Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „ПАМПОРОВО“ АД, град Смолян, представлявано от М. В. Б., подадена чрез адвокат Н. Л., срещу решение № 20249 от 21.07.2020 г. по в. гр. д. № 168/2020 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 13/30.01.2020 г. по гр. д.№ 106/2020 г. на Районен съд – Чепеларе. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на И. Т. Л. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 10 381.98 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения й недвижим имот, за периода от 20.07.2017 г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата.

Въззивният съд е приел, че според твърденията на ищцата с договори 2007 г. и 2008 г. е учредила в полза на ответника по иска право на прокарване и изграждане на техническо съоръжение - седалков лифт и преминаването му през имота; съответно – право на прокарване и преминаване през имота на ски-писта по трасето [населено място] - връх „С.“ срещу заплащане на ползването за всеки месец. След изтичането на сроковете на договорите на 19 юли 2017 г. и до завеждане на делото ответникът продължава да упражнява посочените действия върху имота и, въпреки, че е изтекъл срокът и основанието е отпаднало, без да и заплаща възнаграждение. Въпреки множеството покани от ищцата до ответника за уреждане на взаимоотношенията им, от 20 юли 2017 г. до завеждане на делото за прокарването и ползването на въжената линия и ски-пистата не е плащано на ищцата възнаграждение от ответника. Така ответникът лишава ищцата от правата, които има върху имота, поради което и дължи обезщетение в размер на средномесечната пазарна наемна цена. В същото време ответникът извършва търговска дейност и реализира приходи от дейността, като се посочват публикуваните в Търговския регистър данни от финансовия отчет за приходите на дружеството за 2017 г. /13 915 000 лв./ и 2018 г. /15 706 000 лв./, в които се наблюдава ръст от около 12, 9% Според ищцата има обедняване/ в размер на средномесечната пазарна наемна цена/, тъй като не получава престация от ответника за прокарване и ползване от него на въжената линия и ски-пистата в имота и, а ответникът се обогатява за нейна сметка от дейността си, за която се нуждае от прокарването и преминаването през имота на пистата и лифта. Ползването на лифта и пистата целогодишно я лишават от възможността да упражнява правото и на собственост и да извлича облаги и плодове от целия имот, а не само върху реално заетата част. Причина за това е и въздействието върху имота от отъпкването на терена, преминаването на хора и машини, обработващи пистата и поддържащи лифта.

По делото е установено, че ответникът е собственик и оператор на цялата ски зона /чл. 153 и т. 89 от §1 на ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) и чл. 5, ал. 1 от Наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Р. Б и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите/ в курортен комплекс Пампорово. Дружеството е лице по смисъла на чл. 157, ал. 1 от същия закон. То осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически услуги по т. 70 от §1 на ЗТ в туристически обекти по смисъла на чл. 153, ал. 1 и ал. 2 ЗТ. От годишния доклад за дейността на дружеството за 2018 г., публикуван в Търговския регистър през м. март 2019 г., е видно, че основно значение за дейността на дружеството има зимният ски-туризъм. Основният продукт, който предоставя на клиентите си, е зимна ски-ваканция. Дружеството притежава, оперира и поддържа всички активи, необходими за развитието на един зимен курорт, а именно: собственик е на инфраструктурата от въжени линии в к. к. Пампорово, състояща се от влекове и лифтове, поддържа и обработва ски-пистите в курортния комплекс, с обща дължина от 37 км, основен притежател е на няколко големи ски-гардероба в комплекса и държи най-голям дял от пазара на услуги, представяни от ски-училищата в комплекса. От гледна точка на предоставянето на ски-услуги най-голямо значение има продажбата на билети и карти за лифтовете. Делът на приходите от продажби от пътническите въжени линии /лифтове и влекове/ в общите приходи за 2018 г. е 65, 61 %, а през 2017 г. – 67, 67 %. Абсолютната стойност на тези приходи за 2018 г. е 10 148 000 лв., а за 2017 г. – 9 246 000 лв.

