Производство по чл. 135, ал. 5 от АПК.

Образувано е по спор между Софийския градски съд (СГС) и Административния съд София-град (АССГ) относно подсъдността на правния спор, повдигнат с искова молба с вх. № 18722/18.06.2019 г., подадена от „Куадрига“ ЕООД срещу Българската народна банка (БНБ) и Народното събрание (НС). С исковата молба е предявен иск за осъждане на двамата ответници БНБ и НС солидарно да заплатят на ищеца сумата 2 926 100 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, причинени от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС).

Исковата молба е била подадена в Административния съд – София-град (АССГ), който с определение № 776/03.02.2021 г. по адм. д. № 6792/2019 г. е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на СГС. В мотивите към определението си АССГ е изложил съображения, че отговорността на държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 2в (нов – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) от ЗОДОВ, които разпоредби са приложими в случая с оглед процесуалния им характер. Компетентността е разделена между общите и административните съдилища, съобразно дейността, от която се твърди, че са причинени вредите – когато се твърдят нарушения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, исковете се разглеждат по реда на АПК и са подсъдни на административния съд – чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ; за всички останали случаи компетентен е общият съд – чл. 2в, ал. 1, т. 2. от ЗОДОВ. Случаите на колизия са уредени в чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ – компетентността е за административния съд, ако се твърдят вреди, причинени при или по повод на административна дейност. АССГ е изтъкнал, че в случая ищецът поддържа, че вредите произтичат от действия и бездействия на повече от един държавен орган – НС и БНБ, без да може да се направи отчетливо разграничение и да се установи степента на допринасяне от ответниците към вредоносния резултат. Намерил е, че исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС във връзка със законодателната дейност на НС не са подсъдни на административните съдилища, в какъвто смисъл е било отхвърлено предложение за изменение на ЗОДОВ (в тази връзка АССГ се е позовал на определение № 20/25.06.2020г. по гр. д. № 7/2020 г. на смесен 5-чл. с-в на ВКС и ВАС). Съдът е изтъкнал също, че дружеството-ищец претендира, че правата му произтичат от договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 19.01.2018 г., с който „Б. Б“ ЕООД му е прехвърлило вземанията си към „Корпоративна търговска банка (КТБ)“ АД, а правата на дружеството-цедент произтичат от договор за финансов мениджмънт от 01.06.2012 г., с който на Р. А. е възложено управление на средства в размер 3 000 000 лв., въз основа на който последният е сключил рамков договор за платежни услуги с „КТБ“ АД. Според АССГ, обстоятелството, че исковата претенция е основана и на тези договорни правоотношения, както и насочването срещу НС, определят подсъдност на иска пред общия съд. АССГ е посочил, че с решение от 04.10.2018 г. по дело С-571/2016 на СЕС е призната отговорността на БНБ като национален надзорен орган, но е намерил, че само това обстоятелство не е достатъчно за обосноваване на подсъдността по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка съдът отново се е позовал на определение № 20/25.06.2020г. по гр. д. № 7/2020 г. на смесен 5-чл. с-в на ВКС и ВАС, като е приел, че в случая не са налице предпоставките за определяне подсъдността на спора по правилото на чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, изтъквайки, че ищецът не твърди процесните вреди да са причинени изцяло или преобладаващо от административната дейност на БНБ или от проявлението на юридически факти, обуславящи възникване, изменение или прекратяване на административно правоотношение; а напротив – твърди се невъзможност за разграничение между вредоносната дейност и съпричиняването на вредоносния резултат, при наличие на изцяло договорни правоотношения.

Пред СГС е образувано гр. д. № 1802/2021 г., по което в открито съдебно заседание от 12.04.2022 е постановено определение, с което е повдигнат спорът за подсъдност. В мотивите към определението си СГС е посочил, че с определение № 1/25.03.2021 г. по тълк. дело № 2/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и I-ва II-ра колегия на ВАС е отклонено искането за постановяване на тълкувателно постановление по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?“, какъвто е и искът по настоящото дело. СГС е изтъкнал, че в мотивите към това определение е прието, че на 29.11.2019 г. е обнародвано изменението на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), както и че в новия чл. 2в са посочени както компетентните съдилища, така и реда за разглеждане на делата. Съдът е изтъкнал, че същевременно в § 6, ал. 1 от ПЗР на този ЗИД на ЗОДОВ е предвидено, че законът се прилага по искови молби, подадени след влизането му в сила, а съгласно в § 6, ал. 2, неприключилите до влизането в сила на закона производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. По тези съображения градският съд е намерил, че разпоредбите на чл. 2в от ЗОДОВ са неприложими по настоящото дело, тъй като исковата молба е депозирана пред АССГ на 18.06.2019 г. СГС е съобразил също и тълкувателно постановление (ТП) № 1/29.09.2016 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и I-ва II-ра колегия на ВАС, съгласно което, постановен съдебен акт при нарушение правилата за разпределение на делата между гражданските и административните съдилищата, е недопустим.

Настоящият смесен петчленен съдебен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, повдигнат с исковата молба с вх. № 18722/18.06.2019 г., подадена от „Куадрига“ ЕООД срещу БНБ и НС, е АССГ, като съображенията за този извод са следните:

С исковата молба е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от нарушения на правото на ЕС, като се претендира солидарна отговорност на ответниците БНБ и НС. Съгласно подробните твърдения и доводи в исковата молба и уточнението, увреждащите нарушения на правото на ЕС са извършени чрез действия и бездействия при осъществяването на законодателната дейност на НС (нехармонизиране на националното законодателство с европейското такова при изменения на ЗКИ и извънредно законодателство с ретроактивно действие при изменение на ЗБН) и при осъществяването на надзорната дейност на БНБ (неупражняване на надзорните функции по отношение на „КТБ“ АД), по отношение на която надзорна дейност в актуалната съдебна практика няма съмнение, че е административна дейност на публичен държавен орган.

Преди ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) в националното законодателство не беше изрично уредена подсъдността на делата по исковете за отговорността на държавата и на нейни органи за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, поради което – при липса на ясни критерии, в съдебната практика съществуваше противоречие по този въпрос, съответно – и по въпроса относно процесуалния ред за разглеждането на тези дела. С това законодателно изменение беше установен ясен критерий, а именно: когато увреждащото нарушение е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища (включително на ВАС), делото е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК (чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ); а във всички останали случаи (включително когато увреждащото нарушение е извършено при осъществяване на законодателната дейност на НС) делото е подсъдно на съответния общ (граждански) съд и се разглежда по реда на ГПК (чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ); като във всички случаи са приложими особените процесуалноправни разпоредби и тези относно държавните такси и разноските на специалния ЗОДОВ. Със същото законодателно изменение – чл. 4, ал. 2 (нова) от ЗОДОВ изрично в специалния закон беше уредена и солидарната отговорност (дотогава се прилагаше общата разпоредба на чл. 53 от ЗЗД); съответно – законодателят уреди в чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ и колизионната хипотеза, при която ответниците са няколко и твърдените от ищеца техни увреждащи нарушения на правото на ЕС попадат едновременно и в двете хипотези по т. 1 и по т. 2 на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, т. е. – поне едно от твърдените увреждащи нарушения е извършено от някой от ответниците (юридически лица – държавни органи) при или по повод изпълнение на негова административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища; в тези случаи, съгласно чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, делото също е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК.

Съгласно изричната преходна разпоредба на § 6, ал. 1 от ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), горните нови (и вече ясни) правила се прилагат само по делата, образувани по искови молби, подадени след влизането на закона в сила. Доколкото обаче преди влизането в сила на този нов закон липсваше яснота и съществуваше противоречие в съдебната практика относно процесуалния ред, по който да се разглеждат делата по исковете за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, тези нови правила са приложими и по отношение на заварените дела. Относно подсъдността на заварените дела обаче също е налице изрична преходна разпоредба – § 6, ал. 2 от ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), съгласно която, производствата по тях се довършват от съдилищата, пред които са висящи (включително при последвало въззивно и касационно обжалване). В случая исковата молба е подадена на 18.06.2019 г. в АССГ, т. е. – преди влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), и към момента на влизането му в сила делото е било висящо пред АССГ, тъй като определението за изпращането му на СГС е постановено едва на 03.02.2021 г.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа правния спор, повдигнат с исковата молба с вх. № 18722/18.06.2019 г., подадена от „Куадрига“ ЕООД срещу Българската народна банка и Народното събрание, е Административният съд – София-град.

ИЗПРАЩА делото на Административния съд – София-град за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от определението да се изпратят на страните и на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

3.

4.