Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. К. Г. и К. Х. Г. срещу определение от 16.03.2009 г. на Великотърновския окръжен съд по в. гр. д. № 1* от 2008 г. за спиране на делото на основание чл. 182, ал. 1, б.”г” от ГПК отм. до приключване на гр. д. № 798 от 2008 г. на Великотърновския районен съд.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че неправилно вместо да съедини за общо разглеждане двете дела, окръжният съд е спрял гр. д. № 1* от 2008 г. на ВТОС до приключване на гр. д. № 798 от 2008 г. на ВТРС.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение констатира следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ответници по делото/, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл. 274, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: С обжалваното определение Великотърновския окръжен съд е спрял производството по гр. д. № 1* от 2008 г. до приключване на гр. д. № 798 от 2008 г., тъй като е счел, че решението по това дело ще е от значение за правилното решаване на спора по висящото пред него дело.

Гр. д. № 1* от 2008 г. е било образувано по въззивна жалба на Д. П. П. срещу решение на Великотърновския районен съд по гр. д. № 1* от 2006 г. за допускане до делба на УПИ I-1456 от кв. 210 по плана на гр. В. между Д. П. П., П. К. Г. и К. Х. Г.

Видно от невлязлото в сила решение по гр. д. № 798 от 2008 г. на Великотърновския районен съд, това дело е образувано по предявени от Д. П. П. срещу П. К. Г., К. Х. Г. и К. Г. С. искове за установяване на собственост върху УПИ I-1456 от кв. 210 по плана на гр. В., за прогласяване за нищожни на договор за окончателно разпределение на жилищата при групов строеж от 21.12.1978 г. и на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 123 от 20.03.2002 г. и за нищожност на нотариални актове № 120 от 23.07.1979 г. и № 123 от 20.03.2002 г.

Като е взел предвид, че страните по двете дела са едни и същи и предмета на тези две дела, правилно ВТОС е приел, че решението по гр. д. № 798 от 2008 г. на ВТРС ще е от значение за правилното решаване на спора по гр. д. № 1* от 2008 г. на ВТОС. Това е така, тъй като с решението по гр. д. № 798 от 2008 г. със сила на пресъдено нещо между страните и по настоящото дело ще се установи: кой е собственик на имота, чиято делба се иска по настоящото дело, при какви квоти, както и дали договорите, от които страните по настоящото дело черпят правото си на собственост върху делбения имот, са нищожни сделки или не - все въпроси, които са от значение за правилното решаване на въпросите, по които ще се произнесе делбеният съд в решението си по допускане на делбата.

Настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда наведените в частната жалба доводи за неправилност на определението на ВТОС, с което същият е отказал да съедини за общо разглеждане двете дела, поради следното: На първо място, с частната жалба по настоящото дело частните жалбоподатели не са обжалвани това определение на ВТОС, а обжалват определението за спиране на делото. На второ място, определението за отказ да се обединят за общо разглеждане две дела не е преграждащо по смисъла на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ГПК и за него в ГПК не е предвидено изрично обжалване. Ето защо, това определение не подлежи на обжалване пред ВКС, тоест преценката на въззивния съд, дали са налице условията на чл. 123 от ГПК отм. за съединяване на двете дела за общо разглеждане, не подлежи на контрол от ВКС.

Воден от горното, съставът на ВКС на РБ, Първо отделение на Гражданска колегия

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 16.03.2009 г. на Великотърновския окръжен съд по в. гр. д. № 1* от 2008 г. за спиране на делото на основание чл. 182, ал. 1, б.”г” от ГПК отм. до приключване на гр. д. № 798 от 2008 г. на ВТРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.