О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 438

[населено място], 26.10.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№2250/18г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.

С определение №1563/17.05.18г. по ч. т.д.№2474/18г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №1881/05.04.18г. по т. д.№33/11г. по описа на Софийски градски съд, с което е отказано на ответника по делото „Фиделити Асет Мениджмънт“ООД предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство.

Срещу това определение на въззивния съд е подадена частна касационна жалба от „Фиделити Асет Мениджмънт“ООД,в която се твърди нищожност и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Претендира се отмяна на определението на Софийски апелативен съд и връщане на делото на същия съд за произнасяне от друг състав.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 278 ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК за достъп до касационен контрол.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на определението частният касатор се е позовал на хипотезите на чл. 280 ал. 2 предл. 1 и предл. 2 ГПК.Твърдението му за нищожност на определението е...