Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба с вх. № 72044 от 03.08.2020 г. от Столична община, чрез процесуалния си представител П. А. Г., против въззивно решение № 11640 от 21.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1570 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 8225 от 03.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2996/2019 г. на СГС, І ГО, с което е осъдена Столична община да заплати на М. И. К. от [населено място], сумата от 300000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, затруднения на движението на тялото и крайниците и невъзстановено увреждане на здравословното състояние, настъпили вследствие на травматично увреждане, изразяващо се в счупване на горния край на лява бедрена кост на 11.12.2018 г. в [населено място],[жк], причинено чрез бездействие във връзка със задължение за почистване и поддържане на уличната мрежа, ведно със законната лихва от 11.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 541, 44 лв., ведно със законната лихва.

Касаторът поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Твърди се и недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, поради произнасяне от въззивния съд по иска за обезщетение за неимуществени вреди свръх петитум/по непредявен иск/, както и наличие на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, която обосновава с присъждане на сумата от 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, какъвто иск в този размер не е предявен от ищцата. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, твърди недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по непредявен иск; размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразен ли е с визирания в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост/въпрос уточнен и конкретизиран от настоящата инстанция, предвид разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.

Ответницата по касационната жалба, М. И. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. С от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК за допускането й до касационен контрол. Изразява становище, че в диспозитива на въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка, като вместо сумата от 30 000 лв. е посочена сумата от 300000 лв.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка, чието отстраняване по реда на чл. 247 ГПК е предпоставка за разглеждане и произнасяне по касационната жалба.

С обжалваното въззивно решение състав на Софийския апелативен съд се е произнесъл по въззивна жалба на Столична община срещу решение № 8225 от 03.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2996/2019 г. на СГС, І ГО, с което е осъдена Столична община да заплати на М. И. К. от [населено място], сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на травматично увреждане, изразяващо се в счупване на горния край на лява бедрена кост на 11.12.2018 г. в [населено място],[жк], причинено чрез бездействие във връзка със задължение на служителите при ответната община за почистване и поддържане на уличната мрежа, ведно със законната лихва от 11.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 541, 44 лв., ведно със законната лихва. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, но е допуснал очевидна фактическа грешка в диспизитива на решението си като вместо присъдената сума в размер на 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди на ищцата М. К. от първоинстанционния съд, цифром е отразена сумата от 300000 лв.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице несъответствие между действително формираната воля от въззивния съд и отразената такава в диспозитива на решението му, поради което делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за отстраняване по реда на чл. 247 ГПК на допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за отстраняване по реда на чл. 247 ГПК на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на въззивно решение № 11640 от 21.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1570 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ въззивен граждански състав.

След приключване на производството по чл. 247 ГПК/включително администриране на евентуално постъпили касационни жалби срещу решението по чл. 247 ГПК/, делото да се върне на настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС за провеждане на закрито заседание по реда на чл. 288 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: