Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: Т. К. А. А. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 1101/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Р. Б. с адрес за призоваване в София, на [улица], [номер], срещу решение № 7536 от 13.12.2021 г., постановено по адм. д. № 7898 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Моли за отмяната му, както и за отмяната на Решение № 2-1463/30.10.2018 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисия/та), в частта му, с която е обявена установената с Решение № 2-800/13.12.2016 г. на същия административен орган принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА/Закон/а). Не претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба КРДОПБГДСРСБНА, със седалище и адрес на управление в София, на [улица], я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура, който участва по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по делото, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Обжалваният съдебен резултат е постановен в производство по реда на чл. 226 АПК, след отмяната на решение № 4275/24.06.2019 г. по адм. д. № 12258/2018 г. на Административен съд София-град с решение № 10960/11.08.2020 г. по адм. д. № 9565/2019 г. на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоистанционния съд.

С атакувания съдебен акт Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Р. Б. против Решение № 2-1463/30.10.2018 г. на КРДОПБГДСРСБНА, в частта му, с която е обявена установената с Решение № 2-800/13.12.2016 г. на Комисията принадлежност на това лице към органите по чл. 1 от Закона. Наред с това първоинстанционният и касационен жалбоподател е осъден да заплати на КРДОПБГДСРСБНА сума в размер на 200.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Административният съд е установил, от фактическа страна, че председателят на КРДОПБГДСРСБНА отправил до миннистъра на икономиката искане за изпращане на информация по чл. 3, ал. 2, т. 15 от Закона л. 16 от адм. дело № 12258/2018 г. по описа на Административен съд София град. Информацията, под формата на списъци, е изпратена с писма на министъра на икономиката, изх. № 92-00-463/18.07.2022 г. и № 92-00-463/04.10.2017 г. (л. 17-24, пак там). В тях жалбоподателят Р. Б. фигурира като член на Съвета на директорите на Булгарконтрола ЕАД за периода от 04.05.1999 г. 18.08.2000 г. и на Електроинвест ЕАД за периода 07.10.1998 г. 10.06.1999 г.

На 30.10.2018 г. Комисията издала оспореното Решение № 2-1463/30.10.2018 г., с което е обявена установената с Решение № 2-800/13.12.2016 г. на същия административен орган принадлежност на Бухлев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Като документи, въз основа на които е установена принадлежността на лицето към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в това решение са посочени Рег. дневник; картон обр. 6; писмо, вх. № 2751/03.07.1990 г. с искане по оперативни съображения да бъдат унищожени регистрационните картони на...1. аг. [псевдоним]. Съгласно осорения индивидуален административен акт, качеството, в което е осъществявано сътрудничеството, е секретен сътрудник агент, с псевдоним [псевдоним], а структурата, където то се е реализирало Софийско градско управление на Министерство на вътрешните работи (МВР) I-V, по линия на Второ главно управление.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че жалбата на Бухлев против Решение № 2-1463/30.10.2018 г. на Комисията в неблагоприятната му за жалбоподателя част, е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Констатирал е, че с отменително решение № 10960/11.08.2020 г. по адм. д. № 9565 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, на новия състав на първоинстанционния съд са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да изясни релевантния по спора факт налице ли е влязъл в сила акт/актове на Комисията или съда, с който/които принадлежността на Бухлев към структурите на Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия вече е била установена и обявена, въз основа на кои доказателства е станало това и в какво качество на лицето. Установил е, че това е Решение № 2-800/13.12.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА, което, към момента на произнасянето, не се явява влязъл в сила административен акт, тъй като е отменено с Решение № 6354/04.11.2021 г. по адм. д. № 12590/2019 г. на Административен съд София-град, което, от своя страна, е обжалвано пред Върховния административен съд. Преценил е, че оспореното Решение № 2-1463/30.10.2018 г. на Комисията е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, при наличието на изискуемия по чл. 8, ал. 2 от Закона кворум и мнозинство, в предвидената от закона писмена форма и има съдържанието по чл. 29, ал. 2, т. 2 от същия закон. Приел е, че, при постановяването му, е спазен материалният закон и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона относно документите, въз основа на които се установява принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и на приложените по делото доказателства, съдът е счел за безспорно установено, че в информационните масиви на органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, са налице данни, от които може да се установи принадлежността на Бухлев към Държавна сигурност. Приел е, че с пореден номер на лично дело [номер], на дата 06.11.1980 г. касационният жалбоподател е регистриран, като агент с псевдоним [псевдоним], с дата на вербовка 06.11.1980 г. и вербовал го служител оператив

