Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

гр. София, 20 май 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

Е. К.

при участието на секретаря М. П. и прокурора от ВКП Т. К. изслуша докладваното от съдия Х. М. н. д. № 271 /2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпило искане от С. И. А., чрез защитника му – адвокат Д., за възобновяване на наказателното производство по в. н.о. х.д. № 220/2021 г., по описа на Окръжен съд – Варна. В искането се сочи, че въззивната присъда по това дело е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се претендира за нейната отмяна и възобновяване на въззивното съдебно производство.

В съдебно заседание пред ВКС С. А. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват.

Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване и пледира за оставянето му без уважение.

Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като прецени доводите на страните и материалите събрани по делото, намери за установено следното:

С присъда № 14/08.12.2020 г., постановена по н. о.х. д. № 260/2020 г., по описа на Районен съд – Девня, подсъдимият С. И. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

С въззивна присъда № 24/ 25.03.2021 г., постановена по в. н.о. х.д. № 229/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, първоинстанционната присъда е отменена, подсъдимият С. И. А. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като на основание чл. 305, ал. 6, вр. с чл. 301 от НПК за извършено административно нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от една година.

Подсъдимият останал недоволен от въззивната присъда и подал до ВКС касационна жалба срещу въззивната присъда.

С разпореждане № 475/14.04.2021 г., постановено по в. н.о. х.д. № 220/2021 г., съдията – докладчик върнал на подсъдимия касационната жалба на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК, като приел, че актът на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване. Посоченото разпореждане е обжалвано от подсъдимия пред ВКС, който с определение № 79/21.06.2021 г., постановено по н. д. № 500/2021 г., НК, ІІ н. о. го оставил в сила.

При така установените факти, настоящият съдебен състав намира направеното искане за възобновяване на наказателното производство за недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК на проверка по реда на възобновяването подлежат влезлите в сила присъди и решения. По аргумент от нормата на чл. 424, ал. 2, вр. с ал. 1 от НПК, когато тези актове са нови присъди, постановени от районен или окръжен съд като въззивна инстанция, по искането за възобновяване е компетентен да се произнесе ВКС. В този смисъл искането правилно е адресирано до ВКС, тъй като се отнася за производство, по което ОС – Варна е постановил нова присъда. Искането за възобновяване обаче не е подадено от лице оправомощено да стори това.

Правомощие да поиска възобновяване на наказателни производства, приключили с влезли в сила присъди или решения, има прокурора - окръжният, военният, главният прокурор или европейският делегиран прокурор – чл. 420, ал. 1 от НПК, както и осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК – чл. 420, ал. 2 от НПК. Законодателят изрично е изключил от кръга на оправомощените да искат възобновяване на наказателното производство, лицата, които на основание чл. 78а от НК са признати за виновни в извършване на престъпление, но са освободени от наказателна отговорност и са им наложени административни санкции. Логиката е, че спрямо тези лица е приложена по – леката по интензитет държавна принуда, чрез реализиране на административнонаказателна, а не на наказателна отговорност. При това деянието запазва престъпния си характер, като деецът се признава за виновен в неговото извършване, но му се налага административно наказание.

С присъдите или решенията, с които се прилага разпоредбата на чл. 305, ал. 6 , вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК, съдът изцяло оправдава подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение, приемайки, че деянието не е престъпление, като налага на дееца административно наказание, ако проявата се наказва по административен ред в предвидените в особената част на НК случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. Лицата, на които по реда на чл. 305, ал. 6 от НПК са наложени административни наказания за осъществени от тях административни нарушения, нямат качеството на „осъдени за престъпление от общ характер“ по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК, тъй като изцяло са оправдани по обвинението да са извършили такова. Основание за прилагане на административната отговорност в тези случаи е осъществяването на административно нарушение, чиято степен на обществена опасност е значително по-ниска от тази на престъплението, като упражнената спрямо извършителя държавна принуда е със съществено по – нисък интензитет от наказателната отговорност. Поради това, макар да не са посочени изрично като изключение в разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от НПК, тези лица, наред с освободените от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, също не са процесуално легитимирани да искат възобновяване на наказателното производство. Възобновяване на производствата, приключили с влезли в сила присъди или решения, с които е приложена нормата на чл. 305, ал. 6 от НПК, може да бъде поискано единствено от съответния прокурор по чл. 420, ал. 1 от НПК.

В настоящия случай с постановената въззивна присъда ОС – Варна е оправдал С. А. по обвинението за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и на основание чл. 305, ал. 6 от НПК му е наложил административни наказания за извършено административно нарушение - по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Въззивният съд е приел, че проявата на дееца не е престъпна, а представлява административно нарушение, поради което е санкционирал същия с предвидените в специалния закон административни наказания. Следователно, А. не е „осъден за престъпление от общ характер“ по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК и поради това не е оправомощен да прави искане за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 от НПК.

С оглед на изложените съображения, искането за възобновяване е недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а настоящото съдебно производство да бъде прекратено.

Воден от горното, ВКС, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подаденото от С. И. А., чрез защитника му – адвокат Д., искане за възобновяване на наказателното производство по в. н.о. х.д. № 220/2021 г., по описа на Окръжен съд – Варна.

ПРЕКРАТЯВА настоящото съдебно производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.