ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799

гр. София 19.06.2015 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 03.06.2015 (трети юни две хиляди и петнадесета) година в състав:

Председател

: Борислав Белазелков

Членове:

Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2737 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от В. А. М. срещу решение № 39/24.02.2015 година на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 22/2015 година, касационна жалба с вх. № 40/25.03.2015 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Кърджали е потвърдил решение № 113/09.12.2014 година на Районен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 1023/2014 година, с което са отхвърлени предявените от М. срещу И. а. „А. а.” [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, тъй като съдът неправилно е бил приел, че връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, без касаторът да е бил на работното си място. Твърди се, че поради погрешно посочената в заповедта дата на връчването й на касатора е била отнета възможността да подаде заявление за заемане на длъжността по реда на § 36 от ПЗРЗИДЗДС, обнародван в ДВ бр. 24/2006 година, което представлявало злоупотреба с право от страна на работодателя. Освен това се излагат доводи, че неправилно е прието, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е законосъобразно, тъй като вместо това основание е било налице друго такова по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. В. А. М....