Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. Т. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя З. Т. по административно дело № 993 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И., подадена чрез адвокат Р. Н., против Решение № 7157/01.12.2021 г., постановено по административно дело № 10121/2021 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение, предявеният от С. И. иск с правно основание чл. 292 АПК, срещу Началника на РДНСК – София, за това, че не се дължи изпълнение на Заповед № ДК – 02 – ЮЗР – 392/20.11.2012 г. на Началника на РДНСК Югозападен район, е отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба се оспорват възприетите от съда правни изводи, като се акцентира на възражението за ненадлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение от 28.01.2020 г., поради което се твърди, че петгодишния давностен срок по чл. 285, ал. 1 АПК, не е бил прекъснат посредством съобщаване на тази покана и е бил изтекъл през ноември 2020 г. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск.
Ответната страна – Началник на РДНСК – София се представлява от юрисконсулт Дончева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като се остави в сила съдебното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна.
Установен е по делото влязъл в сила административен акт – Заповед № ДК – 02 – ЮЗР – 392/20.11.2012 г. на Началника на РДНСК - Югозападен район, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Надстройка на съществуваща сграда“, находящ се в УПИ V–9, кв. 15, м. „ГГЦ, зона Г-14“ по плана на гр. София, с административен адрес : гр. София, ул. „Искър“ № 11 б, район „Оборище“ – Столична община.
Предявеният пред административния съд иск с правно основание чл. 292 АПК се основава на изтекла погасителна давност, която възпрепятства принудителното изпълнение на заповедта. Съдът е отхвърлил иска, приемайки, че петгодишна погасителна давност не е изтекла в конкретния случай, респективно влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж, подлежи на изпълнение.
Настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Съгласно разпоредбата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, считано от 01.09.2015 г., на която дата е съставен констативен протокол от органите на ДНСК за проверка на строежа на място, и след която дата органът по изпълнение е бездействал и не му е връчил покана за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност – по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаване на поканата по чл. 277 АПК, е изтекла давността по чл. 285 АПК. В контекста на цитираните норми, от съществено значение за настоящия правен спор е да се установи дали и кога органът по изпълнение е съобщил по надлежен начин поканата за доброволно изпълнение с изх. № С8-617-00-085/28.01.2020 г. на адресата й С. И.. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК обвързва прекратяването на давността не със съставянето и изпращането, а с редовното получаване на поканата за доброволно изпълнение.
Неправилен е изводът на съда за това, че поканата от 28.01.2020 г. е била редовно съобщена на ищеца чрез залепване на съобщение за издаването й на 03.02.2020 г. по реда на 4, ал. 1, изр. 2 ДР ЗУТ на адреса, на който се намира процесния строеж. Според съда, това съобщаване се явява редовно и по смисъла на чл. 18а, ал. 9 АПК, тъй като този адрес съвпада с адреса на ищеца, на който той не е бил намерен. На първо място следва да се отбележи, че редът на съобщаване по 4 ДР ЗУТ, е неприложим в изпълнителното производство, което е регламентирано от разпоредбите на АПК, а не от специалния закон. Настоящият съдебен състав счита, че поканата от 28.01.2020 г. не е била надлежно съобщена на ищеца дори и по реда на АПК. В представената от органа преписка изобщо липсват документи, удостоверяващи поканата да му е била изпращана на адреса, да е бил търсен там и да не е бил намерен – той лично или друго лице, съгласно да получи съобщението. Именно тези обстоятелства следва да бъдат доказани от административния орган, за да може да пристъпи към специалния ред за съобщаване, регламентиран в чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на съобщението на адреса. Единствения документ, представен по делото относно начина на съобщаване на поканата на ищеца е съобщение № С8-617-1/2020 г. /на л. 281 от делото/, в което дори не е отразена конкретна дата. При тези установявания, се налага изводът, че поканата за доброволно изпълнение от 28.01.2020 г. не е била редовно съобщена на С. И., поради което не може да се приеме, че по отношение на него петгодишната давност е била прекъсната. Съответно, считано от 01.09.2015 г. тази давност е изтекла, поради което задължението му да изпълни влязлата в сила заповед е погасено и не подлежи на принудително изпълнение.
Предвид горните мотиви, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се уважи предявения иск, като се приеме за установено по отношение на ответника, че задължението по влязлата в сила Заповед № ДК – 02 – ЮЗР – 392/20.11.2012 г. на Началника на РДНСК Югозападен район, не подлежи на принудително изпълнение.
При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции в доказан размер от 2 580 лева. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на ответната страна е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и предвид проявената процесуална активност от упълномощения адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7157/01.12.2021 г., постановено по административно дело № 10121/2021 г. по описа на Административен съд – София град, вместо което постановява :
ПРИЕМА за установено по предявения от С. И. против Началника на РДНСК – София иск с правно основание чл. 292 АПК, че задължението по влязлата в сила Заповед № ДК – 02 – ЮЗР – 392/20.11.2012 г. на Началника на РДНСК Югозападен район, за премахване на незаконен строеж „Надстройка на съществуваща сграда“, находящ се в УПИ V–9, кв. 15, м. „ГГЦ, зона Г-14“ по плана на гр. София, с административен адрес : гр. София, ул. „Искър“ № 11 б, район „Оборище“ – Столична община, не подлежи на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА Дирекция за национален и строителен контрол, да заплати в полза на С. И., съдебно-деловодни разноски в размер на 2 580 /две хиляди петстотин и осемдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА