Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 1084 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Ненков, против Решение № 6804 от 19.11.2021 г. постановено по адм. дело № 6567/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, съответно да бъде потвърдено оспореното пред съда нейно решение.

Ответникът - „ЧЕЗ Р. Б. АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника си С. В.-Станчева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Добревски -1“ ООД, чрез управителя си С. Д. в съдебно заседание излага становище за неправилност на оспореното решение на АССГ, съответно за правилност на решението на КЕВР.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Решение № Ж-236 от 10.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е върнал делото като административна преписка на КЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона и е осъдил КЕВР да заплати на жалбоподателя разноските по делото.

За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, същото е издадено в предвидената от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. Решението е мотивирано, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановено в нарушение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

По делото не е спорно, че административното производство е започнало по жалба с вх. № Е-12-00-69 от 22.03.2018 г. подадена от „Добревски -1“ ООД срещу „ЧЕЗ Р. Б. АД депозирана в КЕВР, в която се съдържа оплакване от страна на дружеството за начисляване от страна на електроразпределителното дружество на такса за пренос на електрическа енергия през мрежа ниско напрежение (НН) на обект: „Цех" с абонатен № 53600012 на адрес: с. Български извор, ул. „Демокрация“ № 2, електрозахранването на които обект се осъществявал от собствен трафопост и електропровод, както и мрежа ниско напрежение (НН) след трафопоста. Няма спор също, че обектът „Цех" с абонатен № 53600012 е присъединен чрез собствено електропроводно отклонение 20 кV, собствен трафопост и собствена мрежа ниско напрежение, както и, че измерването на електрическата енергия се осъществява посредством средство за търговско измерване, монтирано в електромерно табло, монтирано на трафопоста на страна НН. Мрежата НН, захранваща обекта на „Добревски -1“ ООД е собственост на клиента. Безспорно е и, че измерването на потребената електрическа енергия се извършва на ниво ниско напрежение /НН/, а не на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор, в случая на средно напрежение /СрН/, поради което не е било необходимо ангажирането на доказателства за установяване на тези безспорни обстоятелства.

Решение № Ж-236 от 10.04.2020 г. е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган - КЕВР, в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 7 от ЗЕ, чл. 142, ал. 1, т. 2 и чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Решението на КЕВР е валидно, в предвидената в закона писмена форма и съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му.

Неоснователен е извода на административния съд, че в проведеното административно производство КЕВР е постановил решението в нарушение на материалния закон.

В нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР се съдържа правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност.

Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 от ЗЕ - Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

Видно от нормата на чл. 147 от Н. К. следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията или съответно да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна, какъвто е и настоящият случай.

Необоснован е изводът на съда за неизяснени обстоятелства при постановяването на административния акт. Видно от събраните по делото доказателства е, че решението на КЕВР е издадено при изяснена фактическа обстановка и съответните на нея правни основания, поради което неправилно е било отменено като незаконосъобразно.

Необоснован и при неправилно приложение на закона е и изводът на първостепенния съд, че е без значение начинът на захранване на обектите след точката на присъединяване към електроразпределителната мрежа, както и собствеността на съоръженията. От доказателствата по делото се установява, че средството за търговско измерване е монтирано на трафопост на ниво ниско напрежение в електрическото табло ниско напрежение, което се явява в противоречие с правилото, че мястото на измерване следва да бъде на страната с по-високо напрежение,(в настоящия случай на средно напрежение), както правилно е отбелязал касатора. Следователно измерването на потребеното количество електроенергия е извършено от „ЧЕЗ Р. Б. АД извън местата определени, както в договора за пренос, така и в ПИКЕЕ. От сключения договор за пренос не се установява на какво напрежение следва да се измерва електрическата енергия. В тази връзка, касатора правилно е отбелязал, че достъп до и пренос през мрежа ниско напрежение реално не съществува, тъй като границата на собственост на съоръженията се явява мястото на присъединяване на отклонение 20 kV, което е собственост на дружеството към електропровод 20 kV на електроразпределителното дружество. В този случай има достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа средно напрежение, като мрежата ниско напрежение не се явява част от електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р. Б. АД, което обосновава изводът, че клиентът следва да дължи цена за пренос през мрежа средно напрежение. За да е дължима цената на пренос, консумирана от потребителя електрическа енергия следва да е измерена именно в местата, установени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на цената за пренос на електрическа енергия, а в случаите когато потребената електрическа енергия е измерена в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, това измерване не може да бъде основа за изчисляване цената на пренос.

На следващо място, настоящата инстанция следва да отбележи, че мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със средството за търговско измерване и/или предоставено мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ). Съобразно чл. 9, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, операторът на преносната мрежа е длъжен да доставя, монтира и поддържа система за търговско измерване, регистриране и предаване на данни в случаите, когато се измерва. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ, в приложимата му редакция, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната на по – високото напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. За дължимостта на цена за пренос и за достъп за мрежа за съответно ниво (високо, средно, ниско) значение има къде е точката на присъединяване на потребителя към електрическата мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва потребената електрическа енергия. Доколкото по делото е безспорно установено, че дружество е присъединено на ниво средно напрежение и не се установява наличието на изрична уговорка между страните по договора електрическата енергия да бъде измервана на ниво ниско напрежение, то съгласно цитираните по горе разпоредби на ПИКЕЕ, дружеството следва да заплаща цена за пренос на електрическа енергия, измерена на ниво средно напрежение, но не и на ниво ниско напрежение.

Водим от изложеното и с оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, с което на основание чл. 22, ал. 1, от ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., е дала задължителни указания на „ЧEЗ Р. Б. АД.

Административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон при разрешаването на спора между страните, поради което решението му следва да се отмени изцяло, като вместо това се отхвърли жалбата на дружеството „ЧЕЗ Р. Б. АД срещу Решение № Ж- 236 от 10.04.2020 г. на КЕВР.

При този изход на спора, ответникът „ЧЕЗ Р. Б. АД следва да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции.

Водим от горното и на основание, и на основание чл. 221, ал. 2, връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6804 от 19.11.2021 г. постановено по адм. дело № 6567/2021 г. по описа на Административен съд София - град, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЧЕЗ Р. Б. АД, със седалище град София, срещу Решение № Ж- 236 от 10.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р. Б. АД, със седалище: град София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА