О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 290

София, 23.05.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: Е. С.

Членове: И. П.

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1834 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника В. Н. М. срещу решение № 260060 от 14.04.2021г. по в. т.д.№ 471/2020г., постановено от Апелативен съд В., с което е потвърдено решението по т. д.№ 31/2019г. на ОС Шумен. Първоинстанционният съд е приел за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Строй груп-81“ЕООД [населено място], обл. Шумен, като издател, представлявано от управителя В. Н. М. и В. Н. М. като авалист, дължат солидарно на поемателя „Стройрент“ ЕООД, [населено място] сумата 61 474лв. по запис на заповед за същата сума, с дата на издаване 13.12.2017г., с падеж 12.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 04.10.2018г.

Касаторът въвежда довод, че обжалваният акт е недопустим, необоснован и „неоснователен“. Твърдението е, че в процеса са нарушени принципите на доказване, тъй като, при признание от двете страни, че се касае за договор за наем на строително оборудване, за който е подписан запис на заповед, касаторът поддържа, че е дължима единствено наемна цена в размер на 4 954.14лв. Поддържа се, че ищецът не установява какво е вземането му по каузалното правоотношение и защо е подписан процесният менителничен документ, както и не установява, че е собственик на липсващото оборудване, което е било предмет на договора за наем. Въведен е довод, че разпоредбата на чл. 15 от договора за наем на строително оборудване, предвиждаща задължение на наемателя да предостави един или няколко от следните видове обезпечения за обезпечаването на всички съществуващи и бъдещи задължения за наемна цена, стойност на оборудване, неустойки и др.: паричен депозит; банкова гаранция и запис на заповед по утвърден от наемателя образец, е нищожна и за тази нищожност съдът следи служебно. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно със запис на заповед да се обезпечават неустойки -неизискуеми вземания и чуждо имущество; че може да се обезпечи само задължението на наемателя за плащане на наемни вноски, но не и „скрити суми“. Според касатора обжалваното решение противоречи на решението по в. гр. д.№ 72/2020г. на ОС Перник и на изложените в последното съображения, че „участието на физическото лице при възникване на каузалното и менителничното правоотношение между издателя и поемателя подкрепя възражението за недобросъвестност на ищеца и за злоупотреба с право при използване на записа в производството по чл. 417 ГПК“. Поддържа, че в конкретния случай е налице също злоупотреба с право, тъй като ищецът е задължил физическото лице В. М. да подпише запис на заповед за търговски отношения между дружества, което е злоупотреба с право и накърнява добрите нрави. Счита, че неустойката е присъдена в противоречие с ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС. Поддържа, че обжалваното решение противоречи на решението по т. д.№ 672/2010г. на ІІ т. о. на ВКС, тъй като кредиторът не доказва съществуването на вземане, фактите, от които то произтича, а същевременно касаторът е доказал при признание на ищеца, че вземането е по договор за наем, по който се дължи сумата 4 954.14лв. Твърди, че в счетоводството на ищеца не е отразена сумата 61 474лв., следователно тя не е дължима на правно основание, същевременно, ако тази сума е стойността на цялото оборудване, се поддържа, че ответникът не е изразил воля да закупи този актив.

Касаторът иска допускане на касационното обжалване по въпроса: „Задължаването да подпише запис на заповед физическо лице (в качеството си на собственик на капитала) по търговски договор между търговско дружество, на което е собственик на капитала, и друго търговско дружество за да се обезпечи задължението на търговското дружество по договор за наем, злоупотреба ли е с право и накърнява ли добрите нрави по смисъла на разпоредбите на ГПК?“ Посочва се, че „съдебният спор е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото” и „се решава противоречиво от съдилищата”, пример за което е решението по в. гр. д.№ 72/2020г. на ОС Перник и решението по гр. д.№ 2996/2018г. на РС Бургас. Посочва се и, че обжалваното решение е в противоречие и с ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, тъй като клаузата за неустойка в договора за наем е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

За де се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е приела, че със записът на заповед от 13.12.2017г. за сумата 61 474лв., с падеж 12.01.2018г., издаден от „С. Г. - 81“ ЕООД и авалиран от В. М., едноличен собственик на капитала и управител на дружеството-издател, е редовен от външна страна и съдържа изискуемите в чл. 535 от ТЗ реквизити, както и че ответниците не са въвели абсолютни възражения срещу ценната книга. Поддържаните от въззивниците доводи в жалбата са за допуснато нарушение на принципите на доказване и твърдение, че при условията на главно и пълно доказване е следвало да бъде установено вземането по каузалното правоотношение; че по делото има признания и на двете страни, че записът на заповед е издаден за обезпечение на вземания по договор за наем, но действително дължимата по този договор сума е за наемна цена в размер на 4 954.14лв.; че сумата 61 474лв. е стойността на оборудването, предмет на наемния договор, която не се дължи от наемателя, тъй като волята на страните не е била да продата/закупят отдаденото под наем оборудване.; оспорвано е правото на собственост на ищеца върху оборудването и валидността на клаузата на чл. 15 от договора за наем като нищожна.

Въззивната инстанция е отделила като безспорна между страните обезпечителната функция на процесния запис на заповед по отношение на вземания на наемодателя „Стройрент“ ЕООД по договор за наем на оборудване № ДВ [ЕГН] от 13.12.2017г., в чл. 15 който е уговорено и издаване на запис на заповед от наемателя за обезпечение на всички задължения по договора за наем - наемна цена, стойност на оборудване неустойки, разноски и други.

Обсъдено е, че твърдяните от ищеца вземания по договора за наем, обезпечени с издадения запис на заповед са за: незаплатена наемна цена за периода от м. декември 2017г. до м. септември 2018г., съгласно издадени фактури, в общ размер на сумата 49 426.58лв.; за неустойка за забава в плащането на наемните цени по чл. 19 т. 4 от договора в общ размер на 11 054.13лв. и за неустойка за липса или погиване на оборудване по чл. 19 т. 2 от договора в общ размер на 13 269лв. Обсъдено е, че ответниците признават задължение за незаплатен наем в размер на 4 954.14лв. по договор за наем на строително оборудване от 13.12.2017г. и допълнително споразумение към него. Сумата 4 954.14лв. е посочена в допълнителното споразумение към договора за наем като наемна цена на предоставеното строително оборудване, дължима за периода 13.12.2017г.-12.10.2018г. при уговорка в чл. 6 от договора, че срокът му на действие е посочен в допълнителното споразумение или в издадена от наемодателя фактура.

Като безспорно е прието и сключването на писмен рамков договор за наем на строително оборудване от 13.12.2017г., по силата на който наемодателят предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя „С. Г. - 81“ ЕООД по негово искане строително оборудване, както и подписването на допълнително споразумение от 13.12.2017г., установяващо конкретно полученото строително оборудване по вид и количество. Обсъдено е, че ответниците не са оспорили ежемесечно издаваните от наемателя за ползваното оборудване фактури за наем за периода 21.12.2017г. до 27.09.2018г. като стойността на всяка от фактурите е определена с оглед конкретното количество на отделните артикули различно през отделните месеци и различното време на ползване на някои от тях. Акцентирано е и, че ответниците не са осигурили достъп до своето счетоводство на експерта, поради което експертиза за извършените от страна на ответното дружество счетоводни записвания не е изготвена, но по делото е установено, че „Строй груп-81“ е подало данъчни декларации, включващи издадените от наемодателя фактури до м. юли. Предвид процесуалното поведение на ответниците, които са създали пречка за събиране на доказателствата, е счетено, че то е приело и фактурите, издадени след този момент. Обсъдено е, че ответниците не са установили изпълнението на задълженията си за плащане на наемна цена, съответно не са установили и изпълнението на задължението си за връщане на полученото оборудване след срока, за който е издадена последната фактура за наем, поради което е прието за установено и задължението им за заплащане на неустойка по чл. 19.2 и чл. 19.4 от договора. Крайният извод е за доказано от ищеца съществуване на задължения на наемателя „С. Г. - 81“ ЕООД по договор за наем от 13.12.2017г.: за незаплатена наемна цена в размер на 49 426.58лв. и за договорни неустойки - за забава в плащането на наемната цена - 1 434.13лв. и за липсващо, невърнато строително оборудване в размер на 13 269лв., в общ размер на 74 129.71лв. и за недоказано от ответниците възражение за липса на задължение по каузалното правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед от 13.12.2017г. до размер на сумата по ценната книга.

Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо, а при така възпроизведените мотиви към обжалваното решение, очевидна е и невъзможността за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос.

Доводът, заложен във въпроса за злоупотреба с право и накърняване на добрите нрави чрез задължаването по силата на запис на заповед на физическото лице-собственик на капитала, да обезпечи задължението на търговското дружество по договор за наем, е въведен за първи път в настоящото производство. Въпрос, който не е включен в предмета на спора и по който съдилищата не са имали основание да се произнасят, не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния контрол, тъй като такъв въпрос няма характеристиката на обуславящ, а е хипотетичен. Позоваването на решението по в. гр. д.№ 72/2020г. на ОС Перник е неотносимо, тъй като даденото с него разрешение е при коренно различна фактическа обстановка (въпреки знанието на факта, че обезпеченото със записа на заповед договорно задължение на издателя е било погасено срочно и изцяло чрез плащане, ищецът недобросъвестно е пристъпил към искане за издаване на заповед за изпълнение за погасения дълг, злоупотребявайки по този начин с притежавания запис на заповед, а доказаната недобросъвестност и злоупотреба с право легитимират ответника - авалист да противопостави на ищеца - поемател произтичащите от каузалното правоотношение правопогасяващи възражения на издателя). Решението по гр. д. № 2996/2018г. на РС Бургас, на което касаторът се позовава като допълнителна предпоставка, е неприсъствено. В конкретния случай са разгледани и обсъдени въведените в предмета на спора противопоставените от съответника на касатора - издателя на ценната книга възражения, основани на каузалното отношение, като е счетено, че извън сумата 4 954.14лв., дължима наемна цена за оборудването за един месец (до 12.01.2018г.), ползването е продължило до 27.09.2018г., което е обусловило и възникване на отговорност за заплащане на неустойка за забава в плащането на наемната цена и за заплащане на неустойка за липсващо оборудване, обезпечени от процесната ценна книга.

Касаторът не е навел и доводи за нищожност на клаузите на неустойка (в касационната жалба не посочва дори коя от клаузите на договора - по чл. 19.2 или 19.4 визира), съответно не поставя и релевантен правен въпрос към твърдението си за противоречие на обжалваното решение с ТР №1/2009г. от 16.06.2010г. на ОСТК на ВКС.

Касационният довод за нищожност на разпоредбата на чл. 15 от наемния договор също не е обвързан с правен въпрос, а същевременно задължението на съда да следи служебно за нищожните клаузи, не е неограничено - ТР №1/2020г. от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС - нищожността следва да произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, а тезата на касатора, че записът на заповед не може да обезпечава бъдещи, неизискуеми вземания и поради това уговорката в договор, предвиждаща издаването му за обезпечаване на такива вземания е нищожна, не намира опора в закона.

При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват.

Разноски за производството не се присъждат, тъй като „Стройрент“ ЕООД не претендира такива.

По изложените съображения, съставът на ВКС, Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 260060 от 14.04.2021г. по в. т.д.№ 471/2020г., постановено от Апелативен съд В..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: