Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 33689 от 9.04.2012 г. и частна жалба вх. № 51907 от 14.05.2012 г. на В. И. В. против определение от 28.03.2012 г., с което е оставено без уважение искането му за предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство по ч. гр. д. № 16977/2011 г. на СГС, ІІ-В състав и искането за освобождаване от държавна такса по частната жалба в размер на 15.00 лв. и против определение от 18.04.2012 г. за връщане на частната въззивна жалба и прекратяване производството по гр. д. № 16977/2011 г. на СГС.

Производството по ч. гр. д. № 16977/2011 г. на СГС е образувано по частна жалба вх. № 1025548/13.06.2011 г. против определение от 31.05.2011 г. на СРС, 51-ви състав, с което е прекратено като недопустимо производството по гр. д. № 42183/2010 г., като по-късно заведено от гр. д. № 15505/2010 г. на СРС, 31-ви състав, идентично по основание и петитум, като е прието, че не може да се уважи молбата за изменение, тъй като на изменение подлежи само допустим иск, какъвто в случая не е налице. С определението от 28.03.2012 г. е разгледано искането на В. В. от 15.02.2012 г. /обективирано във „въззивна жалба-втора”/ и от 12.03.2012 г. /обективирано във „въззивна жалба-трета”/ за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от внасянето на държавна такса по въззивното частно производство. Прието е, че при заявените в декларацията доходи и разходи за лечение, чистият доход на семейството на жалбоподателя е около 600 лв., като притежава и недвижими имоти /различни от жилището в което живее/, от които жалбоподателят би могъл да извлича доходи като ги отдава под наем /независимо, че е декларирал, че са непродаваеми/, а доходи би могла да му донесе и притежаваната 42 дка земеделска земя. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 100 лв. и жалбоподателят разполага със средства да ангажира услугите на адвокат за защитата му в производството по разглеждане на частната жалба. По същите причини за неоснователно е прието искането за освобождаване от държавна такса по частната жалба в размер на 15.00 лв. С определението от 18.04.2012 г. е констатирано, че В. В. не е изпълнил указанията по определението от 28.03.2012 г. за внасяне на държавна такса и е върната частната жалба като е прекратено производството по ч. гр. д. № 16977/2011 г. Съдът е приел, че определението от 28.03.2012 г. е влязло в сила, тъй като в срока за изпълнение на указанията е постъпила единствено „въззивна жалба-четвърта”, в която В. В. е обективирал коментари досежно мотивите без да е изразил воля за обжалване на отказа за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса.

Изводът на Софийски градски съд, че В. В. разполага с достатъчно средства за осигуряване на адвокатска защита и заплащане на държавна такса по частната жалба е неправилен. В практиката на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК – например определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т.д. № 230/2011 г., ВКС, ІІ т. о., определение № 40 от 1.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г., ВКС ІІ г. о. и др. – се приема, че по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства, въз основа на които да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние, като е недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. В случая Софийски градски съд е направил необоснована преценка за наличие на достатъчно доходи от страна на жалбоподателя въз основа на предположения за реализиране на доходи от наем и от притежавана земеделска земя и включвайки сред доходите на семейството декларираната финансова помощ от близки за лечение. Декларираните доходи на жалбоподателя и съпругата му са от пенсия и наем в общ размер за двамата 730 лв., а декларираните разходи за лечение на двамата са общо 876 лв. При тези данни е очевидно, че доходите на В. В. и съпругата му са в размер по-нисък от разходите им за лечение и издръжка, поради което и е декларирано получаване на финансова помощ от техни близки, но последните не са длъжни да осигуряват и средства за заплащане на разходи по воденето на дела.

След като необходимите за издръжката и лечението на жалбоподателя и съпругата му средства са в размер по-висок от получаваните доходи, то В. В. следва да бъде освободен от внасянето на държавна такса по частната жалба в размер на 15.00 лв.

Независимо, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за осигуряване на адвокатска защита, не са налице изискванията на Закона за правната помощ за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство. Съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая с частната жалба се иска първоинстанционното производство да продължи вместо по процесуално недопустимия като повторно предявен, по друг иск, като в частната жалба са обективирани три искови молби и се иска съдът да допусне изменение на иска по някоя от тях, а следователно налице е основанието по чл. 24, т. 2 ГПК да се откаже предоставяне на правна помощ по частното въззивно производство.

Неправилен е и изводът на Софийски градски съд, че определението от 28.03.2012 г. не е било обжалвано и е влязло в сила, съответно, че частното въззивно производство следва да бъде прекратено, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. В частната жалба против определението от 28.03.2012 г., наименована „въззивна жалба-четвърта” ясно е изразено несъгласието на жалбоподателя с извода на съда, че разполага с необходимите финансови средства и доводите му в подкрепа на тезата му, като неточно формулираното искане да не се протака съдебния процес и съдът да излезе с окончателно решение, не съставлява пречка да се квалифицира жалбата по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. След като определението, с което е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса е било обажалвано, то неправилно Софийски градски съд е приел, че не са изпълнени в срок указанията за внасяне на държавна такса, поради което определението за връщане на частната жалба и прекратяване на частното въззивно производство е неправилно.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

определение от 28.03.2012 г. по ч. гр. д. № 16977 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав в частта, с която е оставено без уважение искането на В. И. В. за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната жалба в размер на 15.00 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА

, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, В. И. В., [населено място],[жк], [улица] от внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лв. по въззивна частна жалба вх. № 1025548/13.06.2011 г.

ПОТВЪРЖДАВА

определение от 28.03.2012 г. по ч. гр. д. № 16977 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав в частта, с която е оставено без уважение искането на В. И. В. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по ч. гр. д. № 16977/2011 г. на СГС, ІІ-В въззивен състав, образувано по въззивна частна жалба вх. № 1025548/13.06.2011 г.

ОТМЕНЯ

определение от 18.04.2012 г. за връщане на частната въззивна жалба вх. № 1025548/13.06.2011 г. и прекратяване производството по гр. д. № 16977/2011 г. на СГС.

ВРЪЩА

делото на състава на Софийски градски съд за разглеждане на частната жалба.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: