О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 1231

гр. София,13.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№780 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Линкос“ ООД срещу решение №831 от 30.12.2022 г. по в. т.д.№153/2022 г. на САС. С обжалваното решение /постановено след частична отмяна на решение №777 от 15.04.2020 по в. т.д.№5808/2019 г. на САС с решение №60 173 от 15.02.2023 г. по т. д.№1724/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС/ е потвърдено решение №797 от 24.04.2019 г. по т. д.№3182/2017 г. на СГС, в частта, с която на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, „Линкос“ ООД осъдено да заплати на Фонд „Научни изследвания“ сумата от 111 300 лв., дадена на основание развален по право договор №ДФНИ МО 1/0005 от 20.11.2012 г. за финансиране на представен съвместно с Научноизследователски сектор при Технически университет - София /НИС при ТУ/ и проф. д-р и.. П. Б. научноизследователски проект №FFNN1PO-12-01386, класиран в националния конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“, организиран през 2012 г. в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“, заедно със законната лихва от 22.11.2017 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е разгледал своевременно въведено и допустимо евентуално възражение за прихващане, като не е допуснал събиране /отменил е определението за събиране/ на своевременно поискани доказателства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, се сочи, че решението е очевидно неправилно, като приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроси, които уточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до: 1. Правните последици от отмяната по чл.99, ал.1 АПК на решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ по чл.29, ал.3 Закона за насърчаване на научните изследвания /ред. на ДВ, бр.83/2010 г./, въз основа на което е сключен договор по чл.29, ал.4 от същия закон“. 2. Допустимостта на възражение за прихващане с претърпени от страната вреди от отпадането с обратна сила на договорна връзка, поради отмяна на административен акт, изразяващи се в намаляване на имуществото на страната със сумата на направените в изпълнение на договора разноски. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС обективирана в решение №165 от 11.02.2021 г. по т. д.№2279/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.

Ответникът по касация Фонд „Научни изследвания“ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор е със смесен фактически състав, тъй като съдържа както гражданскоправни елементи /волеизявленията на страните/, така и административноправен елемент /властническо изявление на органа по предоставяне на финансовата помощ - решение на ИС на Фонда, с което съобразно съставения от заседанието на 09.11.2012 г. протокол № 11, проектът на ответника е одобрен за финансиране/. Установил е, че решението на ИС на Фонда е отменено със заповед на министъра на образованието, като с отмяната на решението и заличаване на последиците му, отпада и основанието за предоставяне на финансовата помощ или за сключването на договора - юридическия факт на отмяната на административния акт, представлява настъпване на прекратително условие, при което, поради невъзможност за изпълнение задължението на Фонда, в съответствие с чл.89, ал.1 ЗЗД, договорът се прекратява по право. Изразил е становище, че развалянето на договора по право, заличава не само основанието за престиране на финансовата помощ от възложителя, но и всички ония действия, които е направил изпълнителя, като разтурянето на облигационната връзка е последица от отмяната на административния акт, която не може са бъде приравнена с тази при разваляне на договора, защото по естеството си, тя е резултат от унищожаемостта на административния акт с оглед неспазването на закон и има обратно действие дори и при договори за продължително или периодично изпълнение. Посочил е, че твърдените от ответника изпълнител разходи, могат да бъдат релевирани като вреди от отмяната на административния акт, но в производството пред административния съд по реда на чл.128, ал.1, т.6 АПК, като същите не могат да бъдат претендирани като основание за задържане на получените суми, респективно е преповторил становището си, дадено в протоколно определение от 09.12.2022 г., с което е оставил без разглеждане направеното от ответника възражение за прихващане.

В случая въззивният съд не е допуснал нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите му изводи са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по втория от въпросите /първият въпрос е съобразен изцяло с цитираната от касатора практика на ВКС/, за проверка на съответствието на становището на въззивния съд за недопустимост на възражението за прихващане, с решение №165 от 11.02.2021 г. по т. д.№2279/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение в разясненията, дадени в ТР №1/2013 г. на ОСТК на ВКС, в което, при сходна с настоящата хипотеза /отмяна на решението на Изпълнителния съвет на ФНИ за утвърждаване на класирането от конкурс и отпадане с обратно действие основанието за плащане на исковата сума по договор за финансиране на научноизследователски проект, сключен между страните/, касационният състав е приел, че възражението за прихващане на ответника с претърпени от него вреди от отпадането с обратна сила на договорната връзка, изразяващи се в намаляване на неговото имущество със сумата на направените в изпълнение на договора разноски, е допустимо и същото е разгледано по същество.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №831 от 30.12.2022 г. по в. т.д.№153/2022 г. на САС.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 226 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.