Р Е Ш Е Н И Е

№ 205

гр.София, 12.05.2015 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

тринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: М. П

Б. И

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 7417/ 2014 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 230/ 16.02.2015 г. по настоящето дело по жалби на Т. К. Х. и Т. И. И. е допуснато касационно олбжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 416 от 28.07.2014 г. по гр. д.№ 456/ 2014 г., допълнено в частта за разноските с определение № 783/ 03.10.2014 г., с което е признато за установено, че Т. И. И. дължи на „Д.-к. ц. І - П.” Е. сумата 7 244, 19 лв по акт за начет № ********/ 05.07.2011 г., 3 863, 10 лв лихви до 18.04.2012 г. и законната лихва върху главницата след тази дата до окончателното й изплащане, а Т. К. Х. дължи на „Д.-к. ц. І - П.” Е. солидарно с Т. И. И. сумата 3 850, 38 лв, представляваща част от сумата 7 244, 19 лв, получена без правно основание, със законната лихва от датата на причиняването на вредата. „Д.-к. ц. І - П.” Е. е осъдено да заплати на Т. Х. 430, 83 лв разноски.

Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси може ли да се счете опровергана презумпцията по чл. 21 ал. 2 изр. 3 ЗДФИ с оглед приложението на презумпцията по чл. 45 ал. 2 ЗЗД; и възниква ли отговорност за длъжностно лице за начисляване и изплащане на недължими трудови възнаграждения, ако работодателят знае за това и подписва платежните нареждания, с...