Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д., чрез адв. Ю. против решение № 11901/21.08.2020 г. по в. гр. д. № 1042/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 456/27.12.2019 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр. д. № 296/2015 г., са отхвърлени предявените от касатора главни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу И. И. И. за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на физическо насилие, унижение, злепоставяне и накърняване на доброто му име и авторитет, причинени от действията на ответника в качеството му на полицейски служител, извършени при фактическото задържане на И. Г. Д. на 03.10.2012 г. за привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда по нохд № 217-П/2011 г. на Военен съд - София, както и за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от ползите от собствените му леки автомобили – „БМВ 320D“, „Ф. Т“ и „Ф. Ф“ в резултата на неправомерното им отнемане с участието на ответника, както и предявените от касатора евентуални искове с правно основание чл. 49 ЗЗДС срещу Областна дирекция на МВР-София, Служба „Военна полиция“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за солидарно осъждане да заплатят сумата от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от осъщественото физическо насилие при задържането му 03.10.2012 г. за привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда по нохд № 217-П/2011 г. на Военен съд - София, както и психически страдания – стрес, уплаха, унижение, злепоставяне, накърняване на доброто име и авторитет.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК.Оните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение - не е обсъдил нито едно конкретно доказателство, както и че дадената от него правна квалификация на исковете е неправилна. Според касатора, решението е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, но въззивният съд не е обсъдил обстоятелствата по делото във връзка с приложимата правна норма, а с други правни норми, неотносими към конкретния спор.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следния процесуалноправен въпрос: “Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона“, като се твърди, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 9/25.03.2014 г. по гр. д. № 3700/2013 г. на I г. о. Освен допълнителния критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона, но без излагане на обосновка. Поддържа се и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението с доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане или избирателно обсъждане на относимите към спора доказателства.,

Ответните страни – Военна полиция, гр.София, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Областна дирекция на МВР – София, чрез своите пълномощници, са депозирал отговори на касационната жалба, в които се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК за производството пред ВКС.

От ответната страна - И. И. И. не е подаден отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК

С въззивното решение, предмет на настоящото производство по чл. 288 ГПК, е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу ответника И. И. И. и чл. 49 ЗЗД срещу Военна полиция, гр.София, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Областна дирекция на МВР – София. Въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба относно правната квалификация на спорното право, като е приел, че отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана евентуално по реда на чл. 49, ал. 1 ЗЗД, доколкото от наведените твърдения се установява, че причинените вреди са от действия, които изрично не попадат в обхвата на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ. Преценявайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено, че ищецът не се е подчинил на разпорежданията на длъжностните лица и е оказал съпротива при задържането му, в който случай полицейските органи съобразно правомощията им по чл. 85 ЗМВР могат да използват физическа сила и помощни средства при задържането на лицето. Същевременно от доказателствата по делото не се установява лицата, участвали в задържането на ищеца да са извършили спрямо него действия, които да не са съобразени със закона, както и на проявена от тяхна страна физическа жестокост и унизително отношение. На следващо въззивният съд е изложил в мотивите на решението си, че ищецът не е доказал твърдението си за участие на ответника И. И. в действия по физическото му задържане, както и твърденията си за незаконно бездействие на останалите ответници и за незаконно задържани движими вещи, от които ищецът да е претърпял имуществени вреди. Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение е потвърдено.

Настоящият състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението по следните съображения:

Поставеният процесуалноправен въпрос макар и да отговаря на общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, няма претендираното от касатора значение, тъй като не е налице допълнителния критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба, в която са направени оплаквания за неправилна квалификация на спорното право и за нарушение на разпоредбата на чл. 12 ГПК, но без да са посочени конкретните доказателства или доводи на ищеца, които според него не са обсъдени от първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК и дадените разяснения в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. В случая съдът се е произнесъл по направените оплаквания за неправилност на решението, свързани с правната квалификация на спорното право и с неизпълнение на задължението на съда по чл. 12 ГПК, като е намерил същите за неоснователни и е потвърдил решението на първоинстанционния съд. С последното, след обсъждане на всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства, първоинстанционният съд достигнал до извод, че ищецът не е доказал твърдения от него факт за осъществено от ответника И. И. на 03.10.2013 г. физическо посегателство или за отнемане от него чрез фактически действия на процесните автомобили, а дори и да се приеме, че именно ответникът е извършил фактическото отнемане на автомобилите, то това му поведение не е противоправно, тъй като е извършено на законово основание –изпълнение на влязла в сила присъда, с която на ищеца е наложено наказание „конфискация на част от имуществото“ по чл. 44, ал. 1 НК. По отношение на исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД е прието, че не е установено наличието на противоправни действия или бездействия на длъжностни лица от структурата на посочените ответници по време на задържането на ищеца.

Не е налице и сочения допълнителен селективен критерий на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика.

Неоснователно се поддържа от касатора, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Това основание касаторът е обосновал с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на относимите към спора доказателства. Изложените от касатора съображения в случая са за пороци на въззивното решение, обхванати от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, а основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и единствено от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. При това положение не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност на решението - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице релевираните в изложението основания на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

На насрещните страни по жалбата следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11901/21.08.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1042/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд

ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], Т. д., ет. 3, кант.** – адв.Ю., да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на Военна полиция, гр.София, разноски в размер на 50, 00 лв., на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София в размер на 50, 00 лв. и на Областна дирекция на МВР – София, разноски в размер на 50, 00 лв. за настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: