Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. П. ЧЛЕНОВЕ: К. К. Т. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Т. П. по административно дело № 1061 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулания кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Общински съвет гр. Кюстендил, представлявано от председателя И. А., против решение №265/20.12.2021г. постановено по адм. дело №310/2021г. на Административен съд Кюстендил. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на подаденият от Районна прокуратура Кюстендил протест. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна Р. С. П. при Районна прокуратура Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество.

Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд-Кюстендил е образувано по протест на Р. С. прокурор при Районна прокуратура гр. Кюстендил срещу решение №545/31.08.2021г., обективирано в Протокол №24/31.08.2021г. на Общински съвет Кюстендил, касаещо докладна записка изх. №61-00-203/17.08.2021г. на Кмета на О. К. за предоставяне на имоти: имот №63608.5.169 и имот №63608.5.168 всички в землището на [населено място], община Кюстендил, на наследниците на Г.и Д. Стойкови, по 27, ал. 21 т. 1 от ПЗР ЗИД на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил обжалваният административен акт. За да постанови акта си, съдът е приел, че Решението е прието съобразно правомощията на общинския съвет, предвидени в чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма и с изискуемото се мнозинство, съгласно чл.45ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, но при несъобразяване с приложимия материалния закон. При извършен анализ на относимите правни норми и съпоставяйки ги с представените по делото доказателства съдът е приел, че общинския съвет предоставя общинска земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определена по реда на чл. 45в, ал.1, ал. 5, ал. 7 и ал. 10 от ППЗСПЗЗ, като пределите на компетентността му включва преценката за наличие на пречките за възстановяване на земите по специалния Закон за общинската собственост /ЗОС/, тъй като решението по чл.21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е за разпореждане с общинско имущество. Съдът е установил, че единствено собственическите претенции на Общинския съвет по отношение на имотите имат значение за постановяване на законосъобразен отказ по искането на Общинска служба Земеделие. В настоящия случай безспорно е установено от представените актове за публична общинска собственост, че посочените имоти са определени като публична общинска собственост по силата на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, въз основа на чл.3, ал.2, т. 1 от ЗОС. А според чл. 7, ал.2 от ЗОС, имотите и вещите публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Следователно, с взетото решение, общинският съвет е предоставил земи представляващи публична общинска собственост на ОСЗ - Кюстендил за възстановяване на правоимащи лица по земеделска реституция, в нарушение на материалния закон. Поради всичко изложено, съдът е отменил административния акт, като незаконосъобразен.

Така постановеното решение е правилно.Решаващият съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е събрал релевантните за спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, като въз основа на това е достигнал до верни правни изводи.

Видно от приложената административна преписка, административното производство е започнато по мотивирано искане от 04.06.2021г. от началника на ОСЗ-Кюстендил до Общински съвет, чрез кмета на общината, на основание 27, ал. 2, т.1 от ЗИД на ЗСПЗЗ, за предоставяне на два имота за възстановяване на собствеността на наследник на Г.и Д. Стойкови. Към него са приложени: искане от 30.12.2020 г., заявление от 14.04.2020г., решение №Пр.53/01.02.1994г. на ПК-Кюстендил, две скици-проект, удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, протокол за идентификация на имотни граници по чл. 45, ал. 4 от ЗСПЗЗ и два акта за публична общинска собственост на имотите. В скиците и в актовете изрично е отразен начин на трайно ползване Пасище. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора за нарушение на материалния закон. Преходната разпоредба на 27, ал. 2, т. 1 ЗИД на ЗСПЗЗ задължава общинските съвети да предоставят земи от общинския поземлен фонд при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на ОСЗ за признаване право на собственост в съществуващи стари реални граници. Такова решение е издадено. Това са общи разпоредби, които гарантират и обезпечават правата на собствениците на земеделски земи за приключване на процедурата по възстановяването им. Те обаче не могат да противоречат и съответно да дерогират разпоредбите на ЗСПЗЗ и ЗОС, поставящи под специална закрила правото на публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ ясно и категорично определя, че собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична. Единствената законова възможност за промяната й и обявяването й за частна е допустима при промяна на предназначението по реда на ЗОС и то само в определението в чл. 25, ал. 3 ЗСПЗЗ случаи.

Отделно от това, разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗОС забранява възстановяване на собствеността върху имоти, публична общинска собственост. Макар и в хипотезата на направено искане от ОСЗ по реда на 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ общинският съвет да действа при условията на обвързана компетентност, той не би могъл законосъобразно да предостави за възстановяване на наследници на бивш собственик два имота с начин на трайно ползване Пасище. Те по силата на закона са обявени за публична общинска собственост и законът забранява безусловно възстановяване на собствеността върху такива имоти. Поради това обжалваното съдебно решение е правилно, а наведените в тази насока доводи от касатора следва да се приемат за неоснователни.

По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено е при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на касатора разноски не се дължат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №265/20.12.2021год. по адм. дело № 310/2021 год. по описа на Административен съд Кюстендил.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА