О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
[населено място], 20.05.2022
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№768/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. Ч., чрез адв. К. М., срещу определение №662/27.10.2021г. по т. д.№1023/21г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлена подадената от него частна жалба вх.№15853/08.09.2021г. срещу определение №401/30.07.2021г. по т. д.№1188/21г. по описа на СГС, с което, по реда на чл. 248 ГПК, съдът е отказал да измени решението си, като му присъди направените в производството пред него разноски.
В частната касационна жалба е наведено оплакване за неправилност и немотивираност на атакувания съдебен акт по съображения, че съдът е тълкувал превратно нормата на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Прави се искане за отмяна на въззивното определение и за допълване на решението. Претендират се разноски за настоящото производство.
Искането си за допускане на обжалвания съдебен акт до контрол по същество в касационното производство частният касатор е обосновал с приложението на предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №60454/07.12.21г. по ч. т.д.№2445/21г. на II т. о. на ВКС и определение №60435/01.12.21г. по ч. т.д.№1915/21г. на I т. о. на ВКС. Цитирайки редица определения на апелативни съдилища в страната, с които се присъждат разноски за производството по обжалване на откази за вписване на Агенцията по вписвания, частният касатор счита, че следва да се изясни въпросът “кое кара съдиите във ВКС...