Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 1098 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район "Централен"- О. П. подадена чрез К. С. - Началник отдел "АПО" при Район "Централен"- О. П. срещу Решение № 2514/ 16.12.2021г. по адм. дело № 2429/ 2021 г. на Административен съд - Пловдив (АС Пловдив).

В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния и закон.

Счита се за неправилен и необоснован извода на съда, с който заявленията от 17.08.2021г. и 18.08.2021г. на Ц. С. са квалифицирани, като административна услуга по смисъла на 1, т.2, б. в от Закона за администрацията (ЗЗД). Смята се, че не следва да се сподели извода, че предоставянето на копия от документи представлява административно действие.

Според него са налице хипотезите на чл.12, ал.2 АПК според, която страните в производството осъществяват правото си на достъп до информация в производството по реда на този кодекс, а останалите трети лица, какъвто е заявителя по реда на ЗОДОИ.

Смята се, че в случая се касае за заобикаляне на закона, чрез които заявителят иска да се снабди с документи, за които няма правен интерес. Според него лицето не е удостоверило, че документа, който е поискан има значение за признаване или упражняване на права. Още повече, че са поискани всички документи от две административни преписки.

Моли за отмяна на решението на АС Пловдив и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу отказ на Кмета на Район "Централен"- О. П.

Ответникът - Ц. С. от град Пловдив, в писмен отговор, подаден чрез адв. Н. Ч., счита касационната жалба за неоснователна.

Същият твърди, че е налице законен интерес за извършване на административна услуга в хипотезата на 1, т.2, б. „в“ от Закона за администрацията, тъй като е заинтересована страна и поради доказан законен интерес има право да получава преписи от тези производства.

Счита, че не са налице отменителни основания по чл.209, т.3 АПК, поради което иска обжалваното решение да бъде потвърдено, а касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК.

Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалвания съдебен акт - Административен съд– Пловдив е ОТМЕНИЛ изричен отказ на Кмета на Район „Централен“ при Община - Пловдив, обективиран в Писмо № 94012-29538 (5)/ 31.08.2021 г. за предоставяне на административни услуги по две заявления на Ц. С. с вх. № 94012-29538(5) от 17.08.2021 г. и заявление вх. № 94012-32952(1) от 18.08.2021 г.

Същевременно е ВЪРНАЛ преписките по заявленията на административния орган - Кмет на Район „Централен“ при Община-Пловдив за предоставяне по заявленията с вх. № 94012-29538 (5) от 17.08.2021 г. и заявление с вх. № 94012-32952 (1) от 18.08.2021 г. на исканите административни услуги, съобразно с дадените в настоящото съдебно решение задължителни указания по приложението на закона. Осъдил е О. П. да заплати направените разноски по делото.

За да постанови този резултат адм. съд е приел, че на първо място, с оглед на това, че жалбоподателят с двете си заявления съответно от 17.08.2021 г. и от 18.08.2021 г. е поискал предоставяне на незаверени копия от приложените по две административни преписки документи, по които са били извършвани проверки в личен негов имот, както и в частта от имота, която му е съсобствена с друго лице, като категорично се касае до отправено искане към ответника за извършване на административна услуга и по двете му заявления.

Счел е за неоснователен изводът на административния орган относно това, че жалбоподателят би могъл да се сдобие с търсената от него информация именно по реда на ЗДОИ.

Посочил е, че искането на жалбоподателя да получи копия от документите по административните преписки поради това и представлява искане да се извърши определена административна услуга, която следва да бъде квалифицирана, като извършване на други административни действия, които представляват именно законен интерес за физическото лице, съгласно цитираната вече норма на 1, т.2, б.“в“ от ДР на ЗЗД. З. и в случая от значение е преценката дали е налице законен интерес у жалбоподателя да получи исканите административни услуги по всяко от двете му заявления.

Според съда, такъв интерес е налице, като се има предвид, че жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот, обект на проверки по всяка от двете административни преписки.

Заключил е, че административният орган е постановил оспореният отказ в противоречие със закона.

Решението на адм. съд е ПРАВИЛНО.

За да постанови обжалваното решение, съдът е изяснил релевантните факти, като при проверката по чл. 168 от АПК, е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. Изводите на съда кореспондират с доказателствата по делото. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси– чл.172а, ал.2 АПК.

Изложени са конкретни и правно - логични мотиви на съда за незаконосъобразност на изричен отказ на кмета на район „Централен“– О. П. обективиран в писмо от 31.08.2021 г. за предоставяне на административни услуги по повод две заявления на Ц. С..

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен. В производството пред първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Правилно адм. съд е приел, че предмет на обжалване, е изричен отказ на Кмета на Район "Централен"- О. П. да извърши заявената пред него административна услуга, която е индивидуален административен акт. С писмото се финализира преписката по подаденото искане и имплицитно се съдържа отказ да бъде извършена поисканата услуга - чл. 21, ал. 3, във вр. с 8 ПЗР АПК.

Видно от доказателствата по делото, административният орган неправилно е преценил, че процедурата следва да е по ЗОДОИ, с оглед исканите от него административни услуги. Информацията не е обществена по смисъла на чл.2 ЗДОИ, за да е приложим достъпа до обществена информация - чл.24 ЗДОИ. Същата е с частен интерес, касаеща собствен и съсобствен имот на Ц. С., поради което последният има правен интерес от получаване на исканите документи.

Неоснователни са възраженията на общинската администрация, с които се посочва, че не следва да се предоставят документи, поради наличието в тях на лични данни. След като лицето– заявител има интерес от предоставяне на поисканите преписи, то е било налице задължение на административния орган да му ги издаде, като при това е могъл и да съобрази и разпоредбите, свързани със защита личните данни.

Общинската администрация може да прецени кои документи съдържат лични данни по смисъла на чл.4, 1 Регламент ЕС 2016/679 за преустановяване на ползването на личните данни и съответно да не ги предоставя или да прецени вида, в който да ги представи. Съответно да се предоставят документите с лични данни на лицата, по начин, който да е съобразен с изискването за тяхното законосъобразно обработване, посочено в чл. 6, 1, б. “в“, „д“ и „е“ от Регламент ЕС 2016/ 679.

Титулярите на субективното материално право на собственост върху недвижимия имот не могат да бъдат ограничавани и да не разполагат с правни средства, чрез които да охраняват, упражняват и защитават своето право.

В правната теория правото на собственост се определя като призната и гарантирана от закона възможност едно лице да владее, ползва и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея. Това е абсолютно, притезателно право защото дава възможност на собственика на една вещ да бъде защитен от посегателства върху нея от страна на всяко друго лице - чл. 108, чл. 109, чл. 109а от ЗС, чл. 65 ЗОбС, чл. 80 ЗДС и др. В този смисъл е Решение № 5171 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. дело № 4241/2018 г., III. Волята на собственика е определяща за това, как от негова страна да организира правоотношенията свързани с имота. Съответно да се информира за потенциалните и реалните въздействия върху неговата собственост.

Следва да се приеме за правно обоснована тезата на решаващия съд, че лицето не е трето лице, което стои извън правоотношението. Същият като титуляр на собствеността и инициатор на проверките е участник в адм. правоотношение, свързано с водопроводната мрежа и ремонта на терасата. Неговите правни действия сочат, че е пряко заинтересован от неговия ход и резултат - чл. 15, ал.1 АПК. Съответно същият следва да получава информация по прекия опростен ред - чл.34, ал.1 АПК и 1, т. 2, б. "в" от Закона за администрацията.

С отказът административният орган, превратно е упражнил правата си, с което е осуетил възможността на молителя да се запознае с информацията, която се отнася до упражняването на неговите права.

При посочените обстоятелства съдът правилно е приел, че отказът да бъде извършена административна услуга по смисъла на 1, т. 2, б. "в" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен.

В касационната жалба не са сочат фактически и правни основания, налагащи различни изводи от тези на първоинстанционния съд.

Решението на съда, като правилно, следва да се остави в сила.

С оглед изричната претенция на пълномощника на ответника по касационната жалба и на основание чл. 228, вр. с чл. 143 ал. 3 от АПК, касаторът следва да заплати 600 лева направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2514/ 16.12.2021г. по административно дело № 2429/ 2021 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на Ц. С. от град Пловдив сумата от 600 (шестстотин) лева, направени разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