Със заповед № 233/29.08.2007 г. на кмета на община Смолян е одобрен подробен устройствен план-парцеларен план на обект: „Писти КК Пампорово-в.С.-с.Стойките, в обхвата на ЕКААТЕ 69345, като пистите започват в имот с кадастрален № 18.10-Горна лифтова станция и завършват в поземлени е имоти с кадастрални номер № 10.71 и № 10.73-Д. Със заповед № 311/14.12.2007 г. на кмета на община Смолян на осн. чл. 129, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 124, ал. 3 и чл. 59, ал. 1 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план – парцеларен план за обект „Лифт КК Пампорово-в.С.-с.Стойките, преминаващ през земеделски и горски територии в землището на [населено място] по червено и синьо нанесеното на приложената към заповедта скица. В заповедта е посочено, че се издава и въз основа на решение № 11 от 06.12.2007 г. на Министерството на земеделието и продоволствието за промяна предназначение на земеделска земя за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране Областна дирекция „Земеделие и гори“-Смолян, Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, чл. 22, ал. 1 ЗОЗЗ, чл. 32, ал. 1 ППЗОЗЗ, Писмо с изх.№ 27-367 от 05.06.2007 г. на МЗГ-НУГ, чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и решение № 1.11 от Протокол № 13 от 04.04.2007 г. на Общинския експертен съвет по устройство на територията. От тази заповед и скицата към нея става ясно, че частта с площ 645 кв. м. от имота на ищцата с кратък идентификатор 9.704, която попада в парцеларния план на лифта, вече не е земеделска земя, тъй като предназначението и променено по реда на ЗОЗЗ.

Дори да липсваше промяна на предназначението на земята от земеделска в неземеделска, в продължение на 10 години действат сключените между страните по делото договори от 19.07.2007 г. – за частта от ищцовия имот, която попада в сервитута на лифта, и от 17.10.2008 г. – за частта, която попада в ски-пистата. Размерите на цените и естеството на обектите и съоръженията, описани в двата договора, водят до извод, че те са определени не като цени за наемане на земеделска земя, а за преминаване върху земната площ на туристически обект, какъвто представлява ски-пистата /съгл. чл. 3, ал. 2, т. 4 и т. 51 на §1 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА)/, както и за прокарване и преминаване на специфичното съоръжение /лифтът/ с обслужващия го терен, като лифтът, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА), представлява прилежащо към ски писта съоръжение. Ответното дружество е лицето, което стопанисва пистата и лифта като части от ски-зоната Пампорово-Мечи чал, и е собственик на лифтовото съоръжение. То очевидно не произвежда земеделска продукция, а осъществява дейност по предоставяне на туристически услуги, основна част от които е ползването на ски-пистите и лифтовете. Независимо дали е собственик на ски-пистата, която минава през имота на ищцата, ответното дружество, като лице по чл. 157, ал. 1 ЗТ, получава печалбата от експлоатирането на лифта и ски-пистата/което не се оспорва и е видно от посочения доклад за дейността/, които не биха били изградени и ползвани, ако не са свързани едно с друго, т. е., те са тясно свързани функционално.

Действително, за ползване на ски-писта не се заплаща на дружеството възнаграждение от съответния турист. Ползването на лифта обаче става срещу закупуване на карта или билет, приходите от които отиват в патримониума на ответника и, както се посочи по-горе, съставляват съответно 64, 61 % за 2018 г. и 67, 67 % за 2017 год. от общите приходи на дружеството. Дори да „разходва имущество“ за поддръжка и обезопасяване на пистата, ответникът очевидно придобива много по-голяма печалба от ски пистите, след като не е преустановил дейността си, а стопанисва ски-зоната на курорта, към която вече е приобщил и тази на Мечи чал – Чепеларе. Ищцата пък обеднява от това, че не получава насрещна престация срещу търпенето в имота на пистата и лифта и пропуска да увеличи имуществото си по начина, по който това е ставало през времетраенето на договорите, и който именно е начинът да го увеличи през исковия период, защото фактически ответникът в това време се обогатява посредством него.

През исковия период ищцата не може да ползва имота в пълен обем. Той се ползва всъщност от ответника и тя търпи ограниченията, които произтичат от наличието на обекта и съоръжението в имота. Начинът на трайно ползване на същия „ливада/пасище“ не означава ищцата да го ползва само като земеделски, след като съответните части от него са туристически обект и прилежащо съоръжение/чиято площ не е вече и земеделска земя/; напротив – в тези части в срока по договорите е предоставян от нея на ответника именно като неземеделски, за прокарване, преминаване и държане на обекти. Ищцата е обедняла от невъзможността да получи възнаграждение срещу ползване имота като такъв с особено качество - в който е разположена част от чужд туристически обект и терен на прилежащо към обекта съоръжение, на лице, което стопанисва тази ски-писта и лифта или цялата ски-зона. Това е по причина както на специфичното състояние на имота, така и на специфичното положение на ответника като собственик и оператор на ски-зоната, част от която са ски-пистата от връх „С.“ до [населено място] и лифтът по това направление. Ищцата не може и лично да ползва процесните части според функционалното им предназначение – като оператор на ски-писта и предоставящ услугата ползване на въжена линия, защото не е и не може да бъде лице по чл. 157, ал. 1 ЗТ.

Законът в чл. 157, ал. 1, пр. посл. във вр. с чл. 154, ал. 1, т. 5 ЗТ възлага не на ищцата, а на ответника, да поддържа процесните части от имота съобразно изискванията на чл. 156 ЗТ и чл. 157, ал. 1 ЗТ, чл. 21 от Наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Р. Б и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите. Ето защо е неоснователен доводът на ответника, че не извлича печалба от имота, а го държи въз основа на законова разпоредба, която го задължавала не да го ползва и да се обогатява, а да го поддържа и да прави разходи, като същото се отнасяло и до въжената линия, която реално не пречела за ползването на имота.

Налице са всички елементи от фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД: ищцата е собственик на имота; ответникът ползва фактически процесните части от него без наличие на правно основание за това; установен е размерът на вредата, изчислена на база сумата, с която ищцата-собственица е обедняла, тъй като не е реализирала ползата от принадлежащото и право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти. Ползването на частите от имота от несобственика препятства възможността на ищцата да го отдава под наем /на правно основание/ и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения на ищцата произтича обедняването и, което се изразява в лишаването и от възможността да го ползва с оглед специфичното му предназначение и да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, но не като земеделски, а все с оглед особеното му качество на терен на туристически обект и прилежащо съоръжение; както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот през същия период, като част от ски-зоната, а не като земеделски.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. Касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси.

1.“Възможно ли е осъществяване на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД в хипотезата, при която ответникът няма фактическа власт върху процесния (чуждия) недвижим имот?“; 2.“Може ли по конкретното дело ответникът да осъществи предпоставките на чл. 59 ЗЗД, когато процесният имот е специфичен обект на право на собственост – територия на ски писта, която е общодостъпна по силата на чл. 151 ЗТ, и по-конкретно, може ли в този случай да се касае за ползване (служене) с чуждо благо?“; 3. „Налице ли е в процесния случай връзка между обедняването и обогатяването като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД в случаите, когато ищецът би обеднял, независимо от обогатяването на ответника?“; 4. „Следва ли ищцата по иск за неоснователно обогатяване, с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест в производството, да установи при условията на пълно и главно доказване реално и сигурното, а не хипотетично настъпване на обедняването и неговия размер?“; Според касатора, в обжалваното решение въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият от тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това счита, че въпросът притежава ли лицето, комуто с разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ЗТ във вр. с чл. 154, ал. 1, т. 5 ЗТ е възложено да поддържа територията на ски пистата и прилежащото към нея съоръжение – лифт ex lege правно основание за ползване на поземлените имоти, през която територия преминават ски пистата и лифта, също е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно са изложени съображения за очевидна неправилност на решението поради нарушаване нормите на материалния закон и необоснованост.

Ответницата И. Т. Л., [населено място], оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 20249 от 21.07.2020 г. по в. гр. д. № 168/2020 г. на Окръжен съд - Смолян.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. То решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Обуславящи са въпросите относно неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Тези въпроси са включени в предмета на делото и са от значение за неговия изход.

Не е налице обаче твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, според която вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гесция или деликт. Когато страните са обвързани от договор (писмен, устен или сключен с конклудентни действия) разместването на благата се основава на постигнатото съгласие и даденото може да подлежи на връщане според изпълнението или неизпълнението на дължимите престации. При гесцията също се разместват блага, но отношенията между страните се уреждат според интереса, в защита на който е предприета работата. В тези отношения са приложими и чужди правила - тези на договора за мандат (когато заинтересованият одобри управлението на работата), както и тези за неоснователно обогатяване (когато гесторът е действал въпреки волята на заинтересования), но основанието за разместването на благата остава да е гесцията – само приложимите правила са различни. При деликта обикновено няма разместване на блага, в тези случаи обезщетението се дължи поради противоправното увреждане на чужда имуществена или лична сфера. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. /решение №67 от 05.04.2016 г. по гр. дело №4147/2015 г. на ВКС, IV г. о./

Останалите въпроси по естеството си не са правни въпроси, а касационни оплаквания по чл. 281 ГПК и като такива са относими към правилността на въззивното решение, а не към достъпа до касационно обжалване.

Решението на въззивния съд не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 600 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20249 от 21.07.2020 г. по в. гр. д. № 168/2020 г. на Окръжен съд - Смолян.

ОСЪЖДА „ПАМПОРОВО“ АД, град Смолян, да заплати на И. Т. Л., [населено място], 600 лв. деловодни разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.