О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 313

гр.София, 20.04.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 501/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 12211/ 29.10.2020 г. по гр. д.№ 1096/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд от 09.12.2019 г. по гр. д.№ 2442/ 2014 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от същия съд по същото дело съдебно решение № 8797 от 29.12.2017 г., като в диспозитива на решението след отхвърляне на предявения иск се чете „ОСЪЖДА Т. Г. К., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Н., да заплати на В. С. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], разноски по делото на основание чл. 78 ал. 3 ГПК от 1 200 лв.“.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателката повдига процесуалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за задължението на съда да не прави фактически и правни изводи по въпроси, по които страните не са спорили; за задължението на съда при обосноваване на решението си да не въвежда в предмета на делото правни доводи, каквито страните не са правили; и за задължението на съда да се произнесе в рамките на заявения за...