Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Постъпила е молба вх.№. 267782/26.10.2020 г., подадена от В. С. В. с настоящ адрес Германия, [населено място], с която на основание чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК иска отмяна на влязлото в сила решение №

1755 от 25.10.2016 г. по гр. д.№ 8601/2018 г. на Русенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на нея, че И. С. В. е собственик на 3/4 ид. ч. от ПИ с идентификатор. .. с площ 526 кв. м., находящ се в [населено място], ул. К.“ №. .. и на сгради с идентификатори. .., тя е осъдена да предаде оградената с ниска ограда част от имота и да събори съществуващата ниска ограда между точки 12, 13, 14, 15 и 16 по скицата на вещото лице, като осигури безпрепятствено ползване на имота.

С молбата твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения при призоваването й – не е призована на настоящ адрес в Германия. Твърди, че от нейно име в производството не е взел участие назначения особен представител. Така поради нарушение на процесуалните правила е била лишена от правото на участие и на защита в производството, поради което иска отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК. Представя доказателства, че живее в Германия и че в регистъра на населението е посочено, че настоящия й адрес е в Германия.

Ответникът по молбата счита същата за допустима, като подадена в срок, но неоснователна, защото не са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи участието на молителката, тя е имала назначен особен представител, който е подал отговор на исковата молба от нейно име.

Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:

С определение № 23 от 11.02.2021 г. по настоящото дело, съдът е приел молбата за допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна

Решението, чиято отмяна се иска е постановено по искове за собственост, предявени от И. С. В. против молителката В. С. В., посочена като ответник с адрес: [населено място], [улица],вх..., ет.... На този адрес след посещения от връчителя на 15.01.2019 г. / вторник/, 27.01.2019 г. /неделя/ и 15.02.2019 г. /петък/, при които лицето не е намерено на адреса, е залепено уведомление да се яви в съда за получаване на книжа. Лицето не се е явило, поради което е направена справка от Национална база данни „Население“, от която е видно, че посочения адрес в исковата молба е постоянен за В. С. В.. Отразено е обаче, че настоящия й адрес е в Германия. Изискана е и справка от НАП за регистриран трудов договор и плащани осигуровки, каквато информация не е намерена. Съдът не е изискал ищеца да посочи дали му е известен адрес на ответницата в Германия, а е пристъпил към процедурата но чл. 47, ал. 6 ГПК, като е определил възнаграждение в размер на 600 лв. за назначаване на особен представител. След внасяне на опеделения депозит, е назначен за особен представител адвокат И. Г.. Той е подал отговор на исковата молба на 14.05.2019 г., но не се е явил и в двете открити съдебни заседания, проведени на 25.06.2019 г., когато съдът е изготвил доклада по делото и са приети нови доказателства, предстявени от ищеца, и на 25.09.2019 г., когато е приета назначената СТЕ и са разпитани свидетелите, допуснати по искане на ищеца. С постановеното решение, посочените по-горе искове са уважени. Решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.

В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са посочени три отделни основания за отмяна, при наличието на които, по искане на страната, по отношение на която е влязлото в сила неблагоприятно решение за нея, тя може да иска отмяна. Първото е налице когато страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да участва в делото. Второто основание е налице когато страната не е участвала лично и не е била надлежно представлявана, а третото – когато страната не е участвала нито лично, нито чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. На отмяна на основание чл. 303, ал. 1 т. 6 ГПК. подлежат и влезлите в сила съдебни решения, когато страната в нарушение на съответните правила е била или съответнно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК.

В случая ищцата е представлявана в производството от назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Такъв се назначава когато са изпълнени действията по призоваването, предвидени в чл. 47, ал. 3 ГПК. Съдът е призовал ответницата на посочения в исковата молба адрес, който съвпада с постоянния адрес от справката от НБД „Население“, приложена по делото – [населено място], [улица],вх..., ет..., Същият е посочен и в копието на личната карта, приложена към молбата за отмяна. От същата справка е било видно, че ответницата е с настоящ адрес в Германия. Това се установява и от приложения към молбата за отмяна документ за самоличност, издаден в Германия.

Поради това, че ответницата има постоянен адрес в Р. Б, е била неприложима нормата на чл. 48 ГПК, но по аналогия с този текст съдът е бил длъжен преди да предприеме действия по приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК да укаже на ищеца да посочи, ако му е известен, адрес за призоваване в Германия. Това произтича от задължението на съда да връчи призовка и на настоящия адрес на ответника, а и от изискването на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права. Ответницата е изпълнила задължението си по чл. 96, ал. 1 изр. 2 ЗГР да заяви постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл. 94, ал. 3 ЗГР, настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. Адресът не се посочва и не се вписва, но ГПК не освобождава съда в този случай да призове лицето по настоящия му адрес, когато не съвпада с постояния. Затова съдът следва да положи усилия да издири адреса на ответника в чужбина с оглед евентуалното му призоваване по реда, предвиден в Регламент (ЕО) № 1393/2007 Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи). Неизпълнението на това задължение е нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава представляването на ответника от особен представител. Така в производството тя не е била надлежно представлявана.

По изложените съображения, влязлото в сила решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, съгласно чл. 307, ал. 3 ГПК. Пред РС производството следва да започне от връчване на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства на ответницата. При новото разглеждане, съдът следва да се произнесе и за разноските в настоящото производство, съгласно чл. 308, във вр. с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 1755 от 25.10.2016 г. по гр. д.№ 8601/2018 г. на Русенски районен съд по молба вх.№. 267782/26.10.2020 г., подадена от В. С. В..

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Р у., което да започне от връчване на препис от исковата молба и доказателствата на ответницата В. С. В..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВