалбоподателят счита, че след като съдът е установил правният му интерес от предявяване иск за установяване на членствени права, то той е следвало служебно да квалифицира същия по чл. 71 ТЗ и...