Производството е по чл. 288 ГПК.

Съдът е сезиран с касационна жалба от Прокуратура на РБ срещу решение №70/11.04.2018г., постановено по гр. д. 78/2018г. на Пловдивски апелативен съд. Според касатора въззивното решение е неправилно, тъй като съдът присъдил обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за незаконно наложена мярка задържане под стража, но съдът не бил преценил, че задържането под стража за период от около 9 месеца било приспаднато от наказание „лишаване от свобода“, наложено на ищеца по друго наказателно производство. Във връзка с посоченото касационно основание, в изложението по чл. 280 ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, съдът е длъжен да извърши преценка на всички факти по делото и определи тяхното значение за размера на обезщетението и по - конкретно питането е относно обстоятелството, че времето на незаконно задържане под стража е приспаднато от наказание лишаване от свобода, наложено с друга осъдителна присъда.

В срока за отговор ищецът Н. А. е възразил, че въззивният съд е обсъдил всички факти, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение, Пловдивски апелативен съд е уважил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за кражба при условията на опасен рецидив и незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 8 месеца и 29дни, тъй като ищецът бил оправдан с влязла в сила присъда. Въззивният съд е констатирал в мотивите си, че времето на задържане под стража било приспаднато от наказание лишаване от свобода по друга осъдителна присъда, но след това е пропуснал да обсъди значението на този факт за размера на обезщетението.

Предвид мотивите на въззивния съд, ВКС намира, че във връзка с поставения в изложението въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради следните съображения:

За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо касаторът да е поставил правен въпрос, по който въззивният съд е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС(виж т. р.1-2010-ОСГТК).

В случая въззивният съд не е обсъдил установения по делото факт, че задържането под стража на ищеца е било приспаднато от наказание „лишаване от свобода“, наложено му по друго наказателно производство, а съгласно трайната практика на ВКС, съдът е бил длъжен да обсъди установените по делото факти и да посочи значението им за определяне на размера на обезщетението.

Налице са общата и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №70/11.04.2018г., постановено по гр. д. 78/2018г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: