№ 2343
гр. София, 15.05.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.04.2024г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
БОРИС ДИМИТРОВ
разгледа докладваното от съдия Б. Д. гр. д. №4127 по описа на съда за 2023г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби вх.№11644/11.05.2023г. и вх. №13272/30.05.2023г. на ЧСИ Х. В. Г., рег. №**, с район на действие- Окръжен съд - Варна, чрез пълномощника му адв. Л. М., против Решение №463 от 12.04.2023г. по в. гр. д. №593/2023г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било отменено Решение №3437 от 11.11.2022г. по гр. д. № 9308/2021г. по описа на Районен съд - Варна и вместо него на основание чл. 441, ал. 1, пр. I от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД ЧСИ Х. В. Г., с рег. № ***, с район на действие - Окръжен съд - Варна, е осъден да заплати на Р. Д. Р., ЕГН [ЕГН], сумата от 8054,01 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди под формата на реална загуба, изразяваща се в разликата между действителния общ размер на задължението по изпълнението и общо постъпилата сума по изп. д. № 20198920401452 към 24.06.2020г., събрана неправомерно от ответния ЧСИ чрез наложени запори върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда- 24.06.2021г. до окончателното плащане на задължението. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска обезсилването му като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а в случай, че решението се приеме за допустимо- отмяната му като неправилно и отхвърляне на предявения иск. Към касационните жалби са приложени изложения по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в които касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, пр.2 и 3 от ГПК.
Ответната страна по касационните жалби- Р. Д. Р., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. Д. Г., е подал отговор на същите, в които излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбите.
Третото лице - помагач на страната на жалбаподателя- ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез пълномощника си юрк. Н. Г., в писмен отговор изразява становище, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че касационните жалби са основателни.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.441, ал.1, изр.1 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.74, ал.1 от ЗЧСИ. В исковата молба и уточненията и допълненията към нея ищецът Р. Д. Р. е изложил твърдения, че срещу него е било образувано изп. д. № 1452/2019г. по описа на ответника въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2019г., издаден по гр. д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд - Шумен /ШРС/, за присъдена с определение на съда за привременни мерки издръжка в полза на малолетните му деца Б. и С. Р. в размери съответно от 180 лв. и 160 лв. месечно. С постановеното решение по гр. д. № 1894/2020г. по описа на ШРС ищецът бил осъден да заплати месечна издръжка за минал период в размер на 700 лв. за времето от 29.06.2018г. до 28.06.2019г., както и за в бъдеще в размер на 800 лв., считано от 01.07.2019г., за детето Б., както и месечна издръжка за минал период в размер на 600 лв. за времето от 29.06.2018г. до 28.06.2019г., както и за в бъдеще в размер на 700 лв., считано от 01.07.2019г., за детето С.. Така постановеното решение било обжалвано от ищеца, като с влязло в сила решение на Окръжен съд - Шумен /ШОС/ по в. гр. д. № 217/2020г. била присъдена месечна издръжка за детето Б. в размер на 450 лв., а за детето С.- в размер на 350 лв., а издръжката за минало време съответно за детето Б. била определена в размер на 400 лв., а за детето С.- в размер на 300 лв. Въз основа на наложените запори върху банковите сметка на ищеца по изпълнителното дело постъпила сумата от 43059,95 лв., а общият размер на задълженията съобразно влязлото в сила решение на ШОС към 23.11.2020г. бил 24456,73 лв., а задължението към НАП- 457.60 лв. Дължимите към ЧСИ такси и разноски били в размер на 2990,40 лв., като ЧСИ събрал за тях сумата от 3389,50 лв. Въпреки задължението му да събира всяка вноска на посочения в листа падеж и в посочения размер, при наличие на парични средства в запорираната от ЧСИ банкова сметка на длъжника, ЧСИ не събирал сумите на падежа, а ги събрал чак на 23.11.2020г., заедно с лихвата към този момент. По изпълнителния лист от 06.12.2019г. за привременните мерки за времето след налагане на запор на банковата сметка на длъжника на 27.01.2020г. законната лихва към 23.11.2020г. била недължима. Според ищеца към 23.11.2020г. общият размер на дълга, вкл. и такси и разноски по изпълнителното дело, бил 27904,73 лв. Вследствие процесуално незаконосъобразно действие на ЧСИ по налагане на запор върху банковите му сметки за суми, надхвърлящи по размер действително дължимите по изпълнителното дело с 13555,82 лв., събрани неправомерно, ищецът твърди, че е понесъл имуществени вреди. На 23.03.2021г. ЧСИ Х. Г. му върнал сумата от 5763,05 лв. След допуснато изменение на иска ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати като обезщетение за причинените му имуществени вреди сумата от 8054,01 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба в съда- 24.06.2021г. до окончателното й заплащане.
