О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 324

Гр. София, 23.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 09.02.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 969/2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на[Фирма 2], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 13 от 11.01.2021 г. по в. т. д. № 2521/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1125 от 30.07.2020 г. по т. д. № 2626/2019 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VI-13 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу[Фирма 1] с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 60 962.65 лв. – заплатена от ищеца по фактура [ЕГН]/10.09.2019 г., при липса на основание, преизчислена цена на ел. енергия по констативен протокол за периода 26.04.2019 г. – 26.07.2019 г.

В жалбата се правят подробни оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отмяната му. Поддържа се, че ответникът е начислил недопустима корекция за непредоставени мрежови услуги. Моли се да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, който, тълкувайки нормите на чл. 2 т. 5 и т. 19 от Директива 2009/72/ЕО и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС, да даде отговор на следните въпроси: Допуска ли се мрежовият оператор да претендира пряко от потребителя заплащане на стойност на доставена, но неизмерена електрическа енергия, поради манипулация на средството за измерване, без да е доказана вината на потребителя – чл. 2 т. 5 и т. 19 от Директива 2009/72/ЕО, и може ли да се претендира такса, без да е предоставена съответната мрежова услуга. В случай, че съдът намери ПИКЕЕ за приложими се поддържа, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 50 ал. 2 от Правилата за извършване на оспорената корекция.

Като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. т. 1 и 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Има ли право на корекция електроразпределителното дружество по смисъла на чл. 104а ал. 2 т. 5 от ОУ вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ – да извършва корекция на сметки, основавайки се на разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ /2019 г./ и ако има право – то има ли това право дори и когато електроразпределителната мрежа не е негова собственост /т. е. когато не е изпълнило договора си за пренос и достъп до тази мрежа и не е предоставяло мрежови услуги за периода на корекцията/; 2/ Може ли да се претендират такси, вкл. и като корекция по ПИКЕЕ /2019 г./, за непредоставени услуги по съответната мрежа Средно и Високо напрежение, която е собствена на потребителя; 3/ Имат ли обратно действие ПИКЕЕ /2019 г./ и може ли корекционният период да обхваща времеви период преди влизането им в сила на 03.05.2019 г., доколкото вкл. и за периода преди 03.05.2019 г. се прилагат формалните правила за начисляване на квтч корекция и в пари; 4/ Дали изброените в чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ предпоставки следва да са изпълнени кумулативно, за да възникне правото на дружеството да коригира сметките на потребителите или всяка една от изброените води до корекция на сметките; Прилагат ли се правилата за корекция на сметка в случаите, когато липсва неизмерване извън класа на точност на СТИ или се прилагат във всички случаи, независимо дали има или няма неизмерване /пълно или частично/; 5/ Дължима ли е сума по корекционна фактура, без да е спазена процедурата, предвидена в ПИКЕЕ. Твърди се, че отговорът на поставените въпроси ще има съществено значение за уеднаквяване на съдебната практика, доколкото обжалваното решение противоречи на други влезли в сила съдебни решения в обратния смисъл /цитирани са актове на различни по степен съдилища/, както и на практика на ВКС от 2015 г.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните, относими към производството по чл. 288 ГПК, както и материалите по делото, констатира следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок на чл. 283 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на обжалване, поради което е допустима, но не са налице предпоставките на закона за допускане на касационна проверка.

Формулираните от касатора в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК въпроси не удовлетворяват едновременно общото селективно основание на чл. 280 ал. 1 ГПК и допълнителните такива по т. 1 и т. 3, по следните съображения:

Съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че ищецът е присъединен ползвател на електроразпределителната мрежа за собствения му обект - фабрика, както и че е заплатил процесната сума, за да не бъде преустановено електрозахранването на обекта му. От констативен протокол от 26.07.2019 г., представляващ основание за начисляване на спорната сума, както и от събраните по делото гласни доказателства, съдът е приел, че на посочената дата от служители на ответника и в присъствие на свидетел от Федерацията на потребителите и представител на МВР е извършена проверка за евентуално неточно измерване или неизмерване на ел. енергия. Констатирано е, че електромерът се намира в трафопост, находящ се в границите на имот на ищеца и обслужва единствено него, че липсва пломба на щита на електромерното табло и междинния клеморед на електромера, както и че са поставени допълнителни проводници /шунтове/ - 3 броя, респ. е установена промяна в схемата на свързване на измервателната група. Вследствие на горното е заключено, че при този начин на свързване доставяната до фабриката ел. енергия не се измерва от електромера. След премахване на шунтовете е установено, че електромерът работи в класа си на точност. В протокола е отразено присъствие на представители на ищеца, които са напуснали трафопоста след вписване на данните в протокола – обстоятелство, което се подкрепя от свидетелските показания. Заключението на вещото лице по назначената СТЕ потвърждава изводите от проверката, а именно – че обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната система, че констатираното в протокола монтиране на кабели извън утвърдената схема на свързване на електромера представлява промяна на схемата на свързване, както и че монтирането на шунтове води до невъзможност да бъде отчетена част от консумираната ел. енергия. От представените графици на товари за консумация на ел. енергия /преди и след датата на констативния протокол/ може да се направи извод, че за периодите след проверката и възстановяване на нормалното свързване консумираната от ищеца ел. енергия е значително завишена. Вещото лице е посочило също, че промяната в схемата на свързване не може да бъде установена при обикновено отчитане, т. к., за да забележи кабелите, лицето трябва да е специалист. Вещото лице е установило, че преизчислението е правилно извършено от ответника, при спазване на нормативно заложената електротехническа формула и при отчитане на действащите в периода цени.

От правна страна съдът е намерил, че към спора приложение намират ПИКЕЕ, в сила от 03.05.2019 г., които действат за в бъдеще. Проверката е осъществена след влизането на Правилата в сила и последните се явяват приложима нормативна уредба за отношенията между страните по повод действията на ответника по установяване на неточно измерване и начисление на цена за ел. енергия. Съдът е преценил, че операторът на мрежата е извършил проверката на средството за търговско измерване в съответствие с материалния закон – чл. 41 – чл. 48 ПИКЕЕ, съставен е протокол съгласно чл. 49 ПИКЕЕ и преизчислението е извършено при спазване правилото на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ. Съдът е посочил, че последната разпоредба отдава значение на неточното измерване / неизмерване като обективно състояние, без да отдава значение на причината за същото, като целта на нормативния акт е не да санкционира потребителя за виновното неизпълнение на договорни задължения, а да осигури измерване на енергията съобразно действително доставената такава. Съдът се е позовал на актуалната практика на ВКС по чл. 290 ГПК в този смисъл – решения по гр. д.№ 2991/2018 г. на III г. о., по т. д.№ 961/2016 г. на II т. о. и др., поради което е приел, че всички възражения на ищеца за липса на негово виновно поведение са неоснователни. Независимо от това съдът е подкрепил и извода на първата инстанция за неоснователност на същите възражения, мотивиран с местоположението на конкретното СТИ в имота на ищеца и невъзможността достъп до него да имат трети лица, които да се намесят в схемата на свързване. Съдът е формирал и извод, че са налице изискванията на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ преизчислението да се извърши в посочения в същата норма 3-месечен срок. На последно място съдът е обсъдил и разпоредбата на чл. 56 ал. 2 ПИКЕЕ, въз основа на която е приел, че именно операторът на електроразпределителната мрежа е субектът, в чиято полза възниква вземането за сумата на преизчислението, като разрешението в поднормативния акт е съответно на актуалната нормативна уредба и задължението на мрежовия оператор да поема загубите на електрическа енергия по мрежата, в които се включва и потребената, но неотчетена ел. енергия по причина промяна на схемата на свързване в СТИ.

При така формираната воля на въззивния съд при разрешаването на спора, напълно неотносими – поради необсъждането им от съда - са въпросите на касатора, дали електроразпределителното дружество има право да извършва корекции, когато мрежата не е негова собственост /част 2 на въпрос № 1/ и дали могат да се претендират такси под формата на корекция по ПИКЕЕ за непредоставени услуги по мрежа, собственост на потребителя /въпрос № 2/. Съдът не се е произнасял изрично и по въпрос 4 – кумулативно изискуеми ли са предпоставките на чл. 50 ал. 2 ПИКЕЕ, доколкото разпоредбата е ясна и е съответно приложена, въз основа на заключението на вещото лице, което категорично е посочило, че намесата в схемата на свързване е довела до невъзможност да бъде отчетена част от консумираната енергия. Не съответства на изразената в решението правораздавателна воля и въпрос № 5 – дължима ли е сумата по корекционна фактура, без да е спазена предвидената в ПИКЕЕ процедура, тъй като съдът е обосновал извод за спазване на всички приложими разпоредби на ПИКЕЕ от страна на ответника.

За да удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280 ал. 1 ГПК, въпросите, по които може да се допусне касационно обжалване, следва да са правни, да са включени в спорния предмет и да са обусловили решаващата правна воля на съда за крайния резултат по спора, но не и правилността на решението /последната е релевантна за производството по чл. 288 ГПК само в хипотезата на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/. Следователно като правни въпроси, по които е даден отговор в обжалваното решение и които имат значение за изхода от спора, могат да се квалифицират само тези, отнасящи се към правото на електроразпределителното дружество да извършва корекция по ПИКЕЕ и за действието на Правилата във времето.

По посочените въпроси /част 1 на въпрос 1 и въпрос 3/ касаторът не обосновава наличието на допълнителните основания за достъп до касация – нито сочи практика на ВКС по чл. 290 ГПК, на която въззивното решение да противоречи, нито обосновава приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по начина, разяснен със задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Само твърдението, че липсва практика на касационната инстанция, не удовлетворява изискването да се изложат доводи, защо отговорът на въпросите ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а основанието - въпросите да се решават противоречиво от съдилищата, отпадна с изменението на разпоредбата на чл. 280 ГПК /обн. в ДВ, бр. 86/2017 г./.

С оглед гореизложеното, искането за допускане на въззивното решение до касационна проверка се преценява като неоснователно.

Неоснователно е и искането по чл. 628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз, но не само поради това, че жалбата не подлежи на разглеждане по същество. Директива 2009/72/ЕО е надлежно транспонирана и идентични разпоредби на тези, чието тълкуване се претендира, се съдържат в ЗЕ, а Директива 2011/83/ЕС е неприложима към спорното правоотношение.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 13 от 11.01.2021 г. по в. т. д. № 2521/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: