Върховен касационен съд, I т. о., определение по ч. т. д. № 2411/2020 г., стр. 3/3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 179София, 28.04.2021 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2411 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца В. И. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното определение на Софийски градски съд, с което производството по предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Видин, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с оглед предмета си предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. се обхваща от специалната норма на чл. 115, ал. 2 ГПК, изключваща общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК и допускаща и служебно произнасяне на съда по местната подсъдност, което правомощие първоинстанционният съд е упражнил с обжалваното по въззивен ред определение.

Намерил е за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не му е предоставил възможност за избор с оглед предвидените в чл. 115, ал. 2 алтернативи, като е приел, че в случая такъв избор не е възможен, доколкото мястото на настъпване на процесното застрахователно събитие в чужбина в конкретния случай изключва тази алтернатива.

Отхвърлил е и довода за необходимост от приложение по аналогия на правилото по чл. 362 КТ, като е посочил, че отсъстват сновна предпоставка за правоприложение по аналогия, тъй...