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че изпълнително дело № 1452/2019г. по описа на ответния ЧСИ било образувано на 19.12.2019г. по молба на С. М. М., в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Б. Р. и С. Р., въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2019г., издаден съгласно Определение № 3278/15.10.2019г. по гр. д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд - Шумен, с което са постановени привременни мерки за плащане на издръжка в размер на 180 лв. месечно за детето Б., и 160 лв. месечно за детето С., считано от 15.10.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят посочил начин на изпълнение - налагане на запор върху банкови сметки на длъжника след справка в БНБ за наличие на такива. С разпореждане от 14.01.2020г. ЧСИ наложил запор на банкови сметки на длъжника, открити в „Експресбанк“ АД, до размера на дълга по изпълнителното дело, който описал така: олихвяема сума за месечна издръжка - дете Б. Р. в размер на 180 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 15.10.2019г.; месечна издръжка - дете С. Р. в размер на 160 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 15.10.2019г.; неолихвяема сума за такса за образуване на изп. д.- 108 лв.; адв. х. за образуване и водене на изп. д.- 500 лв.; както и дължима сума по т.26 и всички следващи такси и разноски по ТТЗЧСИ, а така също и присъдени публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК в полза на държавата. С писмо от 17.01.2020г. банката уведомила ЧСИ, че запорът е наложен върху сметки на длъжника в лева, евро и щатски долари и че към тази дата клиентът има наличност за изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение била връчена лично на длъжника на 03.02.2020г. С разпореждане от 23.01.2020г. въз основа на удостоверение от НАП по изпълнителното дело били присъединени за събиране публични вземания в размер на 457,60 лв. С молба от 04.02.2020г. длъжникът заявил, че дава съгласие за директен дебит по реда на Наредба № 3/18.04.2018г. на БНБ за условията и за реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, като се съгласява ЧСИ да удържа от банковата му сметка [банкова сметка] в „Експресбанк“ присъдената издръжка в размер на 180 лв. за детето Б. и 160 лв. за детето С.. Отправил и искания за вдигане на наложения запор на банковата му сметка, поради пълно плащане на дълга и отпадане на обезпечителната нужда или за коригиране на запорното съобщение до размера на дълга. На основание чл. 443 от ГПК предложил изпълнението да бъде реализирано чрез събиране на месечните издръжки чрез директен дебит от банковата му сметка. С постановление на съдебния изпълнител от 13.02.2020г. възраженията и исканията на длъжника били оставени без уважение. С уточнително съобщение до „Експресбанк“ АД към запорно съобщение изх. № 503/14.01.2020г. ЧСИ добавил към размера на вземането и такса по т. 26- 200 лв.; такси и разноски по ЗЧСИ- 103 лв.; както и присъединени публични вземания в размер на 457,60 лв. дължими от Р. Р.. В периода от 27.01.2020г. до 06.02.2020г. в изпълнение на наложения запор по сметка на ЧСИ Х. Г. постъпила общо сумата от 3068,60 лв., от която ЧСИ наредил по сметка на ТД на НАП- 457,60 лв., а по сметка на взискателя С. М.- 2045.80 лв. Изпълнение на запора чрез превод на сумите от 340 лв. е последвал за м. март и м. април 2020г. С отделни молби от 27.05.2020г. С. М., като майка и законен представител на децата Б. и С., представила по изпълнителното дело два изпълнителни листа от 14.05.2020г. издадени по гр. д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд - Шумен, с първият от които длъжникът е осъден да заплати издръжка за минало време за една година за детето Б. в размер на 700 лв. месечно и считано от 01.07.2019г.- месечна издръжка в размер на 700 лв., а с вторият - да заплати на детето С. издръжка за минало време в размер на 600 лв. месечно и считано от 01.07.2019г.- месечна издръжка в размер на 600 лв., ведно със законна лихва считано от влизане в сила на решението. С разпореждане от 29.05.2020г. ЧСИ присъединил вземанията на взискателя по представените изпълнителни листове, като разпоредил отбелязването им в програмния продукт като месечни издръжки за две деца за минал период /една година/ с дата на олихвяване - датата на ИЛ. За месеците 7, 8, 9.2019г. посочил да се отбележат в пълен размер в системата за две деца - съответно по 600 и 700 лв. За месеците 11 и 12.2019г. и 01, 02, 03, 04, 05.2020г.- да се отбележат като разлика от привременната мярка на дете и присъдената издръжка и дата на олихвяване - първо число на месеца. Със съобщение от 21.10.2020г. ЧСИ уведомил длъжника за присъединените по делото изпълнителни листове от 14.05.2020г., като общият размер на дължимата по делото сума определил в размер на 48250,96г., включваща задълженията за издръжка за минало време, текущи задължения, ведно със законна лихва; такса по т. 26- 3453,42 лв., всички следващи такси и разноски по ТТР, както и присъединени публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК. Съобщението било връчено на длъжника на 29.10.2020г. Със запорно съобщение от 21.10.2020г. бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД до размера на сумата от 48250,96 лв. С постановление от 25.09.2020г. бил наложен запор върху лек автомобил Ауди А6, собственост на длъжника, а с постановление от 13.11.2020г. била наложена и възбрана върху недвижим имот, собствен на длъжника, а именно - апартамент №24 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вписана в АВп на 17.11.2020г. С молба от 18.11.2020г. длъжникът сезирал ЧСИ с искане да съобрази решение по гр. д. № 217/2020г. на Окръжен съд - Шумен, с което било изменено решението по гр. д. № 1894/2019г. по описа на Районен съд - Шумен относно размера на издръжката, като ревизира размера на дълга. Отправил и искания за детайлна справка за размера на дълга въз основа на крайния акт по делото, както и за ревизиране на запорното съобщение, като в същото бъде вписан коректен размер на дълга, с оглед възможността да борави с наличните по банковата си сметка средства. Към молбата приложил неподписано решение № 260051 от 02.11.2020г. по в. гр. д. № 217/2020г. на ШОС, с което размерът на месечната издръжка за минало време бил определен на 400 лв. за детето Б. и на 300 лв. за детето С., а за бъдеще- 450 лв. месечно за Б. и 350 лв. месечно - за С.. На 19.11.2020г. ЧСИ постановил разпореждане, в което приел, че представеното решение не е в заверен препис и не е влязло в сила в частта относно изменението на размера на издръжката. Изпратил молбата за становище на взискателя. В писмено възражение от 30.11.2020г. взискателят уведомил ЧСИ, че действително е проведено въззивно производство, но все още не му е връчен препис от въззивното решение. Посочил, че няма последващ ИЛ, който да преурежда отношенията между страните, а представените изпълнителни титули са валидни и подлежат на принудително събиране. С разпореждане от 07.12.2020г. ЧСИ констатирал, че по изпълнителното дело към 23.11.2020г. е постъпила сумата от 36911,35 лв., като разпоредил да се изпрати уточнително съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, че следва да превежда само месечната издръжка за двете деца, като всички други суми длъжникът следва да може да използва. Постановил и да се коригира размера на задължението в програмния продукт. На 08.12.2020г. до банката било изпратено уточнително съобщение, че във връзка с получено от банката запорно съобщение № 16267/21.10.2020г. следва да се превежда само сумата от 350 лв. ежемесечно за С. Р. и 450 лв. за Б. Р., а наличните суми над посочената месечна издръжка в общ размер на 800 лв. следва да се оставят на разположение на лицето. След изготвена по изпълнителното дело съдебно - счетоводна експертиза с разпореждане от 23.03.2021г. ЧСИ възстановил по банкова сметка на длъжника надвнесена сума в размер на 5763,05 лв. Със съобщение от 18.03.2021г. ЧСИ уведомил „Банка ДСК“ ЕАД, че вдига наложените запори със съобщение от 14.01.2020г., а със съобщение от 24.03.2021г. уведомил банката, че остава само запорът наложен със съобщение от 21.10.2020г. и уточнително съобщение от 08.12.2020г., като следва да се извършват преводи единствено на месечна издръжка в размер на 800 лв. Въз основа на заключението на приетата по делото пред първоинстанционния съд съдебно - счетоводна експертиза въззивният съд приел за установено, че към 23.11.2020г. по изп. д. са били надвнесени 15625,49 лв., а към датата на предявяване на исковата молба- 24.06.2021г. надвнесената сума е 8054,01 лв. Към 23.11.2020г. по изпълнителното дело е събрана сумата от 40659,95 лв., а към 24.06.2021г. е събрана сумата от 45351,52 лв. След приспадане на преведената по сметка на НАП сума от 457,60 лв. за публични задължения; както и на сумите 3469.50 лв.- дължими такси към ЧСИ; 500 лв.- адвокатско възнаграждение; 400 лв.- за ССчЕ и 5763,05 лв.- възстановена на ищеца на 23.03.2021г., събраната по изпълнението сума към момента на предявяване на ИМ възлиза на 39 588,47 лв., от която за задълженията за издръжка е послужила сумата от 34761.37 лв. От тази сума след приспадане на задълженията за издръжка /главница и лихви/, надвнесена към датата на исковата молба е сумата от 8054,01 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел, че в периода от датата на първия наложен запор на банкови сметки на длъжника- 17.01.2020г. до м. 05.2020г. всички задължения по първия изпълнителен лист по привременните мерки са били погасени в пълен размер, в т. ч. главници и лихви; публични вземания; такси и разноски на ЧСИ. По повод депозираните два нови изпълнителни листа по постановено предварително изпълнение на решение на първоинстанционен съд със съобщение от 21.10.2020г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника до размера от 48250,96 лв. при грешно пресмятане размера на дълга, в т. ч. главници и законна лихва, дължимостта и началния момент на законната лихва, несъобразяване на обективните предели на представените изпълнителни листове и предприетите вече до този момент действия по налагане на запор и реализираното изпълнение на същия - погасените в пълен размер до м. май 2020г. по изпълнителния лист по привременните мерки главници и лихви; публични вземания; такси и разноски на ЧСИ. Посочил е, че първоинстанционното решение е влязло в сила на 02.11.2020г., когато с решение по в. гр. д. № 217/2020г. на ШОС длъжникът е осъден да заплаща на детето Б. месечна издръжка от 450 лв., считано от 01.07.2019г., ведно със законна лихва за всяко забавено месечно плащане, както и в размер на 400 лв. за минало време, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила, съответно на детето С.- 350 лв., считано от 01.07.2019г., и 300 лв. за минало време при същите условия. Към момента на представянето на изпълнителните листове от 14.05.2020г. ЧСИ не е съобразил вече събраните до този момент суми по изпълнението, а съгласно приетото по изпълнителното дело заключение на ССчЕ общото задължение за издръжка по отделните титули по хронология за двете деца до м. март 2021г. възлиза на 25 200 лв. /л. 224 от изп. д./. Приел е за основателен доводът в исковата молба, че законна лихва върху месечните издръжки не следва да се начислява считано от 27.01.2020г., когато е постъпило първото плащане по изпълнителното дело, имало е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, в които е била налице наличност и след този момент не е било налице забавено месечно плащане, а началният момент на дължимост на законната лихва за издръжката за минало време съгласно текста на ИЛ е определен в бъдеще време - от датата на влизане на решението в сила. Със запорно съобщение от 21.10.2020г. ЧСИ определил размера на общо дължимата сума по изпълнението в почти двоен размер от 48250,96 лв. В изпълнение на запора, наложен на 21.10.2020г. по делото е постъпила сумата от 36911,35 лв. на 23.11.2020г. Към този момент съгласно заключението на ССчЕ, прието пред първоинстанционния съд, събраната сума по изп. д. възлиза на 40659,95 лв., а надплатената от длъжника сума - на 15625,49 лв., а надплатената или събраната над размера на дълга сума по изпълнението към момента на предявяване на исковата молба възлиза на 8054,01 лв. Въззивният съд е приел, че по делото е доказано противоправно действие на ЧСИ, изразяващо се в несъобразяване на действителния размер на задължението по изпълнителното дело при налагане на запор на банкови сметки на длъжника към 21.10.2020г., при което е допуснал явна несъразмерност на задължението с наложените обезпечителни мерки, без отчитане на всички данни и обстоятелства по делото. Посочил е, че двукратно, с молби от 04.02.2020г. и от 18.11.2020г., длъжникът се е позовал на несъразмерността, а едва с уточнително съобщение до банката от 08.12.2020г. ЧСИ е указал, че във връзка с получено от банката запорно съобщение № 16267/21.10.2020г. следва да се присъждат само сумата от 350 лв. ежемесечно за С. Р. и 450 лв. за Б. Р., като наличните суми над посочената месечна издръжка в общ размер на 800 лв. следва да се оставят на разположение на лицето. Въззивният съд е приел за установено и наличието на пряка причинна връзка между претърпените имуществени вреди от ищеца към датата на предявяване на исковата молба- 24.06.2021г. и противоправното поведение на ЧСИ. Изложил е съображения, че ако беше определил коректно размера на дълга по изпълнителните листове, съобразил постъпилите по делото плащания и наложил запора до размера на дълга по изпълнителното дело, без да допуска явна несъразмерност между задължението и наложените обезпечителни мерки, събраната сума в претендирания от ищеца размер не би излязла от патримониума му и не би се разпределила на взискателя, съответно би се намирала по сметката на ЧСИ и би му била върната към датата на предявяване на исковата молба. Посочил е, че противоправното деяние е извършено виновно от ЧСИ, тъй като от събраните по делото доказателства, презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, че вината се предполага, не е оборена. Счел е за неоснователен доводът на ответника за приложимост на реда за защита по чл. 245, ал. 3 от ГПК, като е изложил съображения, че производството за реализиране отговорността на СИ за вреди по чл. 441, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ представлява паралелен процесуален ред на този, установен в чл. 245, ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист срещу мнимия взискател, като за този извод се е позовал на формираната съдебна практика с Решение № 128 от 6.12.2021г. на ВКС по гр. д. № 2374/2020г., IV ГО. За неоснователни съдът приел и доводите на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради непредставянето на надлежни доказателства за изменения размер на задълженията за издръжка с окончателното решение на ШОС. Посочил е, че този факт, независимо дали е доказан надлежно или не пред ЧСИ, е последващ спрямо противоправното действие по налагане на запора на 21.10.2020г., при което е била допусната несъразмерност между задължението и обезпечението. По така изложените съображения въззивният съд уважил предявения иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради вероятната му недопустимост и очевидната му неправилност /основания по чл.280, ал.2, пр.2 и 3 от ГПК/, както и се позовавава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси:
1.Представлява ли производството за реализиране на отговорността на съдебния изпълнител за вреди по чл.441, ал.1 от ГПК във връзка с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ и чл.45, ал.1 от ЗЗД паралелен процесуален ред на този, установен в чл.245, ал.3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист срещу мнимия взискател? По този въпрос се твърди, че въззивното решение противоречи на Решение №212 от 27.11.2017г. на ВКС по т. д.№754/2017г., I т. о.
2.Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата? По посочените въпроси се твърди, че въззивното решение противоречи на Решение №118 от 15.05.2012г. на ВКС по гр. д.№588/2011г., III г. о.; Решение №241 от 23.10.2013г. на ВКС по гр. д.№3194/2013г., I г. о.; Решение №108 от 16.05.2011г. на ВКС по гр. д.№1814/2009г., IV г. о.; Решение №348 от 16.11.2015г. на ВКС по гр. д.№1271/2015г., III г. о.; Решение №57 от 08.05.2014г. на ВКС по гр. д.№7493/2013г., II г. о.; и др.
3.Разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК задължава ли съдът да извърши преценката си за основателността на иска с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания /а не в деня на предявяване на иска/ при съобразяване и на фактите, настъпили след предявяването на иска? По този въпрос се твърди, че въззивното решение противоречи на Решение №178 от 13.05.2011г. на ВКС по гр. д.№984/2010г., III г. о., и Решение №3 от 22.07.2013г. на ВКС по гр. д.№534/2012г., IV г. о.
4.Към кой момент следва да се определи размерът на обезщетението за имуществени вреди от непозволено увреждане - към датата на настъпване на вредата или към датата на завеждане на иска? По така поставения въпрос се твърди, че въззивното решение противоречи на Решение №18 от 28.01.1997г. на ВКС по гр. д.№3511/1995г., IV г. о.; Решение №658 от 05.01.2010г. на ВКС по гр. д.№1781/2009г., IV г. о.; Решение №95 от 29.09.2009г. на ВКС по т. д.№355/2009г., I т. о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради вероятната му недопустимост. Процесуална недопустимост на съдебното решение е налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и когато съдът в нарушение на диспозитивното начало в процеса се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него /в този смисъл - Решение №29 от 06.08.2010г. на ВКС по гр. д.№ 2426/2009г., второ гр. о.; Решение №27 от 06.08.2020г. на ВКС по гр. д.№ 2662/2019г., второ гр. о. и др./. В случая обжалваното решение не страда от посочените пороци. Съдът е разгледал спор, подведомствен на съдилищата и подсъден на съда, решението е постановено при надлежно упражнено право на иск от ищеца, по искова молба, в която ищецът е изложил обстоятелствата, на които основава претенциите си, а при постановяване на решението съдът не е допуснал отклонение от диспозитивното начало в процеса и не се е произнесъл извън спорния предмет. Изложените от касатора доводи за нередовност на исковата молба поради липсата на ясни твърдения за противоправността на деянието и за момента на настъпване на вредата, както и за противоречия между твърденията и заявения петитум, в действителност са такива, отнасящи се не до допустимостта, а до основателността на иска.
Според настоящия състав на съда е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос, обобщен от въпросите в изложението и уточнен от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, относими към фактическия състав на деликта, обуславящ отговорността по чл.441, ал.1 от ГПК във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.74, ал.1 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение? Посоченият процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда в обжалваното решение, като същият е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК.
По конкретните въпроси от изложението и доводите във връзка с тях съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба с решението по чл.293 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №463 от 12.04.2023г. по в. гр. д. №593/2023г. по описа на Окръжен съд- Варна.
УКАЗВА на ЧСИ Х. В. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 161,08 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя
на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.