Върховният касационен съд на Република

България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на пети март две

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК.

С разпореждане № 15 от 12. 02. 2009 г. Районен съд – Оряхово е прекратил ч. н.д. № 20/2009 г. и го е изпратил на Върховния касационен съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност между същия и Плевенския окръжен съд.

В съдебния акт е посочено, че неправилно производството по ч. н.д. № 546/2009 г. по описа на Плевенски окръжен съд е прекратено с определение № 35 от 21. 01. 2009 г., тъй като именно Плевенският окръжен съд е такъв по местоизпълнението на наложеното на осъдения Н. Г. И. наказание и компетентен да разгледа предложението на пробационния съвет за замяна на пробационната мярка „поправителен труд” с „безвъзмезден труд в полза на обществото”.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за правилност и законосъобразност на изложените от Районен съд – Оряхово съображения, както и че делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Плевен.

Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, провери данните по делото, становището на прокурора и за да се произнесе, взе предвид следното:

В Окръжен съд – Плевен е образувано ч. н.д. № 546/2008 г. по внесено предложение от пробационен инспектор в ОЗ „ИН” – Плевен, звено Червен бряг за замяна на наложената на осъдения Н. Г. И. пробационната мярка „поправителен труд” в размер на шест месеца, при 10 % удръжка от месечното трудово възнаграждение с „безвъзмезден труд в полза на обществото”.

С определение № 35 от 21. 01. 2009 г. производството е прекратено и изпратено на Районен съд – Оряхово по компетентност, тъй като Плевенския окръжен съд е приел, че не е компетентен да разгледа искането на пробационния служител, доколкото същото не се отнася за замяна на пробационни мерки с лишаване от свобода, каквото условие съдържа чл. 452 и сл. от НПК.

В разпореждане № 15 от 12. 02. 2009 г. съдията – докладчик от Районен съд – Оряхово е констатирал законодателната празнота относно процедурата по налагане на нова пробационна мярка по чл. 43а, т. 1 НК.

Правилен и законосъобразен с оглед чл. 46, ал. 2 ЗНА е изводът на Районен съд – Оряхово, че нормите на чл. 451 – чл. 452 във вр. с чл. 414, ал. 1, т. 2 НПК, уреждащи приложението на чл. 43а, т. 2 НК следва да се приложат по аналогия и в хипотезата на чл. 43а, т. 1 НК.

Това е така, защото посочените по-горе процесуални норми определят като компетентен да се произнесе по предложението за замяна на наказанието „пробация” с „лишаване от свобода” окръжният съд по местоизпълнението на наказанието и няма изрично разграничение на органа, осъществяващ тази дейност в двете хипотези по чл. 43а, т. 1 и чл. 43а, т. 2 НК.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че компетентния съд за разглеждане на делото по същество е Плевенският окръжен съд.

Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд гр. О. ч. н. д. № 20/2009 г. по компетентност на Окръжен съд – гр. П. за образуване и разглеждане.

Препис да се изпрати на Председателя на РС – Оряхово за сведение.