ен работник Д. К.. Установил е, че с писмо, рег. № 202/27.06.1990 г. по описа на Софийско градско управление, вх. № 2751/03.07.1990 г. по описа на Комисията (л. 28 от адм. дело № 12258/2018 г. по описа на Административен съд София-град), е разпоредено унищожаването на регистрационните картони по оперативни съображения на посочените в същото агенти, сред които и агент [псевдоним], рег. № [номер]. Посочил е, че за съществуването на лично и работно дело № [номер] свидетелства също извлечение от регистъра л. 25 и л. 26, пак там. Подчертал е, че фактите и обстоятелствата, отразени в документите по чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, са извън предмета на изследване, а отразяването на данните в архивните документи е зависело изцяло от добросъвестното изпълнение от страна на оперативните работници. Допълнил е, че правомощието на компетентния административен орган КРДОПБГДСРСБНА по чл. 4 от Закона е ограничено само до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от същия. Счел е, че за Комисията липсва законово вменено задължение да изследва дали дадено лице е провеждало реална агентурна дейност и дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие. Приел е, че в разпоредбите на ЗДРДОПБГДСРСБНА под принадлежност се визира организационната обвързаност на конкретното лице с Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, т. е. неговото регистриране към апарата им. Формирал е извод, че принадлежността по смисъла на Закона означава формално придобития статус, в конкретния случай на секретен сътрудник към структура на органите по чл. 1 от Закона, без да обхваща функционирането на съответното лице в това му качество. С тези мотиви, е постановил обжалвания съдебен акт. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Касационната инстанция в настоящия състав на трето отделение, преценява обжалваното решение, като неправилно. При постановяването му, Административен съд София град не е взел предвид важни за спора обстоятелства, в резултат на което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените и необоснованост на формираните решаващи изводи.

С оглед на разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК не съществува процесуална възможност за нова отмяна на първоинстанционното решение, а спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.

Установява се от материалите по делото, че с Решение № 2-800 от 13.12.2016 г. на Комисията за първи път е установена принадлежността на Бухлев към органите на бившата Държавна сигурност. Това е станало поради наличие на данни в справочните масиви, както следва: извлечение от регистрационен дневник, картон образец 6 и писмо, вх. № 2751 от 03.07.1990 г.

Решение № 2-800 от 13.12.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА е обжалвано от Бухлев пред Административен съд София-град. Образувано е адм. д. № 219 по описа за 2017 г. на този съд, по което е постановено решение № 565 от 31.01.2018 г., отменено с решение № 14754/01.11.2019 по адм. д. № 3422/2018 г. на Върховния административен съд. С решението на касационната инстанция делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.

При връщането на делото, в производство по реда на чл. 226 АПК, Административен съд София-град е постановил решение № 6354/04.11.2021 г. по адм. д. № 12590/2019 г., с което е уважена жалбата на касационния жалбоподател срещу Решение № 2-800 от 13.12.2016 г. на Комисията и същото е отменено. Това съдебно решение е обжалвано от административния орган пред Върховния административен съд, който в производство по чл. 227, ал. 1 АПК, е постановил окончателно решение № 7019/12.07.2022 г. по адм. д. № 421/2022 г., с което е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт.

С оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт Решение № 2-1463/30.10.2018 г. на КРДОПБГДСРСБНА, в обжалваната му част, е обявена установената с Решение № 2-800/13.12.2016 г. на същия административен орган принадлежност на Р. Б. към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това решение, в неблагоприятната за Бухлев част, е било предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд София-град, който с решение № 4275/24.06.2019 г., постановено по адм. д. № 12258/2018 г. е отхвърлил оспорването на касационния жалбоподател, като неоснователно.

Бухлев обжалвал решението на административния съд пред Върховния административен съд, който със свое решение № 10960 от 11.08.2020 г. по адм. д. № 9565/2019 г. е отменил изцяло решение № 4275/24.06.2018 г. по адм. д. № 12258/2019 г. на Административен съд София-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. За да постанови този съдебен резултат, съдът е приел, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като е налице непълнота на доказателствата. Посочил е, че Решение № 2-800/13.12.2016 г. на Комисията не е приложено по делото и не е било предмет на обсъждане от решаващия съд, а се явява от съществено значение за правилното решаване на спора. Дал е задължителни указания по прилагането на закона, а именно: новият състав на първоинстанционния съд да изясни релевантния за спора факт налице ли е влязъл в сила акт/актове на Комисията или съда, с който/които принадлежността на Бухлев към структурите на Държавна сигурност вече е била установена и обявена, въз основа на кои доказателства е станало това и в какво качество на лицето.

В решението, предмет на касационен контрол в настоящото производство, решаващият състав на Административен съд София-град е констатирал наличието на задължителни указания по чл. 224 АПК в отменително решение № 10960/11.08.2020 г. по адм. д. № 9565 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд и ги е изпълнил частично, установявайки че Решение № 2-800/13.12.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА не е влязло в сила. Посочил е, че това решение на административния орган е отменено с решение № 6354/04.11.2021 г. по адм. д. № 12590/2019 г. на Административен съд София-град, за което е подчертал че е обжалвано пред Върховния административен съд към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт.

Съгласно чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В конкретния случай указанията по решение № 10960/11.08.2020 г. по адм. д. № 9565/2019 г. на Върховния административен съд са изпълнени частично. Административният съд не е изследвал въз основа на какви доказателства Комисията е установила принадлежността на Бухлев към Държавна сигурност по нейно Решение № 2-800 от 13.12.2016 г. и не е съобразил какво е значението на евентуалната стабилност или невлизане в сила на това решение на административния орган за настоящото дело.

Съдът, постановил обжалвания съдебен акт, е допуснал съдопроизводствено нарушение, пренебрегвайки висящността на съдебното производство по оспорване на Решение № 2-800/13.12.2016 г. на Комисията. При отчитане диспозитива на това решение и диспозитива на Решение № 2-1463/30.10.2018 г. на същия административен орган в обжалваната част, съдът не е взел предвид, че наличието на висящо съдебно производство пред Върховния административен съд по решението на Комисията от 2016 г. е обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Това е така с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК и евентуалното постановяване от касационната инстанция на съдебен акт за потвърждаване отмяната на Решение № 2-800/13.12.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена принадлежността на Бухлев към органите по чл. 1 от Закона. В тази хипотеза със сила на пресъдено ще се установи, че Решение № 2-800/13.12.2016 г. на Комисията е незаконосъобразно.

При сравнение между Решение № 2-800/13.12.2016 г. и Решение № 2-1463/30.10.2018 г. в неблагоприятната му за Бухлев част се установява, че архивните документи, въз основа на които са издадени двете решения, са еднакви. След като частично оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт е приет въз основа на документите, посочени в решението на Комисията от 2016 г. и последното е предмет на съдебен контрол, то именно съдът, който е сезиран с жалбата срещу това предходно решение следва да се произнесе относно доказателствената стойност на описаните в него документи. Това произнасяне, на основание чл. 177, ал. 1 АПК, ще бъде задължително за първоинстанционния съд, постановил атакувания съдебен акт. Следователно изходът на спора по адм. д. № 421/2022 г. по описа на Върховния административен съд е от значение за настоящия спор. Това означава, че съдът, постановил обжалваното решение, е следвало да спре производството по делото до приключване, с влязло в сила решение, на адм. д. № 421/2022 г. на Върховния административен съд. Като не е сторил това, Административен съд София-град е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на решаващия му извод за законосъобразност на Решение № 2-1463/30.10.2018 г. на Комисията в обжалваната част.

С окончателен съдебен акт (решение № 7019/12.07.2022 г. по адм. д. № 421/2022 г. по описа на Върховния административен съд) е установено, че истинността на картон образец 6 е опорочена, т. е касае се за неверен документ, а останалите два документа регистрационен дневник и писмо, вх. № 2751/03.07.1990 г. с искане по оперативни съображения да бъдат унищожени регистрационните картони на изброените там агенти, между които и аг. [псевдоним] са изготвени на база картон образец 6, поради което са носители на неистинска информация. Както се посочи в мотивите на настоящия съдебен акт, именно въз основа на горепосочените архивни документи, Комисията е установила с предходното си решение от 2016 и процесното от 2018 г. принадлежността на касационния жалбоподател към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. След като със сила на пресъдено нещо е установено, че изброените документи не могат да мотивират констатацията, че Бухлев е бил част от структурите на бившата Държавна сигурност, Решение № 2-1463/30.10.2018 г. на КРДОПБГДСРСБНА в обжалваната му част е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо АПК. Не са налице фактически основания за неговото издаване в тази му част, защото липсват доказателства за принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от Закона.

Изложените съображения обосновават извод за отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на оспореното Решение № 2-1463/30.10.2018 г. на Комисията в неблагоприятната му за Р. Б. част.

При този изход на спора, претенцията на КРДОПБГДСРСБНА за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство е неоснователна. Въпреки пререшаването на спора, съдебни разноски не се дължат и на касационния жалбоподател, тъй като такива не са претендирани нито в настоящото, нито в първоинстанционното съдебно производство, както и в производствата по адм. д. № 12258/2018 г. по описа на Административен съд София-град и адм. д. № 9565/2019 г. по описа на Върховния административен съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7536 от 13.12.2021 г., постановено по адм. д. № 7898 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 2-1463/30.10.2018 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта му, с която е обявена установената с Решение № 2-800/13.12.2016 г. на същия административен орган принадлежност на Р. Б. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

/п/ АГЛИКА АДАМОВА