Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Г. К. по административно дело № 1120 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. Й., против Решение № 513 от 06.12.2021 г., постановено по адм. дело № 390/2021 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменено негово Уведомително писмо изх. № 02-120-2600/4524 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., в частта, с която е извършено намаление на исканата сума по СЕПП в размер на 74 289,85 лева, СПП в размер на 58,98 лева, и Схема за плащане за селскостопански практики, благоприятни за околната среда, в размер на 22318,33 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, в 14-дневен срок, при спазване на дадените в решението указания по приложението на закона.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че отмененото уведомително писмо е мотивирано, като размерът на сумите е посочен в табличния вид, като са отразени и причините за намаление на финансовото подпомагане. Вярно е, че в писмото не са отразени конкретните парцели, които не отговарят на критериите за допустимост, но това не се отразява на мотивировката на акта, тъй като дружеството - жалбоподател е било запознато с конкретните съображения в по-ранен етап - при връчване на писмо от 19.11.2019 г., ведно с приложен към същото доклад, отразяващ резултатите от извършената проверка на място, установила недопустими площи и в частност - опожарени площи от БЗС 67310-14-1-6, масив 28/29/31 в землището на с. Сливата и от БЗС 67310-16-1-1, масив 30 в същото землище. Мотивите се съдържат в документ от административната преписка, което е допустимо съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ВС ОСГК. Мотиви се съдържат и в съпроводителното писмо, с което е препратена жалбата в съда. Не е нарушен и материалния закон от административния орган и по отношение площите, които не са включени в окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2019 г. По тези съображения се иска отмяна на съдебното решение и да бъде постановено решение по същество. Претендира се заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът - "Агро инвест инженеринг" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Лом, представлявано от изпълнителния директор Р. Цекина, чрез пълномощника си адв. И. П. от САК, в писмен отговор и в с. з. по същество, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство в размер на минималното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно, не страда от пороци, съставляващи отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и е установил вярно и точно фактите по спора. Приел е за установено, че дружеството – жалбоподател е регистрирано като земеделски производител, като е подало заявление за подпомагане с УИН 12/230519/84233 за кампания 2019 г. по СЕПП, СПП, ЗДП и ПНДП, по посочени в таблица парцели, надлежно индивидуализирани с номера по БЗС от ИСАК, в посочени землища. Извършена е автоматична проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 г., която е приключила при отразени грешки към датата на подаване на заявлението - 09.05.2021 г. С писмо изх.№ 01-122-2600/708 от 19.11.2019 г., дружеството е уведомено за извършената проверка, с отразени резултати в приложен към писмото доклад, и с указана възможност за възражения в 14–дневен срок. Дружеството е подало възражение с вх.№ 01-122-2600/708#1 от 09.12.2019 г., касаещо посочените като недопустими площи на основание чл.10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба №2/2018 г.), а именно опожарени площи от цитираните два БЗС в землището на с. Сливата. с доводи за липса на вина за опожаряването, съответно, че не следва да бъде санкционирано, съгласно чл. 32, 2 от Регламент № 1307/2013.
В отговор на възражението от ДФЗ е изпратено писмо изх.№ 01-122-2600/708 от 17.01.2020 г., с което жалбоподателя е уведомен за извършена проверка на място, при която е констатирано опожаряване на посочените парцели, съответно че същите са приети за недопустими за подпомагане за текущата стопанска година, на посоченото основание от Наредба № 2/2018 г., след което е издадено и оспореното Уведомително писмо изх. № 02- 120-2600/4524 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. В писмото, в табличен вид са посочени в колона 1 схема/мярка, в колона 2 искана сума, в колона 3 намаление и в колона 6 оторизирана сума, като същото е оспорено с жалбата в частта по колона 3 - отказано плащане по СЕПП в размер на 74 289.85 лева, СПП в размер на 58.98 лева и Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 22 318.33 лева.
В рамките на съдебното дирене съдът е разпитал и двама свидетели - охранителя В. В. и кмета на с. Сливата - Д. И., от които е установил, че действително процесните БЗС са опожарени, макар че дружеството е сключило договор за опазването им.
При тези данни, от правна страна съдът е приел, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при делегирани права на заместник изпълнителния директор на ДФЗ от изпълнителния директор, но в него не се съдържат мотиви - липсва посочване на фактически и правни основания и е материално незаконосъобразен. Съдът е посочил, че съдържащите се в табличен вид в акта данни, в това число и разясненията по колони - колони 2, 3 и 6 от таблица 1“Оторизирани суми в лева“ от уведомителното писмо, не могат да се приемат за мотиви, тъй като не са посочени констатации и фактически обстоятелства, от които да се установи размера на намаленията, посочени в писмото по всяка от заявените мерки за подпомагане. Съдържанието на уведомителното писмо – таблиците и разясненията към колоните, не може да установи и кои изисквания не са спазени от земеделския стопанин, съответно защо е санкциониран с намаление на финансовото подпомагане.
Съдът е отхвърлил като недопустимо излагането на мотивите към акта да се извърши от административния орган в хода на съдебното производство - в становището по жалбата с изх.№ 02-120-2600/4524#4 от 26.08.2021 г., като е посочил, че това становище не може да санира отсъствието на мотиви в акта, тъй като лишава адресата му от възможността да се защити, а съдът - да упражни ефективен съдебен контрол за законосъобразност. Мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаването му и неговото съобщаване чрез твърдения на страните или чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване. В Уведомителното писмо са посочени общо всички приложими норми, но от съдържанието му не може да бъде установено по безспорен и несъмнен начин какви точно фактически обстоятелства приема за установени органът във всеки конкретен случай, съответно кои разпоредби са нарушени. Като пример съдът е дал обясненията към колона 3 от Таблица 1 „Намаление” в което се отчитат: намаление на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверка на площи, заявени от повече от един кандидат, проверка на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХ; намаление на субсидията в случай когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка за корекция определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ №1306/2013 и чл. 8, пар.1 от Регламент /ЕС/ №1307/013 и линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква „а” от Регламент /ЕС/ №1307/2013г., намалено съгласно чл. 6, параграф 2, буква е, т.iii от Регламент за изпълнение /ЕС/ №809/2014 на Комисията, т. е. от съдържанието на акта не става ясно какво приема за установено за конкретните заявени площи органът, за да приложи санкциите. Жалбата, по която е образувано производството се гради на предположения, че намаленията са само по отношение на опожарените площи, което се опровергава от изложеното в становището на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в което се съдържат и доводи за недопустима/наддекларирана площ, санкционирана площ, както и сума на корекция за финансова дисциплина, за всяка от мерките, за което липсва конкретика в оспореното Уведомително писмо.
По тези доводи, съдът е отменил административния акт като незаконосъобразен – постановен в нарушение на изискванията за форма и при липса на фактически и правни основания, при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 4 АПК.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за спора доказателства и изводите му съответстват на установеното от същите. Правилно установеното от фактическа страна, съдът е субсумирал под приложимите правни норми, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения.
Правилно, с оглед доказателствата по делото, съдът е приел, че в обжалвания административен акт не са посочени конкретни фактически и правни основания за издаването му. Фактическите и правни основания за издаване на уведомителното писмо могат да се съдържат в същото в табличен вид, но в съответните колони и разяснения по същите следва да са посочени конкретните обстоятелства и относимите към същите правни основания. В случая, административният орган твърди, че мотивите се съдържат в данните в колони 2, 3 и 6 от таблица 1 "Оторизирани суми в лева" от уведомителното писмо, но правилно съдът е приел, че посоченото не изпълнява изискването за мотивираност на акта, тъй като липсва конкретизация относно обстоятелствата, които органът е счел, че нарушават конкретни нормативно установени правила, за да санкционира земеделския производител. Сумите, които е отказано да бъдат предоставени са посочени общо и не става ясно за кои имоти какви фактически основания са приети, съответно кои разпоредби са нарушени, за да бъде обосновано съответното намаление на финансовото подпомагане.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че мотивите се съдържат в документ от административната преписка, което е допустимо съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ВС ОСГК, тъй като са изложени в съпроводителното писмо, с което е препратена жалбата в съда. Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г., мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. От посоченото следва изводът, че подобно "препращане" е възможно до приключване на евентуалното обжалване по административен ред, но не и да се "допълва" акта с мотиви, едва след обжалването му по съдебен ред. Впрочем, в случая в оспорения административен акт, липсва препращане към други документи, съдържащи се в преписката по издаване на акта, поради което правилно съдът е приел, че липсата на конкретно посочени фактически основания и съответните на тях правни изводи, нарушава правото на защита на адресата на издадения акт, както и препятства съдебния контрол, и е недопустимо едва в хода на съдебното производство органът да установява съображенията си - фактически и правни, за издаване на обжалвания акт.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че макар в оспореното писмо да не са отразени конкретните парцели, които не отговарят на критериите за допустимост, това не се отразява на мотивировката на акта, тъй като жалбоподателят е бил запознат с конкретните съображения на органа чрез връчване на писмо от 19.11.2019, г., ведно с приложен към същото доклад, отразяващи резултатите от извършената проверка на място, която е установила недопустими площи - опожарени площи от цитираните БЗС, в землището на с. Сливата, т. е. мотивите се съдържат в документ от административната преписка.
Отново следва да се повтори, че липсва препращане в акта към документите от преписката, а и в обжалвания акт, както се признава и в касационната жалба са третирани и имоти/части от имоти за които е прието, намаление на финансирането поради невключване в окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., съответно суми за корекция за финансова дисциплина, за всяка от мерките, които са извън основанията за опожарени площи и за които правилно решаващият съд е приел, че липсва каквато и да е конкретика в оспореното Уведомително писмо.
Правилно съдът е извел законосъобразен извод за пороци на оспорения акт по чл. 146, т. 2 и 4 от АПК, съответно го е отменил и е върнал преписката на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Не са налице нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Не следва да бъдат присъждани разноски на ответника по касация, тъй като липсват доказателства за реално заплатени суми за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 513 от 06.12.2021 г., постановено по адм. дело № 390/2021 г. на Административен съд - Монтана.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА