Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

гр.София, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д.№ 834 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Н. Г. М. чрез адвокат Н. П. от АК-С. срещу решение № 211/10.12.2019 г. по в. гр. д. № 535/2019 г. на Окръжен съд Сливен, с което се потвърждава решение № 1366 от 23.11.2018 г. поправено с решение от 16.08.2019 г. по гр. д. № 64/2018 г. на Районен съд Сливен и е отхвърлен като погасен по давност предявения от Н. Г. М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 212, ал. 5, т. 2, пр. 2 ЗМВР (обн. ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г., отм. с ДВ бр. 17 от 24.02.2006 г.), съответно чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. 2 ЗМВР (обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г.), вр. с чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, да се признае за установено по отношение на ответника правото на компенсация с допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие в периода от 25.02.2003 г. до 30.06.2013 г.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, дали правото на допълнителен платен отпуск за положен извънреден труд от държавните служители, които осъществяват дейности по изпълнение...