О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 214

София, 19.05.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 4971 /2021 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Е. М. против решение № 264846 поправено с решение № 265783 от 16.09.2021 г., двете постановени по гр. д.№ 14364/2019 г. на Софийски градски съд, с коeто е потвърдено решение № 122565 от 23.05.2019 г. по гр. д.№ 20262/2015 г. на Софийски РС, в частта му, с която е уважен предявеният насрещен иск от В. Д. М. с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено по отношение на касатора, че договор за дарение, сключен с нот. акт № 137, т. 1 от 07.11.2006 г. на нотариус Л.З., с който Е. Н. К.-М. е дарила на В. Д. М. апартамент, находящ се в [населено място], район „В.“, [улица], на трети етаж, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, антре, клозет и килер, заедно с припадащото му се таванско помещение, изба и 250/5363 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, съставляващо УПИ .... от кв. ....е привиден и, че прикрива действителна сделка между страните – покупко-продажба. Със същото решение поради това е отхвърлен иска за делба за този апартамент.

В касационната жалба се навеждат доводи за. неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 17, ал. 2 ЗЗД поради това, че касаторът е трето лице и по отношение на него симулативната сделка е действителна и за нарушение на процесуалните правила, защото съдът не е обсъдил правилно доказателствата.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като без да е поставен конкретен въпрос, се твърди противоречие със съдебната практика – решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д.№ 1060/2014 г. на І гр. о. и ТР № 1/3013 г. на ОСГТК относно задълженията на въззивната инстанция да обсъди доказателствата и да изведе самостоятелни изводи от тях. Друг въпрос не е формулиран, но се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с чл. 17, ал. 2 ЗЗД, защото не е отчетено, че касатора е трето лице.

Ответникът по касация В. Д. М. оспорва допускането до касационен контрол, тъй като няма формулиран въпрос, решението не е постановено в противоречие с цитираното тълкувателно и казуално решение и нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е неприложима.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Касаторът Д. Е. М. е предявил иск за делба против В. Д. М. за четири имоти, единия от които е апартамента, в [населено място], на [улица], като е поискал дарението на този апартамент от баба му Е. Н. К.-М. на ответника /неин син/ да бъде намалено за възстановяване на запазената му част. Ответникът В. Д. М. е предявил насрещен иск за разкриване на относителна симулация, като се признае за установено, че сделката дарение е привидна и поради това нищожна и се установяване, че тя прикрива действителна сделка покупко-продажба. В подкрепа на това твърдение е представил две разписки и н. а. № 39, т. 1 от 14.05.2003 г. От представените доказателства се установява, че на 09.05.2003 г. той е дал на Т. Н. К. /брат на майка му/ сумата 15 000 щ. д., които съставляват половината от стойността на апартамента на [улица] /съсобствен между майка му Е. К. и вуйчо му Т. К./. С н. а. № ..... г. Т. К. продава на майка му своята 1/2 ид. ч. от апартамента. Видно от разписка от 27.06.2003 г., Е. К. е получила от сина си В. Д. сумата 15 000 щ. д., която съставлява половината от стойността на апартамента на същия адрес и с нот. акт № 137, т. 1 от 07.11.2006 г. на нотариус Л.З., тя му продава целия апартамент. Разписките не са оспорени относно автентичност и достоверна дата. Такава се доказва поне към датата на смъртта на Е. К., настъпила на 16.04.2014 г., а иска е предявен на 15.04.2015 г. Допуснати са и гласни доказателства. Разпитаните свидетели също установяват, че за апартамента, В. Д. е дал пари на вуйчо си и на майка си и, че сделката е оформена като дарение, за да не придобие права съпругата му.

За да потвърди решението на РС в тази част, въззивната инстанция, след анализ какво представлява симулацията, как се доказва и какви са законовите възможности на наследниците да я разкрият, е приела, че е симулативността на дарението е доказана, както и действителността на прикритата сделка покупко-продажба, че са допустими свидетелски показания, съгласно чл. 165, ал. 2 ГПК, когато наследник, който не е бил страна по сделката се опитва да докаже симулация. В случая обаче страна по сделката прави твърдение за симулация, представя разписките като начало на писмено доказателство и установява симулацията и действителността на прикритата сделка освен с тях и със свидетелски показания.

В изложението не са формулирани изрични въпроси, което е достатъчно, съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС да не се допуска касационно обжалване.

Не кореспондира на мотивите на обжалваното решение твърдението, че не са обсъдени събраните, относими към спора по насрещния иск доказателства, т. е., че решението е постановено в противоречие със съдебната практика по чл. 235, ал. 2 ГПК. С ТР № 1/1013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че въззивната инстанция при действието на новия ГПК следва да обсъди събраните доказателства във връзка с наведените оплаквания във въззивната жалба, като направи самостоятелни изводи от тях. Това изискване е изпълнено от въззивния съд и този извод не се опровергава от факта, че доводите във възивната жалба са приети за неоснователни.

С цитираното от касатора решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д.№ 1060/2014 г. на ВКС, І гр. о., на което твърди, че противоречи обжалваното решение, е даден положителен отговор на въпроса: длъжен ли е съдът да се произнесе по всички заявени доводи и възражения на страните. С въззивната жалба, Д. М. е твърдял, че симулативните договори са нищожни само в отношенията между страните и това била относителна действителност, като се позовава на чл. 17, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. Макар да не е формулиран изрично въпрос във връзка с приложението на тези текстове, в изложението се твърди и се иска допускане до касация по приложението им.

Нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е неприложима по отношение на наследник. Тя защитава третите лица, които са придобили права добросъвестно от привидния собственик преди да е вписана исковата молба за разкриване на симулацията. Придобиването следва да е с подлежащ на вписване акт от преобретателя по привидната сделка. Запазени са правата на този, който придобива от привидния собственик – той е трето лице и запазва правата си независимо, че привидната сделка е нищожна, т. е. че праводателя му не е собственик. Това е случай на фингирано правоприемство, което произтича от изрично предвиденото в закона защитно действие на вписването с нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Нормата не намира никакво приложение по отношение на наследник на прехвърлител по привидна сделка, прикриваща действителна прехвърлителна сделка. В правото няма понятие относителна действителност и относителна нищожност. Така поради това, че нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е неприложима по отношение на касатора и не определя крайния изход от спора, по приложението на този текст, не се допуска касационно обжалване. Касаторът не е кредитор на преобретателя по дарението, поради което е неприложима и нормата на чл. 17, ал. 3 ЗЗД .

В обобщение не е налице наведеното основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 264846, поправено с решение № 265783 от 16.09.2021 г., двете постановени по гр. д.№ 14364/2019 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Д. Е. М..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: